Във филма Tony Антонио Бандерас играе готвач, който се превръща в ментор на 19-годишния Антъни Бурдейн (Доминик Сеса). Той го наема като мияч на съдове през едно лято през 70-те години в Провинстаун, Масачузетс. Героят на Бандерас възпитава с твърда ръка: приютява Тони за сезона, но всяка сутрин го събужда, като излива върху лицето му кофа студена океанска вода.

66-годишният Бандерас казва в интервю за The Wall Street Journal, че подходът му към възпитанието на собствените му деца, които отглежда с бившата си съпруга Мелани Грифит, е бил съвсем различен. Той искал дъщеря му Стела Бандерас и доведените му деца Дакота Джонсън и Александър Бауер сами да избират какво да правят с живота си, така че когато се наложи да ги поправи, думите му действително да имат тежест.

„Ако не крещиш непрекъснато, в деня, в който ги накараш да седнат и им кажеш: Това е грешно, те те слушат.“

Според него този подход е дал резултат. „Мисля, че с Мелани можем да бъдем много доволни от начина, по който ги възпитахме. Тя вече не е моя съпруга, но е най-добрата ми приятелка, а това е важно за мен.“

Бандерас живее в Малага, Испания, с приятелката си Никол Кимпел. Освен актьорската си кариера, той притежава няколко ресторанта и театъра Teatro del Soho CaixaBank в родния си град.

В интервюто за WSJ той разказва за всекидневния си режим, за тийнейджърските си мечти, за преживения инфаркт и за собствения си ментор – режисьора Педро Алмодовар.

Театър, чай и тренировки

Винаги се събужда между 6:30 и 7:00, защото има две чихуахуа. „Слагат лапите си върху врата ми и започват да ме бутат“, споделя Бандерас. Ако не снима филм, отива в офиса си в театъра. „Всеки ден има хиляди различни препятствия и проблеми, които трябва да решаваме. Тази година имаме 32 представления. Догодина ще бъдат 48 и два фестивала. Имам 35 души на постоянен трудов договор“, разказва Бандерас, който въпреки ангажиментите си в театъра успява да нагледа и ресторантите си.

Не закусва. Практикува периодично гладуване. Сутрин си прави голямо количество бял чай, на който изкарва до два, два и половина следобед. Понякога излиза да тича. Друг път тренира в малкия си фитнес вкъщи.

Когато се готви за роля в театъра, пази гласните си струни. „Когато играех в мюзикъла Company, практически не говорех през целия ден. Използвах малка дъска, на която пишех каквото искам да кажа“, споделя Бандерас пред WSJ.

Подготовката за Tony

„Отидох в La Pérgola del Mediterráneo, един от ресторантите ми на пристанището тук, в Малага. Имам една много добра готвачка и ѝ казах: „Росио, трябва да ме научиш как се отварят стриди и как се почиства риба.“ Ходих при нея четири-пет дни и тя ме научи на много неща.“

Антъни Бурдейн си отиде преди осем години. Култът към него става все по-силен

За любимия си момент във филма Бандерас разказва: „Усещаш, че това младо момче е объркано и търси посоката си, но моят герой вижда нещо в него и го пита: Добре ли си?. Той решава, че момчето има нужда от него, но после идва моментът, в който самият той сякаш се смалява. Тони му казва: Мислиш, че ще прекарам остатъка от живота си в кухнята? Ти не ме познаваш. Искам да пиша. Оказва се, че представата на Тони за собственото му бъдеще е съвсем различна от тази, която моят герой има за него.“

Бандерас казва още, че историята на Антъни Бурдейн не е просто за готвенето.

Мисля, че Антъни Бурдейн беше човек, чиято история е за живота.

Мечтите и менторите

Филмът Tony до голяма степен разказва за това как откриваш какъв човек искаш да бъдеш. На въпрос какъв е бил самият той на 19 години Бандерас споделя, че е имал страшно много мечти.

„Бях толкова изпълнен с мечти, че нощем не можех да спя. Но в същото време бях много, много плах и не смеех да направя крачката към тях. Франко все още беше жив, живеех в диктатура и всички тези мечти изглеждаха донякъде абсурдни. След това постъпих в Националното училище за драматично изкуство“, разказва Бандерас.

Практически всеки, с когото е работил, е бил негов ментор, добавя актьорът. „Ако си отворен към хората, всеки може да те научи на много неща – както за самия теб, така и за професията ти.“

Разбира се, Бандерас изтъква ролята за развитието си на режисьора Педро Алмодовар, с когото правят осем филма. „В началото на кариерата ми през 80-те години той променяше не само испанското кино, но и самото испанско общество. Хората започнаха да възприемат живота по съвсем различен начин – по-цветно, по-либерално, по-свободно.“

Бандерас говори и за филма Болка и величие, в който играе своеобразна версия на самия Алмодовар. „Имаше моменти, в които той дори не можеше да говори с мен – толкова силно се вълнуваше от това, което виждаше. В същото време аз бях получил инфаркт година и половина по-рано, така че бях изключително уязвим и всичко ми въздействаше много, много силно.“

Сърцето не е просто орган

Когато получава инфаркта, му поставят три стента в коронарните артерии. Същата нощ една медицинска сестра влиза в стаята му и казва: „Защо според вас хората казват: „Обичам те с цялото си сърце“? Сърцето не е просто орган, то е хранилище на чувства. Затова сега ще бъдете много чувствителен. Ще изпитвате тъга и ще възприемате всичко много по-силно.“

Три-четири дни по-късно Бандерас слушал Моцарт - и изведнъж от очите му потичат сълзи. „Всичко ми въздействаше така, сякаш някой беше свалил кожата ми и ме беше оставил без никаква защита. Именно в такова състояние бях, когато снимах Болка и величие“, споделя актьорът.

Да си купиш театър вместо лодка

След това взема решения, които не са свързани само с актьорската му кариера, а с целия му живот.

Спомня си как си мислел: „Ще си купя лодка.“ После си казал: „Що за глупост Не ми трябва лодка. На мен ми трябва театър.“

Купува си театър, защото именно с това иска да се занимава. „С него дойдоха много проблеми, но те са прекрасни. Това са моите проблеми – проблемите, които аз съм избрал да имам. А удовлетворението е огромно.“

Бандерас добавя:

Може да звучи много странно, но инфарктът е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота. Понякога просто имаш нужда от шамар.