Педро Алмодовар не се страхува от противоречията.

Независимо дали става дума за откровени дискусии за сексуалността, взаимоотношенията или за изследване на живота на семействата и техните нетрадиционни варианти, испанецът умее да се разказва чувствителни сюжети в цялата им сложност и да ги пренася на екрана, пише Euronews.

Най-новият филм The Room Next Door – първият англоезичен в кариерата му, току-що спечели голямата награда „Златен лъв“ на Филмовия фестивал във Венеция и отново показа ангажиранността на режисьора, който не изследва още една тема, която все още е табу в днешното общество: евтаназията.

Адаптиран по романа „През какво минаваш“ от 2020 г., филмът разказва историята на две приятелки – Марта (Тилда Суинтън) и Ингрид (Джулиан Мур), които възобновяват прекъснатите си контакти.

Оказва се, че Марта е диагностицирана с неизлечим рак на шийката на матката и моли Ингрид за услуга: да бъде в съседната стая, когато тя вземе хапче за евтаназия и достойно приключи живота си.

Макар да не е на нивото на предишни шедьоври на Алмодовар като „Всичко за майка ми“, „Кожата, в която живея“ или „Говори с нея“, поради прекалено буквалния си сценарий и мелодраматичните ретроспекции, които отслабват част от емоционалната автентичност в първата половина, The Room Next Door е трогателен разказ за женското приятелство.

Освен това той се превръща в завладяващо изследване на недостатъците на западния свят, когато става въпрос за пряк сблъсък със смъртта. Както се казва във филма, хората са склонни да намират „много начини да живеят живота си вътре в трагедията“.

Сред противниците на асистираното самоубийство са религиозни групи, които твърдят, че отнемането на живот е неморално, и лекари, които твърдят, че трябва да осигурят на хората по-голям комфорт в края на живота им, а не да го прекратяват

Да пътуваш към смъртта: Най-новата форма на медицинския туризъм

Представяйки последните седмици на жена, която сама избира да сложи край на живота си, Алмодовар създава хуманистична история не толкова за смъртта, колкото за начина, по който гледаме на живота.

Макар че мнозина вече лепнаха етикета „филмът за евтаназията на Педро Алмодовар“, The Room Next Door не бива да се отхвърля, тъй като той е създаден и с идеята за празник на живота. Това се вижда в образа на героинята на Джулиан Мур, която се бори да подкрепи решението на приятелката си и да се изправи срещу страховете си, знаейки, че тя ще бъде тази в съседната стаая.

Самият режисьорът откровено призна в деня на премиерата, че филмът му е „в подкрепа на евтаназията“.

„Това е нещо, на което се възхищаваме в героинята на Тилда, тя решава, че да се отърве от рака може да стане само като вземе решението, което всъщност избира“, заяви режисьорът.

„Ако стигна дотам, ракът няма да ме победи“, казва тя. И намира начин да постигне целта си с помощта на своя приятелка, но се налага да се държат като престъпници.

„Трябва да има възможност за евтаназия в целия свят“, категоричен беше Педро Алмодовар под аплодисментите на репортерите на пресконференцията. „Тя трябва да бъде регулирана и на лекаря трябва да е позволено да помогне на пациента си“, допълни той.

Profit.bg

Как едно убийство повдигна темата за евтаназията в Кипър

Коментарите на режисьора напомниха, че родната му Испания е легализирала евтаназията през 2021 г. и че понастоящем тя е законна само в три други държави в Европа: Белгия, Люксембург и Нидерландия, а законът в Португалия все още очаква регулация.

Дебатите около легализирането на асистираното самоубийство са спорни в много европейски страни и въпросът е може ли филм като The Room Next Door да предизвиква достатъчно дискусии за евтаназията – независимо дали става дума за етиката на личния избор или за емоционалното въздействие върху семействата, които да доведат до по-нататъшен напредък в законите?

Това е огромна отговорност за един филм, но не би се случило за първи път.

Заплашителен, вълнуващ, откровен: Хавиер Бардем за Dune: Part Two, за новото поколение актьори, за AI и Холивуд, за семейството си и колко спокойствие му носи Брат Пит

Той играе фанатици и психопати. В живота обича Пенелопе Крус. И плаче на „Извънземното“

Преди 20 години филмът The Sea Inside на Алехандро Аменабар спечели както Голямата награда на журито във Венеция, така и наградата за най-добър актьор за Хавиер Бардем, който изигра реалният Рамон Сампедро, останал парализиран след инцидент при гмуркане. Филмът описва подробно неговата близо тригодишна кампания в подкрепа на евтаназията и правото да сложи край на живота си.

