Предупрежденията за ракетни атаки струват на Украйна около 45 млн. долара за всеки час, в който принуждават бизнеса да преустанови работа. Това показват изчисленията на украинското Министерство на икономиката, докато Киев търси начини да поддържа стопанската активност на фона на засилващите се руски удари.

Русия все по-често атакува инфраструктурата, от която зависи украинската икономика – промишлени предприятия, складове, логистични центрове и центрове за данни. Министърът на икономиката и околната среда Олександър Кравченко определя това като опит да бъде „унищожена почти цялата икономика“.

„Това, което не бяхме предвидили напълно, беше колко бързо Русия ще разработи тези реактивни дронове и ще започне да ги използва срещу всичко“, коментира той пред The Guardian по повод новите оръжия, с които през последните седмици е атакуван Киев.

Кравченко, бивш служител на американската консултантска компания McKinsey, който се присъединява към правителството през лятото, обяснява от строго охраняваната правителствена сграда в Киев, че ударите многократно парализират големи части от икономиката. Работниците са принудени да се отправят към убежища, а сирените понякога звучат до 10 часа дневно.

„Ако хората са в бункер, бизнесът спира“, обобщава министърът.

Американският президент е взел окончателно решение, след като през юли отстъпи от предишното си обещание

Зеленски: Тръмп ще предостави лиценз за производство на ракети Patriot на Украйна

За да ограничи икономическите загуби, правителството наскоро въвежда нова двустепенна система за предупреждение, която трябва да позволи на компаниите да продължат работа при продължителни въздушни тревоги.

„Червената“ тревога предупреждава за ракетна заплаха и изисква хората да потърсят убежище. „Жълтата“ се използва при опасност от дронове и позволява на много предприятия да останат отворени.

По думите на Кравченко повече от половината компании продължават да работят при жълт код.

Той обаче не гарантира безопасност. Рискът стана очевиден в понеделник, когато руски реактивен дрон порази Националната академия на науките в центъра на Киев именно по време на жълта тревога. Двама души загинаха, докато служители все още се намираха на работните си места.

Това е един от трудните компромиси, пред които е изправена Украйна в опита си едновременно да запази нормалния ритъм на живот и да защити населението от засилващата се руска кампания от въздушни удари.

Според Кравченко само през тази година руските атаки са нанесли щети за приблизително 10 млрд. долара на дълготрайни активи. Сред засегнатите са металургични предприятия, складове, логистична инфраструктура, а напоследък и центрове за данни. Русия на практика е блокирала и украинските пристанища в Черно море, през които преди блокадата преминаваше основната част от износа на страната.

Министърът смята, че тази година правителството е по-добре подготвено за това, което може да се окаже „най-тежката, най-суровата зима“ от началото на войната. Очаква се допълнителен натиск върху енергийните доставки, инфраструктурата и бизнеса, които вече са отслабени от продължаващите месеци наред атаки.

Като част от усилията за защита срещу бъдещи удари властите обсъждат възможността повече частни компании да могат да купуват украински системи за противовъздушна отбрана. Кравченко обаче предупреждава, че бизнесът никога няма да може напълно да се предпази от руски ракети и дронове.

Продължаващите разрушения допълнително утежняват и без това сериозния натиск върху държавните финанси.

От изпълнението на договорените с ЕС промени зависи отпускането на близо 20 млрд. евро финансова помощ за Украйна

Брюксел засилва натиска върху Киев да ускори реформите на фона на бюджетния недостиг

Президентът Володимир Зеленски наскоро оцени оставащия бюджетен недостиг на Украйна за тази година на около 27 млрд. долара. Сумата предизвика въпроси сред някои европейски правителства как се е образувал този дефицит, след като ЕС вече договори кредитен пакет от 90 млрд. евро за Украйна за 2026 и 2027 г.

Кравченко уточнява, че междувременно правителството е успяло да свие недостига до 20 млрд. долара чрез съкращаване на разходите и намиране на допълнителни вътрешни резерви.

Сега Киев търси още подкрепа от ЕС, Япония, Канада и Великобритания. Сред разглежданите възможности е част от заемите, предвидени за следващата година, да бъдат отпуснати по-рано.

„Работим много активно с всички наши международни партньори, за да осигурим допълнителни източници на финансиране“, отбелязва министърът.

Кравченко отхвърля твърденията, че бюджетният недостиг е резултат от лошо управление или корупция. Според него той не се дължи и на прекомерни разходи при бившия министър на отбраната Михайло Федоров, чиято кампания за реформиране на военните поръчки и бързо разширяване на украинската програма за дронове го превърна в един от най-разпознаваемите реформатори в правителството преди отстраняването му през юли – решение, което предизвика протести.

Вместо това министърът свързва дефицита както с по-слабите от очакваното приходи в бюджета, така и с нарастващата цена на войната.

„Цената на войната просто се увеличава“, подчертава той и обръща внимание на необходимостта от повече системи за противовъздушна отбрана и от ускорено разработване на дронове, способни да прехващат новите руски реактивни безпилотни апарати.

Същевременно корупционни скандали, засягащи високопоставени представители от обкръжението на Зеленски, подкопават доверието в правителството както в страната, така и сред западните донори.

Скорошно проучване на Киевския международен институт по социология показва, че корупцията в управлението е най-често посочваният проблем сред украинците – споменават я 50% от анкетираните, в сравнение с 40% за масираните ракетни и дронови атаки. Същото изследване установява, че 72% смятат Зеленски за лично отговорен за корупционните действия на хора от неговото обкръжение.

Датското разузнаване отчита „нисък, но нарастващ риск“ от навлизане на руски войски в съседна държава или от удар по инфраструктура, използвана за подкрепа на Украйна

Русия може да атакува страна от НАТО до няколко месеца, предупреждава Дания

Кравченко отчита напредък в борбата с проблема, но признава, че Украйна трябва да се справя както със самата корупция, така и с трайно негативните нагласи по темата в страната и чужбина.

„Много ценя натиска на европейските партньори за провеждане на реформи“, казва той, като допълва, че Киев трябва да работи и за преодоляване на недоверието, свързано с корупцията.

Външните финансови нужди на Украйна за 2027 г. се оценяват на 52,6 млрд. долара, но до момента са осигурени едва около 20 млрд. долара, посочва министърът. Обсъждат се допълнително повишаване на данъците и нови съкращения на разходите.

На въпрос дали възходът на политически сили във Франция и Германия, които са скептични към подкрепата за Украйна, може да отслаби ангажимента на Запада към Киев, Кравченко отговаря: „Притеснявам ли се? Мисля, че вероятно би трябвало.“

„Общата умора в Европа се увеличава“, заключава той.