Световната премиера на един от най-дългоочакваните филми на годината - "Опенхаймер", ще ни направи свидетели на възхода и зашеметяващото падение на един загадъчен учен, пуснал в действие смъртоносно оръжие срещу цялото човечество.

Но докато Опенхаймер публично се бори с моралните последици от своето творение след Втората световна война, малцина знаят, че последвалите политически последици засягат личния му живот в такава степен, че прекарва оставащите си дни в уединение на малкия остров Сейнт Джон, част от американските Вирджински острови, разказва историята BBC.

"През 1945 г., след като американската армия хвърля атомна бомба върху Хирошима и Нагасаки, Опенхаймер е обявен за национален герой. Образът му е на кориците на списанията Time и Life и се превръща в най-известния учен в Америка", разказва Кай Бърд, чиято книга "Американският Прометей" е носител на "Пулицър" и е основа за вдъхновение на новия биографичен филм.

След преломните събития в кариерата му, през 1954 г. физикът изчезва от публичното внимание и заживява в скромна вила до смъртта си през 1967 г. Днес теренът от два акра на остров Сейнт Джон е обществен и е известен сред местното население като плажът на Опенхаймер. Въпреки че не фигурира в повечето туристически карти, той често попада в класациите на най-добрите плажове на Вирджинските острови.

Малко известната история как Опенхаймер се превръща от герой в злодей и карибски отшелник ни дава интересен поглед към живота на един от най-известните учени в света и към един невероятно красив остров, който в крайна сметка определя последните му дни, пише BBC.

Треска за „Барбенхаймер“: Киноманите тръпнат в очакване на двойна премиераНе забравяйте да си дадете достатъчно време между филмите, за да осмислите видяното, да хапнете нещо и да извървите няколко крачки

Пътуването на Опенхаймер до Сейнт Джон започва със свръхсекретния проект "Манхатън", където той ръководи екипа, разработил първата атомна бомба.

Както обяснява Бърд, "гледната точка на Опенхаймер към устройството, което е създавал, никога не се е променила. Още от деня, в който се присъединява към проекта през 1942 г., той е напълно наясно, че създава оръжие с огромен разрушителен потенциал." За сметка на това, Айнщайн и повечето водещи физици по онова време са убедени, че бомбата е неизбежна и ако Опенхаймер не я създаде пръв, нацистите ще го направят вместо него.

"Това е надпревара за създаването на оръжие и той смята, че ако Хитлер го има пръв, ще го използва, за да спечели войната за фашизма, което би било ужасен, трагичен резултат. Затова се е почувствал принуден да го направи", казва Бърд.

"Веднага след Хирошима той изпада в дълбока депресия. До края на живота си опитва да предупреди човечеството за опасностите от тези оръжия и за необходимостта да ги контролират, така че има много сложно отношение към творението, създадено от самия него."

Когато през 1949 г. Съветският съюз взривява първата си атомна бомба, президентът на САЩ Хари Труман нарежда на американските учени да започнат нова програма за създаване на водородна бомба, чиято ядрена експлозия може да бъде 1000 пъти по-мощна от атомната.

Опенхаймер, главният научен съветник на правителството по въпросите на ядрената политика и отбраната, се противопоставя по морални и практически съображения, като според сведенията казва на Труман:

"Чувствам, че ръцете ми са изцапани с кръв".

Непокорството на Опенхаймер в крайна сметка го превръща в основна мишена на антикомунистическата истерия в САЩ по време на Студената война.

Почина последният от създателите на първата съветска атомна бомба Първият съветски атомен заряд е тестван успешно на 29 август 1949 г., само 4 г. след демонстрацията на американска атомна мощ над Хирошима и Нагасаки

През пролетта на 1954 г. той е подложен на изтощителен четириседмичен разпит, който поставя под въпрос лоялността му към САЩ и му отнема разрешението за достъп до класифицирана информация.

Според Бърд, Опенхаймер остава "унизен, ужасно наранен и физически и психически изтощен". Затова през лятото на същата година опозореният физик напуска дома си в Принстън, Ню Джърси, качва се на 72-футова яхта със съпругата си и двете си деца и отплава за Сейнт Джон.

