Питър Гейбриъл е участвал в един доста необичаен музикален експеримент – дует с бонобо на име Канзи. Заедно с приматолога Сю Савидж-Ръмбо, разработила метод за общуване с тези маймуни чрез жестов език и клавиатура със синтезатор на реч, музикантът свири продължителни акорди на синтезатор, докато Канзи избира допълващи тонове на пиано.

„Виж, този тон ѝ харесва – това е нона, а след това намира октавата“, разказва Гейбриъл пред The Guardian, коментирайки запис от изпълнението. „Има истинска музикалност.“

Историята се появява едва десет минути след началото на интервю, посветено на новия му албум o\i. За това време Гейбриъл е успял да отговори на един-единствен въпрос за музиката си, преди любопитството му да го отведе към съвсем различни теми.

Албумът включва 13 композиции с обща продължителност почти 90 минути. Според музиканта това отчасти се дължи на дългогодишния му интерес към африканската музика, която го е накарала да осъзнае, че „една песен може да продължава толкова дълго, колкото трябва да продължава“.

И на още нещо: „Достатъчно стар съм, за да си кажа ‘майната му’, честно казано.“

Според The Guardian o\i е час и половина изключително прецизно аранжиран, великолепно продуциран и на моменти откровено странен артрок, а за онези, на които това не е достатъчно, албумът излиза в две версии. Музиката непрекъснато променя облика си – от фолклорните оттенъци на A Hard Lesson до сияйните поп мелодии на Till Your Mind Is Shining.

„Тъмният“ микс е дело на американския продуцент Чад Блейк, а „светлият“ – на Майк „Спайк“ Стент, работил с изпълнители от U2 и Мадона до Франк Оушън и Хари Стайлс.

Въпросът за двата варианта на албума бързо отвежда разговора към възможността традиционните автомобилни аудиосистеми да бъдат заменени от технологии за пространствен звук.

Оттам Гейбриъл неочаквано преминава към работата на Майкъл Левин – американски професор по биоинженерство, който изучава морфогенезата, или процесите, определящи развитието на формата и структурата на живите организми.

„Той е открил биоелектрически инструкции, с които например може да накара око да израсне върху крака на жаба“, разказва Гейбриъл.

По думите му Левин е успял да „създаде форми на живот, които никога преди не са съществували, което наистина поставя под въпрос еволюцията“.

Музикантът иска да превърне част от научните му данни в звук и да ги използва в бъдещ микс на албума.

Гейбриъл споменава и софтуерния инженер Блез Агуера и Аркас, чиито експерименти с необичайния програмен език Brainfuck от 90-те години го отвели до „радикалната идея, че някои математически константи може действително да притежават някаква форма на живот“.

Оттам той преминава към „преосмислянето на същността на съзнанието и интелигентността“.

Гейбриъл споменава и убеждението на интернет пионера Винт Сърф, че опитите да общуваме с други интелигентни видове могат да ни подготвят за евентуален контакт с извънземен разум.

Гейбриъл се връща към бонобото Канзи и работата на Сю Савидж-Ръмбо.

„Тя позволяваше на бонобо да гледат видеоклипове и сами да избират какво да гледат“, разказва Гейбриъл.

„Любимият им филм, може би съвсем закономерно, беше ‘Планетата на маймуните’, а след него – ‘Хари и семейство Хендерсън’, който разказва за едно космато човекоподобно същество, заживяло при семейство.“

„Всичко това направо ме порази. Мисля, че ние сме най-арогантните от всички маймуни. Има толкова много интелигентност, която съзнателно сме избрали да пренебрегнем. Вместо това гледаме на света като на нещо, което съществува изцяло за наша експлоатация. И мисля, че това ни струва скъпо, както сега започваме да разбираме.“

Морфогенеза, общуване между различни биологични видове, преосмисляне на съзнанието – това едва ли са темите, които човек очаква да обсъжда с легендарен рок музикант по повод новия му албум.

o\i на практика е втората част на проект, започнал с i/o през 2023 г. – първия албум на Гейбриъл с изцяло нов материал от 21 години.

Подобно на предшественика си, новият запис включва композиции, върху които той работи от десетилетия.

Например A Hard Lesson е започната още през 1989 г., когато Гейбриъл все още е огромна поп звезда благодарение на So от 1986 г. – албум, продаден в над 5 млн. копия само в САЩ.

Музикантът признава, че е малко странно на 76 години все още да работи върху песни, които е започнал да пише, когато е бил на трийсетина.

„Разпознавам онзи човек, но когато си живял малко по-дълго, неизбежно вземаш различни решения.“

Приятелката му Лори Андерсън веднъж предположила, че проблемът му е в това, че се интересува повече от процеса на създаване, отколкото от завършването на произведението.

Самият Гейбриъл смята, че истинската причина е склонността му лесно да се разсейва.

„Когато постигнеш някакъв успех, започваш да срещаш най-различни хора и да водиш невероятно интересни разговори. Те те отвеждат по странични пътища и си казваш: ‘Е, животът е, за да се живее’.“

„Ако се качиш на конвейера албум – турне – албум, не ти остава време да си поемеш дъх или изобщо да имаш някакъв живот. Това винаги ми се е струвало малко тъжно.“

„Мисля, че отклоненията подхранват музиката. Знаеш ли, ако искаш да произвеждаш по-качествени лайна, трябва да се храниш по-разнообразно.“

Идеите на Гейбриъл стигат дори до начина, по който хората почитат починалите си близки.

Според него например хората трябва да засаждат дървета върху гробовете на близките си.

„Можеш да засадиш дърво над тялото си или над тялото на любим човек. Така ще се появят гори без никакви табели. Но ако отидеш и седнеш под дървото на баща си, телефонът ти ще знае GPS координатите и ще започнеш да виждаш негови видеозаписи, да чуваш гласа му. Всички дигитални данни ще бъдат свързани с тази конкретна GPS точка.“

Според The Guardian Гейбриъл говори за идеите си с толкова заразителен ентусиазъм, че дори отглеждането на очи върху жабешки крака започва да звучи интересно.

В биографията му има достатъчно примери, че умее да предвижда накъде се движат музиката и технологиите.

На върха на славата си като фронтмен на Genesis Гейбриъл осъзнава, че прогресивният рок, за чието създаване групата е помогнала, става прекалено претенциозен и откъснат от публиката.

Питър Гейбриъл (горе вляво) с останалите членове на Genesis през 1971 г. Снимката е част от рекламната кампания за албума Nursery Cryme.

По неговите думи музикантите започнали да „подскачат из приказни светове“.

Той стига и до извода, че групата, която сам е основал, вероятно ще бъде по-успешна без него.

Останалите членове на Genesis не приемат особено добре тази преценка, но впоследствие тя се оказва вярна.

Няколко години по-късно Гейбриъл е първият британски музикант, който осъзнава, че бъдещето на попмузиката е в семплирането.

В началото на 80-те години, ако някой във Великобритания иска да използва семплер в нов запис, често трябва да вземе назаем този на Гейбриъл – той е първият човек в страната, който притежава подобно устройство.

По-късно дори основава компания за внос и разпространение на новата технология.

Двайсет години след това бързо разбира, че музиката все повече ще се разпространява онлайн.

Той е сред основателите на стрийминг платформа, която е имала потенциала да се превърне в индустриален стандарт, ако не беше стартирала точно по същото време като конкурент на име Spotify.

След като се е оказал прав за толкова много неща – от семплирането до стрийминга и бъдещето на Genesis след неговото напускане – възможно ли е да е прав и за изкуствения интелект?

В музикална индустрия, в която мнозина предупреждават за пагубното влияние на AI, Гейбриъл е сред малкото известни изпълнители, които открито защитават технологията.

Наскоро той дори предположи, че в крайна сметка изкуственият интелект ще прави „всичко по-добре“ от хората.

„Използването на изкуствен интелект и роботи във войната е наистина плашещо. Имаме усещането, че създаваме вид, който ще бъде много, много по-интелигентен от нас.“

„Ако се огледаме, няма много добри примери за интелигентни видове, които се грижат за по-слабо интелигентни видове, освен когато ги отглеждат като домашни любимци.“

Гейбриъл споменава Джефри Хинтън – компютърния учен, често определян като „кръстник на изкуствения интелект“, който предупреждава за рисковете от технологията.

„Можеш да видиш тревогата по лицето на Джефри Хинтън“, казва той.

