Когато някой спечели награда за актьорската си игра във филм, обикновено благодари на режисьора.

Но миналата неделя, когато Робърт Дауни Джуниър получи "Бафта" за поддържаща роля в "Опенхаймер", благодарностите му към Кристофър Нолан бяха особено изразителни.

По-специално, той отдаде дължимото на "онзи пич Крис Нолан" за това, че го е окуражил да възприеме "подценяван подход, може би като последен опит да възкреся намаляващия си авторитет".

Всъщност, Робърт Дауни Джуниър е сред тазгодишните фаворити за "Оскар" в категорията най-добър актьор в поддържаща роля, макар че само преди 4 години кариерата му е на дъното с "Д-р Дулитъл", припомня BBC.

Благодарение на дългия му престой в ролята на Железния човек, той беше сред най-високоплатените звезди в Холивуд и му приписваха заслугата да внесе зряла и спокойна чувствителност в жанра на супергероите.

Ето защо не е толкова трудно самият Нолан да забележи харизмата му.

"Той има такава харизма в ролята на Тони Старк", казва той в "Късното шоу със Стивън Колбърт". "Да играе Железния човек е едно от най-значимите кастинг решения, които някога са вземани в историята на филмовия бизнес."

Защо обаче Дауни Джуниър смята, че авторитетът му се нуждае от повишаване?

Отговорът може да бъде намерен в автобиографията му, която показва, че през четирите години между излизането на лебедовата му песен в Marvel - "Отмъстителите" и "Опенхаймер" през 2023 г., се снима в един единствен филм и това е "Д-р Дулитъл", катастрофален сбор от тъпи шеги, дупки в сюжета, натрапчиви акценти, очевидно прецакани сцени и т.н.

Филмът, чийто копродуцент е съпругата му Сюзън Дауни, е провал на човек, възприел високобюджетните семейни приключенски продукции като своя зона на комфорт.

"В този момент бях непробиваем. Бях гуруто на всички жанрови филми", казва Дауни в интервю за NYT юли миналата година. "Д-р Дулитъл" е 2,5-годишна пропаст от пропилени възможности", допълва актьорът.

За него това е сигнал за събуждане или, както казва той "пренареждане на приоритетите".

Дауни Джуниър е в средата на 50-те си години и наближава краят на ерата му като екшън герой. И ако не може да стартира нов блокбъстър франчайз, какво тогава може да прави?

"Бях на такова място в живота си, в кариерата си, че имах нужда някой да има визия за това какво е възможно за мен, което не можех да видя за себе си", признава актьорът по време на Q&A през февруари. Този някой е именно Нолан.

Когато режисьорът прави кастинг за "Опенхаймер", касовата привлекателност на Дауни може и да е фактор, но това не е първият път, в който той убеждава мейнстрийм звезда да разтегне актьорските си мускули, които са леко ръждясали от известно време.

"Винаги се стремиш да работиш с велики актьори - каза той през февруари пред NYT, но също така се стремиш да ги хванеш в момент от живота и кариерата им, когато можеш да им предложиш нещо, което не са правили преди или не са правили от дълго време."

И така, той убеждава Дауни Джуниър да свали бронята на мъдрия и нахакан Тони Старк и да се потопи в образа на озлобения старши съветник по ядрените въпроси на САЩ Люис Щраус, който се противопоставя на Опенхаймер (Килиан Мърфи).

"Наистина исках да видя как тази невероятна филмова звезда слага настрана целия си багаж, цялата си харизма и се изгубва в драматичния образ на един много сложен човек", допълва Нолан.

Моментът е перфектен.

Нолан иска Дауни да внесе сдържаност и сложност в образа на Щраус, а той е готов да навлезе в непозната територия. "Да видиш спартанския, почти монашески начин, по който той подхожда към тази форма на изкуство – казва актьорът, -беше като да отидеш от другата страна на Луната."

На наградите "Бафта" той заяви, че дължи наградата си отчасти на "британската чувствителност" на режисьора на "Опенхаймер".

Дали Дауни Джуниър ще грабне "Оскар" не е ясно, но дори и това да не се случи, "Опенхаймер" е довел до нов етап в кариерата му. Филмът напомни не само на света, но и на самия него колко талантлив актьор е всъщност.

Има голяма вероятност в бъдеще да се появи в още филми на Нолан. Има и още по-голям шанс да не се появи никога повече в нещо толкова мъчително като "Д-р Дулитъл", допълва BBC.