"Той бяга - бяга от славата си на баща на атомната бомба, но и от славата, която го преследва след процеса през 1954 г., от подозренията в нелоялност, че е комунист или може би шпионин", казва Бърд.

"Когато го вижда за пръв път, Опенхаймер се влюбва в Сейнт Джон. На следващата година се връща отново там, а накрая си купува парцел на плажа и построява скромна къща, в която прекарва остатъка от живота си, завръщайки се към физиката на естествения свят."

През 1954 г. Сейнт Джон е американска територия от едва 37 години и 90% от 800-те му жители са потомци на роби, които предишните владетели на острова са внесли от Африка, за да работят на захарни и памучни плантации.

"Причината, поради която Опенхаймер избира Сейнт Джон, е неговата уединеност ", казва Дейвид У. Найт местен историк, чието семейство е приятелско с това на Опенхаймер и той често отсяда във вилата им. "Никой не го тормози. Никой не знае кой е той и не се интересува. Това е чудесно място да се скриеш и да бъдеш анонимен.", допълва историкът.

Бомбата, която е твърде мощна, за да бъде използванаИли как Андрей Сахаров спира термоядрено цунами

Голямото заточение на семейство Опенхаймер има и практическа цел. Тъй като през 50-те години на ХХ в. евентуалните комунистически връзки на учения са обект на внимание, ФБР подслушва дома му в Ню Джърси, но, както пишат Бърд и Шервин, "ФБР смята за невъзможно да държи Опенхаймер под наблюдение, докато той е на остров Сейнт Джон".

Историците предполагат още, че решението на Опенхаймер да се премести в Сейнт Джон е мотивирано от неговата засилваща се антиядрена позиция. "Родителите ми често повтаряха, че причината, поради която Опенхаймер избира американските Вирджински острови, е убеждението му, че те ще бъдат едно от последните места, засегнати от ядрени отпадъци.", допълва местният историк.

Докато пребивава на Сейнт Джон, физикът пише поезия на бюрото си с гледка към залива. Заедно със съпругата си Кити прекарват лежерни дни в плаване между американските и британските Вирджински острови.

Всеки септември двойката изпраща покани на приятелите си за новогодишно парти, на което им сервират салата с морски дарове, омари и шампанско, наемат местни музикални състави и се наслаждават на спокойствието под открито небе.

И все пак, въпреки че физически се дистанцира от миналото, Опенхаймер никога не може да избяга от това, което е видял или направил. Една вечер през 1961 г. негов приятел идва да поплува и хваща малка костенурка. По време на вечерята показва гърчещото се създание и дори се шегува, че иска да го сготви. "Робърт се моли за живота на костенурката, като твърди, че тя "му връща ужасните спомени за това, което се случва след изпитанието на бомбата в Ню Мексико", пишат авторите на книгата за физика.

Шест години по-късно Опенхаймер умира от рак на гърлото на 62-годишна възраст. През 1972 г. умира и съпругата му, а през 1977 г. дъщеря им, която страда от депресия, отнема живота си в построената от баща ѝ къща на плажа. Оставя ръкописна бележка, в която завещава имота "на хората от Сейнт Джон".

Готови ли сте за пътуване до рая? Нов петзвезден курорт отвори на КарибитеКарибският остров Ангила е изпълнен с петзвездни луксозни курорти, 33 плажа и процъфтяваща кулинарна сцена

Близо 70 години след бягството на Опенхаймер, Сейнт Джон остава най-малкият, най-отдалеченият и най-слабо развит от трите американски Вирджински острова (които включват още Сейнт Томас и Сейнт Кроа).

Две трети от него са защитен национален парк, чиито планини са покрити с гъсти гори и бодливи кактуси, а над 20 туристически пътеки пресичат 20-те квадратни мили. Няма летища и пристанища за круизни кораби, а по уединените източни хълмове все още свободно се разхождат диви магарета.

Любопитна подробност е, че 2 години преди Опенхаймер да кацне на Сейнт Джон, природозащитникът Лорънс Рокфелер (син на бизнес магната Джон Рокфелер) го посещава. Той е толкова поразен от природната красота, че купува по-голямата част от него и след това я дарява на САЩ за създаването на Национален парк "Вирджински острови", допълва BBC.