„Мисля, че трябва малко да забавим темпото. Нуждаем се от някакво международно споразумение, а има прецеденти за подобни неща – например в авиационната безопасност или договора START за ядрените оръжия.“

„Нужни са ни предпазни механизми. Нещо като зрънце мъдрост във всеки алгоритъм, преди да бъде разрешено използването му. То трябва да позволява наблюдение, известна степен на контрол и бутон за изключване.“

„Но в момента AI ме интересува и като напълно нов набор от инструменти, които могат да насърчат хората да започнат да възприемат себе си като режисьори, художници или музиканти – да изследват собствените си възможности по този начин.“

Гейбриъл вярва, че дори без изкуствения интелект хората могат да се превърнат в творци, стига да вземат това решение.

„Да бъдеш едно от тези неща е просто въпрос на това да се разхождаш и да казваш: ‘Ето какъв съм’, а след това да се посветиш на ученето.“

„С AI можеш да учиш ускорено. Дори да не си овладял всички умения, необходими, за да стигнеш дотам, можеш много бързо да изпиташ част от удоволствието да създаваш неща, които звучат наистина добре, или да оставиш изкуствения интелект да премахне някои от най-слабите ти моменти.“

„Така че в дългосрочен план, като творчески инструмент, той е абсолютно необикновен. Все едно цял живот си рисувал само в черно и бяло и изведнъж някой хвърля пред теб палитра с цветове и ти казва: ‘Какво можеш да направиш с това?’“

За разлика от повечето си колеги Гейбриъл изглежда искрено убеден, че изкуственият интелект може да създава велико изкуство.

„Всичко опира до по-добри алгоритми. Така че как ще се справим с това като биологичен вид?“

„Мисля, че в дългосрочен план, ако не можеш да го победиш, трябва да се присъединиш към него. Мисля, че ще станем киборги. Ще имаме интерфейси между мозъка и компютъра, при които в мозъка ти се имплантира нещо, което ти позволява да общуваш с компютър.“

„Не виждам причина да не използваме мозъците си, за да станем по-близки до изкуствения интелект.“

Той обаче бърза да уточни, че „всяко от тези неща може да бъде използвано както за добро, така и за зло“.

Наскоро Гейбриъл разговарял с американския технологичен специалист Мери Лу Джепсън, която изразила опасения относно последствията за човешките права от интерфейсите мозък–компютър, включително възможността те да бъдат използвани като средство за изтезание.

Въпреки това идеята продължава да го вълнува.

Той обмисля проект, който нарича „Шоуто на мозъка“ и който трябва да „позволи на хората да видят как мозъкът ни влияе и как може да бъде манипулиран“.

Част от музиката в o\i би могла да послужи за саундтрак на проекта.

Засега концепцията остава доста неопределена.

„Може да бъде виртуално преживяване или сценично представление, или и двете. Но как точно ще работи всичко и каква ще бъде историята – нямам никаква представа“, признава той.

„Намирам се на онзи етап, в който усещаш нещо като неясна форма в мъглата и се опитваш да си представиш как тя може да се превърне в нещо конкретно. Мисля, че повечето хора подхождат към творчеството по този начин.“

Гейбриъл има и други идеи.

Една от тях е виртуално музикално представление, което да съчетава елементи от Abba Voyage и концертите на U2 в залата Sphere в Лас Вегас, определяни от Гейбриъл като „прекрасни и вдъхновяващи“.

Съществува и план за филм по The Lamb Lies Down on Broadway – концептуалния албум на Genesis от 1974 г., излязъл малко преди напускането му.

На пръв поглед произведението изглежда почти невъзможно за екранизиране.

В една от сцените главният герой прави секс с три същества, подобни на змии. В друга току-що ампутираният му пенис е отмъкнат от прелитащ гарван.

Гейбриъл обаче остава оптимист.

Той вече работи върху сценария с аржентинския писател Николас Джакобоне, известен с Digger.

Освен това иска да се задълбочи в още една идея на биоинженера Майкъл Левин.

„Възможно е да успеем да общуваме с клетките и да ги накараме да се държат по определен начин. А звукът може да се окаже средство за това.“

„Изследванията на съзнанието ме очароват“, казва Гейбриъл.

След това разказва за експерименти, свързани с възможността растенията да притежават някаква форма на усещане или осъзнаване на околната среда.

„Имаше един страхотен човек в Масачузетския технологичен институт, който взе растение и го постави в нещо като кутия с компютър и колела.“

„След това започна да мести източника на светлина из стаята, а растението сякаш казваше ‘Добре’ и придвижваше кутията, за да следва светлината. Чудех се дали можеш да направиш същото с дъб. Нещо като ‘Джурасик парк’, но с растения вместо динозаври.“

„Искам да кажа, че всички тези идеи са невероятно забавни за изследване.“