Европейският съюз търси начини да осигури допълнителни 70 млрд. евро за Украйна през следващата година, след като засилващите се руски атаки срещу страната и нейната икономика направиха досегашните планове за финансова подкрепа недостатъчни.

В края на двудневната среща на върха миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски предупреди европейските лидери, че разходите на страната му за войната през 2027 г. ще достигнат 155 млрд. евро. По думите му Киев се нуждае от поне още 70 млрд. евро европейска подкрепа за отбрана, въоръжение и укрепване на устойчивостта на страната. Той определи сумата като реалистична и призова ЕС да осигури средствата, които според него ще помогнат на Украйна да удържи руското настъпление.

Според Зеленски допълнителното финансиране ще позволи на Украйна да увеличи собственото си производство на модерни дронове, с които да възпира руското настъпление на бойното поле, да нарушава веригите за доставки на Москва и да отслабва военния ѝ потенциал.

Допълнителните 45 млрд. евро (50 млрд. долара), които ЕС е обещал за 2027 г. няма да стигнат за нуждите страната, поради което Блокът опитва да осигури средства от Норвегия, Швейцария, Канада, Япония или Великобритания

ЕС търси допълнителни средства за Украйна на срещите на МВФ и Г-7

Призивът му получи подкрепа сред европейските лидери, които възложиха на Европейската комисия да проучи възможностите за покриване на финансовия недостиг. Необходимата сума се оказва значително по-голяма от първоначалните очаквания на Брюксел, пише Euronews. 

Досега ЕС основаваше плановете си за подпомагане на Украйна на заем от 90 млрд. евро, одобрен от държавните и правителствените ръководители през декември миналата година. Той трябваше да покрие две трети от финансовите и военните потребности на страната за 2026 и 2027 г., а останалата част да бъде осигурена от други съюзници.

При изготвянето на този механизъм обаче Европейската комисия е изхождала от предположението, че войната ще приключи през 2026 г. Вместо това Москва засили офанзивата си, включително чрез дневни атаки, насочени към допълнително отслабване на и без това уязвимата украинска икономика.

През последните седмици Киев многократно предупреди, че през 2027 г. ще са необходими още 32,6 млрд. долара за държавния бюджет и 45 млрд. долара за въоръжените сили. Общата сума достига приблизително 78 млрд. долара, или около 70 млрд. евро.

Първоначално Брюксел отказа да коментира размера на допълнителните потребности. След няколко кръга технически разговори обаче Европейската комисия прие оценката и стигна до заключението, че средствата трябва да бъдат намерени, за да може Украйна да продължи военните си усилия.

Новите 70 млрд. евро ще бъдат необходими в допълнение към 45-те млрд. евро, които ЕС планира да отпусне по вече одобрения заем, както и към няколко милиарда евро от други програми.

Изправен пред нарастващите финансови потребности, Брюксел подчертава, че осигуряването на допълнителната сума трябва да бъде „съвместно усилие“ с партньори като Великобритания, Норвегия, Канада и Япония.

„Винаги сме казвали, че не можем да се справим сами. Затова нашите партньори също трябва да увеличат усилията си“, посочи говорител на Европейската комисия. „Те трябва да поемат конкретни ангажименти и да ги изпълнят. Това е изключително важно“, допълни той.

Засега няма яснота каква част от необходимите 70 млрд. евро ще бъде предоставена от ЕС, тъй като предишният модел за разпределение на тежестта в съотношение две трети към една трета не се реализира според очакванията. Не е уточнено и колко бързо Киев ще се нуждае от финансирането. Сигурно е обаче, че възможностите за набиране на толкова голяма сума в кратки срокове са силно ограничени.

Допълнително усложнение е фактът, че преговорите ще протичат паралелно с острите разногласия около следващия дългосрочен бюджет на ЕС и подготовката за президентските избори във Франция. Там водещата в социологическите проучвания Марин льо Пен обещава да прекрати всякаква помощ за Украйна.

След като въпросът с 2026 г. е уреден, вниманието сега се насочва към много по-тежката 2027 г. ЕК обещава да отпусне „бързо“ втората половина от заема в размер на 45 млрд. евро, за да гарантира изплащания, „при спазване на установените условия“

Всички нужди са покрити: ЕС затваря страницата с дефицита на Украйна от 27 млрд. долара

Нов общ дълг на финансовите пазари

Според дипломати и европейски представители най-вероятният вариант е ЕС отново да набере средства чрез емитиране на общ дълг на финансовите пазари, както вече прави за заема от 90 млрд. евро. Европейската комисия би могла да увеличи размера на съществуващия кредитен механизъм и така на практика да разшири действащата схема за финансиране.

Благодарение на стабилния си кредитен рейтинг AAA Европейският съюз се утвърди като търсен емитент на облигации след пандемията от COVID-19, като интересът към неговите емисии често надхвърля предлаганите количества.

Бившият италиански премиер и председател на Европейската централна банка Марио Драги също призова за мащабно привличане на средства чрез заеми.

Финансовата обстановка обаче се е влошила значително от декември, когато европейските лидери одобриха досегашния кредитен пакет. Разходите по заемите се увеличават в световен мащаб заради поскъпването на петрола, нарастващия държавен дълг и силното търсене на финансиране за инвестиции в изкуствен интелект.

Европейските държави са особено засегнати, най-вече тези с вече висока задлъжнялост. В момента Белгия плаща лихви по заемите си, сравними с тези на Гърция, докато разходите на Франция надхвърлят италианските.

Това прави емитирането на нов дълг политически чувствително и трудно решение, тъй като би увеличило допълнително разходите за лихвени плащания.

