Пет десетилетия след създаването си ирландската рок група U2 продължава да записва нова музика, да изнася концерти и да заема публични позиции по политически и обществени въпроси. Въпреки периодите на творческа несигурност, здравословните проблеми на членовете ѝ и промените в музикалната индустрия, групата остава в оригиналния си състав – Боно, Ди Едж, Адам Клейтън и Лари Мълън-младши.

В интервю за The Guardian музикантите разказват за съвместната си работа, новия албум Carnaval de Luz, политическата обстановка в САЩ и предизвикателствата пред рок музиката в съвременния свят.

Разговорът се провежда в ресторанта La Petite Maison в Ница, посещаван от знаменитости като Бионсе, Елтън Джон, Том Круз и Леонардо ди Каприо. Членовете на U2 притежават имоти в района и се подготвят за специален концерт в лондонската галерия Tate Modern, посветен на сътрудничеството им с продуцента Брайън Ино.

Събитието е част от натоварена година за групата, която включва издаването на две краткоформатни музикални продукции – Days of Ash и Easter Lily, нов студиен албум и предстоящо световно турне.

Докато Easter Lily изследва духовни теми, Days of Ash е насочен към политическите конфликти и общественото напрежение. Сред темите, вдъхновили песните, са войната в Украйна, събитията в Палестина и политиките на администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

Една от композициите, American Obituary, е посветена на Рене Гуд, убита при стрелба с участието на служител на американската имиграционна служба ICE.

„Поквара и беззаконие“: U2 осъди действията на Израел в Газа

50 години заедно

Групата отбелязва своята 50-годишнина и със специално изпълнение в училището Mount Temple Comprehensive в Дъблин, където започва историята ѝ. През 1976 г. Лари Мълън поставя обява на училищното табло, с която търси музиканти за създаването на група.

Половин век по-късно четиримата се завръщат на същото място пред публика от ученици, които ги посрещат с плакати и послания.

Според басиста Адам Клейтън още в началото U2 се отличава от много други групи, появили се по време на пънк движението през 70-те години. Докато голяма част от тогавашната сцена се характеризира с бунтарство и краткотрайни проекти, музикантите си поставят за цел да останат заедно възможно най-дълго.

„Смятахме, че дълголетието на групата е важна цел, което беше точно обратното на пънк философията“, спомня си Клейтън.

Боно разказва, че още като тийнейджъри са имали необичайно високи очаквания за бъдещето си. Въпреки липсата на опит и реални доказателства, че могат да постигнат международен успех, музикантите са били убедени, че ще подпишат договор със звукозаписна компания.

Според него тази наивност е била съществена част от ранната идентичност на U2. