Новата адаптация на „На изток от рая“ тръгва с почти всичко, което би трябвало да гарантира успех: един от големите американски романи, мащабна продукция, силен актьорски състав и Флорънс Пю в центъра на историята.

Резултатът, поне според първите големи рецензии, е сериал, който лесно увлича като семейна сага, но предизвиква доста по-сложен спор като интерпретация на Джон Стайнбек.

Критиката на The Wall Street Journal стига дотам да определи една от ключовите промени в образа на Кати Еймс като „предателство към Стайнбек“. Тази в The Guardian е далеч по-умерена, но също вижда основния проблем на сериала на същото място: той разказва убедително семейната драма, но не успява докрай да понесе философската тежест на романа.

Причината се казва Кати.

Когато злото получи обяснение

В романа на Стайнбек Кати Еймс е един от най-крайните персонажи. Тя е манипулативна, жестока и практически лишена от разкаяние. Авторът не ѝ дава удобна психологическа причина, която да обясни поведението ѝ.

Това е важно, защото „На изток от рая“ не е просто семейна история. Под нея стои библейският модел на Каин и Авел и въпросът дали човек е предопределен от собствената си природа или има избор.

Именно тук се появява централното за романа понятие „timshel“ – „ти можеш“. Не „трябва“, не „ще“, а „можеш“. Човек има избор какво да направи със себе си.

Новият сериал обаче добавя към миналото на Кати епизод, който го няма при Стайнбек. Като дете тя е примамена от възрастен мъж и се подразбира, че е станала жертва на сексуално насилие.

На пръв поглед това прави персонажа по-разбираем за съвременната публика.

Проблемът е, че променя самия въпрос.

Вместо „може ли човек да бъде зъл по природа?“ историята започва да пита „какво се е случило с този човек, за да стане такъв?“.

Критикът на WSJ Джон Андерсън вижда именно тук отстъплението на адаптацията. Сериалът дава на Кати психологическо обяснение и по този начин морално алиби, каквото Стайнбек съзнателно отказва да ѝ даде.

Критикът на The Guardian Луси Манган стига до сходен проблем по друг път: дори с добавената предистория Кати остава повече зрелище, отколкото напълно развит персонаж.

Netflix | Флорънс Пю

И двете рецензии признават силата на Флорънс Пю. Нейната Кати е магнетична, опасна и практически завладява сериала.

Пю има задачата да изиграе персонаж, който лесно може да се превърне или в карикатура на злото, или в твърде удобно обяснена жертва. И именно напрежението между тези две крайности прави ролята интересна.

Но колкото по-силно присъства актрисата, толкова по-видим става и проблемът на сценария: Кати е впечатляваща за наблюдение, но невинаги убедителна като психологически завършен човек.

71 години по-късно: Внучката на Елия Казан се връща към „На изток от рая“ за Netflix

Къде сериалът е най-силен

Когато „На изток от рая“ се отдалечи от опита да обяснява злото и се върне към семейните отношения, сериалът започва да работи много по-уверено.

Връзката между Адам и Чарлс Траск дава много повече пространство за нюанс. Любовта и омразата между братята, натрупаните обиди, съперничеството за бащината любов и различният начин, по който двамата носят миналото си, са сред най-силните линии.

Тук няма нужда от големи обяснения. Драмата произтича от отношенията.

Същото важи и за персонажа Лий, който е почти заличен от прочутата филмова версия на Елиа Казан от 1955 г., но тук внучката му Зоуи Казан го възстановява като една от ключовите фигури.

Изпълнението на Хуун Лий е посочено от критиците като едно от най-силните в сериала. Той носи едновременно интелект, спокойствие и човешка тежест и се превръща в естествен противовес на по-шумните трагедии около семейство Траск.

The Guardian откроява и връзката между Лий и Самюъл Хамилтън, изигран от Киаран Хайндс – една от малкото линии, които дават на историята пространство да диша.

Netflix | Хун Ли в ролята на Ли и Киарън Хайндс като Самюъл Хамилтън в „На изток от Рая“

По-добра семейна сага, отколкото философска адаптация

Като телевизионен сериал „На изток от рая“ има много от необходимото: визуален размах, силни актьори, конфликт, предателство, насилие, любов, наследство и семейства, които предават травмите си от поколение на поколение.

The Guardian го определя като висококачествена семейна сага и именно в тази форма сериалът изглежда най-сигурен.

Проблемът е, че романът e нещо повече. Стайнбек използва семейство Траск като инструмент за много по-голям разговор – за свободната воля, наследеното зло, вината и способността на човека да избира различен път.

Телевизионната адаптация сякаш се насочва комфортно към драмата, отколкото към философията.

Окончателната оценка на зрителите, които познават добре творбата на Стайнбек, вероятно ще зависи от начина, по който сериалът развие следващото поколение – Кал и Арон.

При тях темата за Каин и Авел става най-видима.

Дали човек повтаря наследения модел, или може да го прекъсне? Дали произходът определя характера? Злото се предава, или се избира?

Това са въпросите, на които сериалът „На изток от рая“ трябва да отговори, за да не разочарова почитателите на романа на Стайнбек.

Засега е сигурно, че трудно ще ги остави безразлични.