Доходността по десетгодишните облигации на ЕС се е повишила от 2,8% през януари до 3,44% през септември. Увеличението е значително, макар и по-умерено в сравнение с много други пазари.

„Това е тенденция, която засяга всички емитенти по света, а относителната ни позиция не се е влошила съществено“, коментира говорителят на Европейската комисия. „Продължаваме да бъдем изключително конкурентоспособен емитент.“

Финансирането е по програмите за отбрана и има за цел да снабди страната със системи за ПВО и противоракетна отбрана, ракети, боеприпаси и радари

ЕС одобри нов пакет военна помощ от 6,1 млрд. евро в Деня на независимостта на Украйна

Ако общото заемане се утвърди като основен вариант, се очаква няколко държави да откажат участие. Унгария, Словакия и Чехия вече са освободени от ангажиментите по заема от 90 млрд. евро. На срещата на върха миналата седмица словашкият премиер Роберт Фицо съобщи, че е постигнал съгласие с унгарския си колега Петер Мадяр тази позиция да бъде запазена.

„Ако останалите държави искат да предоставят заем на Украйна, могат да го направят. Но поне две страни вече дават ясно да се разбере, че няма да участват в този финансов механизъм“, заяви Фицо.

„Ние проявяваме солидарност по други начини“, добави той.

Страната ни вероятно също ще остане извън схемата. Премиерът Румен Радев многократно е изразявал несъгласие с военната помощ на ЕС за Украйна.

Използване на замразените руски активи

През последните седмици няколко европейски държави отново поставиха на обсъждане алтернативен начин за осигуряване на дългосрочна финансова подкрепа за Украйна – използването на замразените активи на Руската централна банка, чиято обща стойност на територията на ЕС достига 210 млрд. евро.

Швеция, Нидерландия, Испания и Полша възобновиха дебата през август, а впоследствие подкрепа за идеята изразиха скандинавските и балтийските държави, Германия и Ирландия.

Същите страни бяха сред най-активните поддръжници на предложението от миналата година активите да бъдат използвани за предоставяне на безлихвен заем на Киев. Повечето от тях са и сред най-големите двустранни донори на Украйна, като разглеждат този подход като възможност за по-справедливо разпределение на финансовата тежест между съюзниците.

Планът обаче се провали заради категоричната съпротива на Белгия, където в базирания в Брюксел депозитар Euroclear се съхраняват руски активи на стойност около 185 млрд. евро.

Лидерите на ЕС настояват за нови мерки срещу Москва, докато Вашингтон смекчава натиска – знак за задълбочаващо се различие по въпроса как да бъде прекратена войната в Украйна

Европа втвърдява курса към Русия на фона на все по-видимо разминаване с Тръмп

Белгийският премиер Барт де Вевер предупреди, че използването им би било равносилно на конфискация и може да има катастрофални последици за страната. Той настоя всички рискове да бъдат споделени между държавите членки, както и да бъдат предоставени неограничени гаранции срещу евентуални финансови и правни задължения.

Европейските лидери не приеха перспективата да поемат потенциалните разходи за стабилизиране на белгийската банкова система и в последния момент предпочетоха общо заемане, чрез което беше създаден механизмът за 90 млрд. евро.

Въпреки този неуспех поддръжниците на използването на руските активи не се отказват от предложението. Украйна също продължава да повдига въпроса в разговорите с европейските си партньори.

Зеленски предупреди, че ако Европа не използва средствата, Русия ще се опита да си ги върне.

По информация в медиите Съединените щати са предложили частично освобождаване на активите като стимул Москва да участва в мирните преговори, но европейските държави са отхвърлили идеята.

„Основният приоритет е Русия да няма възможност впоследствие да влияе върху обсъждането на тези активи, защото знаем много добре, че тя иска да си ги върне“, заяви украинският президент миналата седмица.

„Това е една от целите на Русия“, подчерта той.

Белгийският премиер Барт де Вевер обаче остава категорично против използването на средствата. 

Според информация на Euronews по време на срещата на върха той сам е поискал думата, за да увери останалите лидери, че възраженията му не са се променили. Де Вевер е настоял активите да останат блокирани до края на войната, за да се предотврати външна намеса от страна на Москва или Вашингтон.

Зеленски няма да участва в предложените разговори, с които Москва се опитва да договори край на войната при условия, благоприятни за Русия

WSJ: Путин предлага среща на върха с Тръмп и Си за обсъждане на сделка за Украйна

Позицията му е била ясно разбрана от останалите участници. След срещата европейски представители и дипломати са останали с впечатлението, че този вариант има малки шансове да получи необходимата подкрепа.

Неуспехът на миналогодишното предложение все още влияе върху дискусиите. Франция и Италия, чието съгласие би било от съществено значение, продължават да проявяват резерви към използването на средствата.

Съпротивата на Белгия е още по-категорична. Страната се противопоставя не само на употребата на руските държавни активи, но и на евентуалното им прехвърляне от Euroclear към депозитар под контрола на ЕС – правен механизъм, който някои държави предлагат като начин за преодоляване на блокажа.

„Въпросът ще продължи да се появява отново и отново. В крайна сметка може да бъде намерено решение, но не смятам, че това ще се случи в краткосрочен план – например този или следващия месец“, коментира пред Euronews посланикът на ЕС в Украйна Катарина Матернова.

„Докато активите остават замразени, намират се в Европа и са под нашия режим и европейска юрисдикция, те със сигурност ще продължат да бъдат предмет на бъдещи обсъждания между лидерите. Вярвам, че това ще се случи, но не и в близко бъдеще“, добави тя.