Огромното медийно въздействие, което филмът имаше при премиерата си в Испания, даде възможност на групите, подкрепящи и противопоставящи се на евтаназията, да изразят публично своите позиции.

Той накара дори правителството на страната да направи изявление. Разбира се, промяната в законодателството дойде няколко години по-късно, но дискусията около филма най-накрая достигна до испанския парламент.

Оттогава насам безброй филми са разглеждали темата за евтаназията и асистираното самоубийство. По-нови като A Few Hours of Spring на Стефан Бризе и Everything Went Fine на Франсоа Озон успяха да върнат дебата за евтаназията в центъра на общественото внимание във Франция, като тази година президентът Макрон обяви законопроект, позволяващ „помощ при умиране“ при строги условия.

Може ли The Room Next Door да стигне по-далеч?

Като се има предвид високопоставеният актьорски състав и режисьор, фактът, че спечели голямата награда във Венеция и е първият пълнометражен филм на Алмодовар на английски език, което означава, че хората, които отхвърлят преживяването в киното заради субтитрите, няма да се сблъскат с този „проблем“, оптимистът може да се изкуши да отговори „да“.

Това е първата англоезична творба на испанския режисьор, чиято премиера е насрочена за 2 септември в рамките на филмовия фестивал във Венеция

Първи кадри от „The Room Next Door“ на Алмодовар с Джулиан Мур и Тилда Суинтън

The Room Next Door може и да има потенциала да подтикне към значима промяна, както всяко художествено произведение може да окаже влияние върху реалния живот.

Разбира се, филмът не бива да се свежда до политическа пионка и философските дебати около асистираното самоубийство не трябва да засенчват художественото майсторство.

Въпреки това, вкарвайки тези провокиращи размисъл идеи в интимността на човешките емоции по отношение на страха, съжалението и приятелството, Алмодовар напомня не само за силата на филмите като „машина, генерираща емпатия“, както веднъж го описа критикът Роджър Ебърт, но и за това как киното влияе на законодателството и културата.

Всеки, запознат с историите на Толкин, знае, че в тях има много насилие и смърт. Но само истинските фенове са наясно, че описаното от него е донякъде преживяно

От окопите до Мордор: Каква е връзката между Първата световна война и „Властелинът на пръстените“

Rosetta от 1999 г., подпомогнат от наградата Златна палма в Кан, промени закона в Белгия и заплащането на работници тийнейджъри под минималната заплата беше обявено за незаконно. An Inconvenient Truth на Ал Гор доведе до приемане в Калифорния на законодателство за ограничаване на парниковите газове. Документалните Handful of Ash и A Girl in the River промениха кюрдските закони за женските гениталии и дългогодишните закони за убийствата на честта в Пакистан. A Fantastic Woman пренаписа законите за половата идентичност в Чили.

Тези филми промениха политики. И дори да нямаха такъв принос за законови промени, това щеше да е достатъчно, за да се предизвика нов разговор, който на свой ред може да доведе до еволюция на поведението и перспективите.

Списъкът е пълен със знаменитости, които компенсират липсата на червения килим миналата година заради стачката на холивудските сценаристи и актьори

Анджелина Джоли, Моника Белучи и още… Звездопад на Кинофестивала във Венеция 2024

Когато прие „Златния лъв“ във Венеция, Педро Алмодовар заяви:

„Вярвам, че да се сбогуваш с този свят чисто и достойно, е основно право на всяко човешко същество. Това не е политически, а човешки въпрос. Всички ние имаме съседна стая, място, където ще се изправим срещу себе си и живота. Надеждата ми е, че този филм дава на хората разрешение да говорят за тази стая, дори и да е неудобно.“

Когато един филм се осмелява да се занимава с толкова чувствиелни въпроси, да оспорва обществените норми и да предизвиква жизненоважни дискусии като правото да избереш между живота или смъртта, най-малкото, което можем да направим, е да гледаме, слушаме и да говорим за съседната стая.