Близо половин век и 200 роли след началото на кариерата си Стив Бушеми все още не се взема прекалено насериозно. Скромният актьор, когото Армандо Янучи веднъж описва като „пълната противоположност на задник“, е благодарен, че на 68 години продължава да привлича интереса на млади режисьори.

„Че познават работата ми, че някои от тях са израснали с филмите ми и сега искат да работят с мен.“

Разбира се, че искат. Защото Бушеми безспорно е готин, пише Financial Times.

Отчасти това се дължи на факта, че никога не се мести за постоянно в Холивуд. Роден в Ню Йорк, където живее и до днес, той многократно е работил с прочути независими режисьори като братята Коен, Куентин Тарантино и Джим Джармуш. Донякъде изненадващо обаче е участвал и в 15 филма с Адам Сандлър. Не че се притеснява от това.

Повод за разговора на Бушеми с Financial Times е новата му хаплива черна комедия „Wild Horse Nine“, която получи възторжен прием на кинофестивала във Венеция.

Бушеми играе Ем Джей, ръководител на бюро на ЦРУ в Чили през 1973 г., когато американското разузнаване се готви да организира преврат срещу социалистическия президент Салвадор Алиенде.

Ем Джей е озлобен човек, от когото сякаш не е останало нищо друго освен жлъч. Подчинените му, агентите Крис и Лий (Джон Малкович и Сам Рокуел), го ненавиждат. Двамата непрекъснато се заяждат, но всъщност са много близки. Озовават се на Рапа Нуи, известен още като Великденския остров, уж на почивка. Коварният Ем Джей обаче има други планове за тях.

Под привидно непринудените, често много смешни разговори между героите постоянно се усеща заплахата от насилие. Това е характерният почерк на британско-ирландския сценарист и режисьор Мартин Макдона, познат с „Три билборда извън града“ и „Баншите от Инишерин“.

Сценарият на Макдона е отлежавал цяло десетилетие. Днес е трудно човек да си представи друг актьор в ролята на язвителния Ем Джей, пише FT.

Бушеми казва, че не е изграждал образа по конкретен човек.

„Не познавам никого от ЦРУ. Но съм имал началници. А той преди всичко е началник. Има отговорности. Крие нещо за себе си.“

И тримата мъже пазят тайни, но ако тази на Ем Джей излезе наяве, с него е свършено.

„И той има своите комплекси. Мисля, че завижда на отношенията между Крис и Лий. Мисля, че това го наранява. Така че и той е човек.“

Паралелите между операциите на ЦРУ в Чили през 70-те години и по-скорошни събития, като организираната от САЩ смяна на властта във Венецуела по-рано тази година, са очевидни. Бушеми обаче отказва да коментира приликите със съвременната американска външна политика, въпреки че в миналото открито е критикувал Доналд Тръмп.

Сега той подчертава, че историята на Макдона е написана преди първия президентски мандат на Тръмп.

„От историческа гледна точка това е богат и интересен период, така че служи като чудесен фон на история, която за мен е преди всичко за отношенията между хората“, казва той.

„Трябва да те е грижа за тези герои. Иначе можеш просто да гледаш документален филм. Точно в това Мартин е толкова добър. Постъпките на героите му са завладяващи и загадъчни. Питаш се: „Това истина ли е? Наистина ли се е случило?“

Самият Бушеми няма спомени от смъртта на Алиенде.

„Бях в десети клас!“, възразява той. „Имах други грижи.“

Всъщност като тийнейджър Стив е запален спортист, който старателно крие актьорските си амбиции.

„Знаете как е в гимназията“, казва той. „Различните компании. Театралите не общуваха със спортистите. А аз вече бях избрал своята страна.“

Това се променя в последната му година в училище, когато е въведен избираем курс по актьорско майсторство и той решава, че вече не го интересува репутацията му на спортист.

„Тайно си мислех: „О, може би така ще намеря начин да се сприятеля с театралите.“ И беше страхотно. Много ми хареса.“

Семейство Бушеми няма артистични традиции.

„Баща ми работеше 30 години в службата по чистотата. За него държавната служба и сигурността на работното място бяха много важни.“

Когато младият Стивън навършва 18 години, баща му Джон Бушеми настоява синът му да се яви на приемен изпит за работа в общинските служби. Същевременно обаче го насърчава да посещава и курсове по актьорско майсторство – шестмесечно интензивно обучение в института „Лий Страсбърг“.

