Руският натиск расте, а Украйна се изправя пред нов финансов недостиг

Русия засилва натиска върху Украйна, като подлага градове, заводи, мостове и пристанища на постоянни вълни от атаки с дронове и ракети.

Заради недостига на ракети прехващачи Киев все по-трудно сваля нарастващия брой руски реактивни дронове. Проблемите на Украйна обаче не се изчерпват с противовъздушната отбрана.

Премиерът Сергий Корецки разкри пред журналисти тази седмица, че страната е изправена пред недостиг от 27 млрд. долара във финансирането на отбраната през тази година. Киев се надява да осигури около 7 млрд. долара със собствени средства, а за останалата сума разчита на партньорите си. Част от европейското финансиране остава обвързано с реформи, които Украйна трябва да приеме, докато други съюзници все още не са поели ангажимент да покрият оставащия дефицит.

През нощта Русия изстреля повече от 190 ракети и дронове при мащабна атака срещу различни части на страната. Сред основните цели беше енергийната инфраструктура, а ударите доведоха до прекъсвания на електрозахранването в Киев.

„От лятото насам на практика няма нито един ден, в който врагът да не е атакувал енергийната инфраструктура. Но нападение с подобен мащаб и интензивност не е имало от края на последния отоплителен сезон“, коментира Корецки в сряда, цитиран от POLITICO. 

Украинският бизнес плаща все по-висока цена за продължителните въздушни тревоги

След атаката украинският президент Володимир Зеленски отново призова съюзниците да предоставят повече средства за противовъздушна отбрана.

„Всяка ракета прехващач наистина спасява човешки животи. И колкото повече наближава зимата, толкова повече се нуждаем от тази защита. Трябва да направим всичко възможно, за да не позволим стратегията на Русия за терор с балистични ракети и дронове да успее“, подчерта той.

През последните седмици Москва засили почти непрекъснатите атаки с дронове и ракети. В Киев въздушните тревоги звучат постоянно – както през деня, така и през нощта. Ударите поразяват железопътна инфраструктура, електроцентрали, пристанища, заводи и други ключови обекти в цялата страна, нанасяйки допълнителни щети на украинската икономика и увеличавайки натиска върху публичните финанси.

Правителството обмисля и повишаване на данъците като един от начините да осигури част от липсващите средства за отбрана.

„Разбира се, повишаването на данъците никога не е идеалният вариант, но по време на война не можем да си позволим лукса на популизма или да се преструваме, че можем да избегнем необходимостта обществото също да понесе част от тежестта“, обяснява Олександра Мироненко, икономист в Центъра за икономическа стратегия.

Без необходимото финансиране способността на Украйна да продължи съпротивата си срещу Русия ще бъде отслабена, предупреди Корецки. Киев се нуждае от средства още сега, за да направи предварителни поръчки за оръжия и боеприпаси, които трябва да бъдат доставени през следващата година.

„Това се отнася най-вече за дроновете с голям обсег – способността ни да пренесем войната обратно там, откъдето е дошла. Това е критично важна необходимост, която трябва да бъде осигурена“, отбеляза премиерът.

По думите му Киев ще трябва да пренасочи разходи, за да може едновременно да продължи военните действия и да поддържа основните функции на държавата.

„Това предполага строг режим на икономии в публичните финанси и отлагане на някои разходи, които не са приоритетни. Тези средства са предназначени да гарантират плащанията към военнослужещите и подкрепата за техните семейства. На първо място финансираме отбраната, пенсиите и социалните плащания, както и заплатите на учители, лекари и други служители в бюджетната сфера“, обясни Корецки.

Зеленски също изтъкна тази седмица, че „ясната задача“ пред администрацията му е да осигури необходимото в момента финансиране за отбраната на страната.

Зеленски: Тръмп ще предостави лиценз за производство на ракети Patriot на Украйна

Русия също усеща финансовия натиск

Украйна не е единствената страна, която изпитва финансовите последици от войната. Москва също е принудена да поема нарастващи бюджетни разходи, но по-голямата руска икономика и възможностите за увеличаване на данъците ѝ дават повече средства за продължаване на военните действия.

Дефицитът във федералния бюджет достигна 5,8 трлн. рубли (60,4 млрд. евро) през първата половина на годината, като властите се опитват да го финансират чрез редица данъчни увеличения. Русия планира да отдели 17,1 трлн. рубли (180 млрд. евро) за отбрана през 2027 г. – с 27% повече от предвиденото по-рано и над една трета от всички бюджетни разходи.

Кремъл понижи и прогнозата си за приходите от петрол и газ през следващата година. Продължаващите украински удари срещу рафинерии и друга енергийна инфраструктура сериозно нарушават производството.

По украински оценки руските военни загуби – убити и ранени – надхвърлят 1,5 млн. души от началото на войната. Тази седмица руският президент Владимир Путин увеличи разрешената численост на въоръжените сили до около 2,4 млн. души – четвъртото им разширяване от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г.

Въпреки финансовите затруднения Украйна продължава да нанася сериозни загуби на Русия. Миналата седмица украинската армия информира, че в рамките на продължаващата операция „Вивалди“ руските сили са били отблъснати в част от източния фронт, а повече от 250 руски военнослужещи са пленени. Киев инвестира значителни средства и в собствено производство на ракети и дронове с голям обсег за удари по цели на руска територия.

Натискът върху Европа за повече средства нараства

За да финансира военните си усилия обаче, Украйна се нуждае от допълнителни средства.

Това увеличава натиска върху европейските ѝ съюзници, които осигуряват основната част от оръжията и финансовата подкрепа за Киев, след като САЩ прекратиха повечето нови програми за помощ след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом миналата година.

В момента ЕС изплаща на траншове двугодишния си заем за Украйна на стойност 90 млрд. евро, но Киев настоява средствата да бъдат предоставяни по-бързо, за да помогнат за покриването на бюджетния недостиг.

„Средствата са необходими още тази есен особено предвид мобилизацията, която врагът планира в момента“, посочи тази седмица министърът на отбраната Евгений Хмара.

Брюксел засилва натиска върху Киев да ускори реформите на фона на бюджетния недостиг

Преди да бъдат отпуснати допълнителни средства обаче, Брюксел очаква украинският парламент – Върховната рада – да завърши ключови реформи, заложени в пътната карта на страната към евентуално членство в ЕС.

„С напредъка на реформите в Радата ще нараства и бюджетната подкрепа. Разполагаме с още 37 млрд. евро за тази календарна година“, написа председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата си със Зеленски по време на Общото събрание на ООН миналия месец.

Киев от своя страна настоява Брюксел да преразгледа подхода си към замразените в ЕС активи на Руската централна банка на стойност над 200 млрд. евро.

„Нуждаем се от достатъчно смелост от нашите приятели и европейските политици, за да предприемат решителни действия“, призова украинският финансов министър Сергий Марченко.

Перспективите за следващата година изглеждат още по-трудни. Тази седмица Марченко информира донорите в Брюксел, че през 2027 г. Украйна ще се нуждае от 52,6 млрд. долара външна помощ, като за около 32,6 млрд. долара все още няма осигурено финансиране.

„Украйна няма резервни средства, с които да покрие всички свои разходи. Ако не успеем да получим външно финансиране, ще бъдем изправени пред сериозно орязване на всички неприоритетни разходи, което може да засегне дори защитени пера“, предупреди Мироненко.

„Ако реално не разполагаме със средствата по сметките си, няма да имаме възможност да изплащаме заплатите на военнослужещите, пенсиите и останалите плащания. Ако международната помощ не бъде осигурена, ситуацията ще стане изключително тежка“, допълни тя.