Понякога колко сполучлив е изборът на актьор става ясно едва впоследствие. Такъв е случаят с Шон Конъри и ролята на 007. Терънс Йънг, режисирал първия филм от поредицата за Бонд, бил толкова съкрушен от избора на Конъри, че не спирал да повтаря: „Катастрофа! Бедствие!“.

Джийн Родънбери, който създава „Стар Трек“, пък е бил направо бесен, когато неговите сътрудници му съобщили, че за най-важната роля му предлагат един почти неизвестен и плешив английски актьор – Патрик Стюарт. „Името му никога повече няма да се споменава в мое присъствие“, крещял Родънбери.

Но противно на неговите очаквания, Стюарт сякаш постига невъзможното. И вместо да се провали с ролята на Жан-Люк Пикар, той я превръща в световен успех.

Стюарт си отиде от този свят преди дни на 86 години. Но остави огромно наследство – както на зрителите, така и на колегите си актьори.

В неговото изпълнение в „Стар Трек“ нямаше маниерничене. Неговият капитан Пикар бе изтънчен, задълбочен и даваше заповеди като джентълмен: „Изпълнявайте!“.

Стюарт е на 46 години, когато е избран за ролята, и на почти 50 години, когато това изпълнение го превръща в световна звезда. И след това той продължава да се държи с онази лекота, присъща на човек, който сякаш не може да повярва на късмета си, пише за The Hollywood Reporter Дейвид Кемп, журналист, съавтор и редактор на автобиографията на Стюарт.

Колкото повече остаряваше, толкова по-често той показваше смешната си страна, добавя Кемп. Веднъж Стюарт публикува в социалните мрежи снимка с костюм на омар във ваната си. Друг път, леко замаян от екстази, той изнесе урок как се прави „четворно обръщане на главата“. При едно гостуване в шоуто на Греъм Нортън разказа как водел комични спорове дали е обрязан.

След успеха си със „Стар Трек“ Стюарт се снима и в поредицата X-Men, където изигра професор Ксавие. Междувременно участва в театрално турне със своя добър приятел Йън Маккелън.

След два неуспешни брака Стюарт открива любовта на живота си в лицето на певицата Съни Осел, с която се запознава в една пицария в Бруклин. Двамата се женят през 2013 г. Сватбената церемония е водена от Маккелън.

Легендарният боксьор е в главната роля в новия документален сериал „Тайсън“ по Netflix. И да, историята му може би е разказвана сто пъти, но все още има какво да се каже

Красив като катастрофа: Майк Тайсън разказва за славата, насилието и живота след ринга

Запознанството му с Кемп се случва по време на пандемията. Тогава Стюарт решава да напише автобиографията си. Без никакъв предварителен план той просто започва да пълни страница след страница с текст. Резултатът е огромен по обем ръкопис, който едва ли някой би прочел.

„Моята задача беше да му помогна да превърне това нещо в мемоари и да го подтикна да разкаже за някои теми, които бе пропуснал – например плешивостта му“, казва Кемп.

Това съвсем не е маловажна тема. Стюарт губи косата си още преди да навърши двайсет години, а за човек с неговата професия това се оказва проблем. Той разказва, че още като студент в театралното училище бил отчаян от промяната във външния си вид и решил да плати немалка сума за „процедура по възстановяване на косата“. Естествено, била пълен провал. След това започнал да сресва останалата си коса така, че да прикрива плешивостта. Негов състудент, унгарецът Джордж Кишвалви, който го режисирал в една постановка, обаче страшно се ядосал по време на репетиция. Излязъл на сцената, разрошил го и му казал:

„Бъди себе си. Иначе никога няма да станеш актьор“.

Още на 17 години испанската актриса разбира, че успехът може да се превърне в капан. Три десетилетия по-късно Крус продължава да руши образа, който Холивуд би предпочел да запази

Пенелопе Крус можеше да остане просто красива. Тя избра да бъде непредвидима

Малко по-късно, разказва Стюарт, съпругата на Кишвалви се нахвърлила върху него с ножица и набързо го подстригала. Скоро след тази случка Стюарт осъзнал, че естественият му външен вид си има предимства.

„Ходех на кастинги за роли с перука. Започвах с нея, а след това я свалях и казвах на режисьора: Вижте какво получавате – млад актьор на двайсетина години и актьор за характерни роли. Двама на цената на един“, спомня си той.

Мемоарите му излизат от печат през 2023 г. За Стюарт това е голямо постижение – все пак произходът му е скромен. Роден е през 1940 г. в малкия град Мирфийлд. Расте в трудни условия – в къщата няма течаща вода. Майка му работи в текстилна фабрика, а баща му е военен. След като участва във Втората световна война, той става нетърпимо агресивен.

Като малък Стюарт мечтае най-много да стане шофьор на камион. Талантът му е забелязан от неговия учител по английски, в чиито часове малкият се запознава с творчеството на Уилям Шекспир. Учителят му урежда и участия в театрални програми.

Стюарт приключва с училището, когато е едва на 15 години. Вече знае, че иска да стане актьор, но борбата за оцеляване е по-важна. Той играе в любителски постановки и успява да спечели стипендия за театрално училище. Първите успехи идват през 1966 г., когато го приемат в Шекспировата трупа в Стратфорд на Ейвън.

В новия си филм актьорът влиза в ролята на герой, вдъхновен от журналиста Крис Хансен, и повдига въпроси за превръщането на полицейските разследвания в развлекателно съдържание

Робърт Патинсън, Primetime и тънката граница между разследващата журналистика и телевизионното зрелище

Работи там 14 години, но рядко получава главни роли. В комедиите играе слуги и шутове, в трагедиите – злодеи и второстепенни персонажи. През 1986 г. заминава за Калифорния, за да води майсторски класове с откъси от Шекспир. Едно от събитията е отворено за публика и на него случайно присъства Робърт Джъстман, продуцент на „Стар Трек“, който е впечатлен от Стюарт. После актьорът има кратка среща със сценариста и създател на поредицата Родънбери, който ясно показва, че не го харесва. Въпреки неговите възражения обаче Стюарт получава ролята на капитан Пикар, която променя живота му.

След успехите в „Стар Трек“ и X-Men актьорът вече получава главни роли в Шекспирови пиеси. По това време се запознава с Осел, за която по-късно се жени. През 2010 г. Стюарт е удостоен с рицарско звание от кралица Елизабет II. Като специален гост на почетния обяд е поканен Сесил Дорманд, учителят по английски, който пръв забелязва таланта му.

Въпреки че преминава през големи трудности през юношеските си години, Стюарт остава върл защитник на държавните субсидии в културата. Години по-късно той казва, че съжалява, че младите хора нямат привилегии като него – например стипендии.

„Имах късмета да израсна във време, когато съществуваше негласно споразумение между властта и народа, според което изкуството е жизнена необходимост, а не някаква глезотия. В театрите имаше многобройна публика. Затова се дразня, когато театърът бива отписван като елитарно изкуство и безсмислено харчене на обществени средства“, казва той.

Стюарт, казва журналистът Кемп, беше намерил душевен мир и радост в ежедневието си. Ходеше в близката до дома му книжарница, където го посрещаха като редовен клиент. Той и жена му бяха станали приятели със семейство катерици, които живееха в задния им двор. На над осемдесет години той пъргаво приклякаше, за да ги храни с фъстъци, а те се катереха по краката му, пише Кемп.