Докато се освободи място в пожарната, Бушеми вече живее в Ийст Вилидж и се изявява като стендъп комик навсякъде, където му се отдаде възможност.

Той не разказва на колегите си пожарникари за този свой втори живот, макар днес да се пита дали всъщност не биха го приели съвсем спокойно.

„Срещам толкова много пожарникари, които са написали книги или пиеси, занимават се с актьорство, творци са. Може би винаги е било така, но тогава хората просто не говореха за тези неща.“

Връзката му с пожарната обаче никога не прекъсва. След атентатите от 11 септември 2001 г. Бушеми отново облича униформата и се присъединява към бившите си колеги, за да помага сред руините на Световния търговски център. По това време вече е известен актьор, но в продължение на пет дни участва доброволно в издирвателните операции. Пътят му към големия екран обаче започва години по-рано.

Първата му значима филмова роля е на рок певец, диагностициран със СПИН, в „Parting Glances“ (1986). Но филмът, който наистина го прави известен, е „Reservoir Dogs“ (1992) на Тарантино, където играе вечно недоволния Mr.Pink.

През 1994 г. отново влиза в ролята на рок музикант, този път в комедията „Airheads“ (Въздухари) – първия му филм с Адам Сандлър.

„В началото малко се колебаех дали да приема, защото си мислех: „Това е съвсем различно от нещата, които съм свикнал да правя или с които съм известен“, спомня си Бушеми.

„Но проектът изглеждаше много забавен – а и плащаха наистина добре. По онова време вече имах семейство. Помислих си: „Ще го направя. Ако хората от независимото кино повече не искат да работят с мен, защото смятат, че съм се продал на Холивуд, не ме интересува. Ще се опитам да правя и двете.“

И точно това прави оттогава насам, редувайки хитове на независимото кино като „Фарго“, „Големият Лебовски“ и „Призрачен свят“ с масови продукции като „Армагедон“, „Дърти хлапета“ и поредицата „Хотел Трансилвания“.

За последен път преди настоящия филм той и Малкович работят заедно през 1997 г. в продуцирания от Джери Брукхаймър екшън „Con Air“.

Когато през първото десетилетие на XXI век телевизията навлиза в своя златен период, тя предлага на Бушеми някои от най-добрите роли в кариерата му.

В продължение на един сезон той играе братовчеда на Тони Сопрано, като режисира и няколко епизода на „Семейство Сопрано“. Появата му като частен детектив в „30 Rock“ пък прераства в повтаряща се роля.

Въпреки това има и периоди на затишие.

Около 2010 г. Бушеми е на крачка от това напълно да се откаже от актьорството. В интервю за GQ през 2020 г. той обяснява:

„Чувствах, че съм на някаква странна възраст – прекалено стар, за да играя едни герои, и недостатъчно стар за други.“

Тогава, по предложение на Мартин Скорсезе, получава покана да изиграе гангстерския бос Нъки Томпсън от времето на Сухия режим в престижния сериал „Престъпна империя“, който се излъчва в пет сезона между 2010 и 2014 г.

След това телевизионните предложения продължават да идват.

Неотдавна ново поколение зрители откри Бушеми чрез хитовия сериал на Netflix „Уензди“, в който той играе зловещия директор на училище за върколаци и всякакви други странници.

Колкото и многобройни и разнообразни да са героите му, Бушеми продължава да бъде свързван най-вече с чудаци и аутсайдери – от жалки неудачници като Дони в „Големият Лебовски“ до нервни властници като Ем Джей в „Wild Horse Nine“.

Именно подобни персонажи го привличат още през 70-те години, когато е млад актьор с големи амбиции.

„Когато живеех на Лонг Айлънд, работех като разпоредител в кино и прожектирахме „Кучешки следобед“. Това беше...“

„Никога не бих посмял дори да мечтая, че мога да бъда актьор като Джон Казале. Имам предвид, че Ал Пачино е в своя собствена категория. Но да участваш в такъв филм!“

И все пак през 2002 г. Бушеми се озовава на една сцена с Пачино в постановка на Брехтовата пиеса „Удържимият възход на Артуро Уи“.

„Мечтите наистина се сбъдват“, отбелязва той.

Но не и без много труд.

„Трябва истински да обичаш тази работа, за да продължаваш да я вършиш“, казва той с чувство.

„И ще разбереш дали наистина я обичаш – защото това е тежък живот.“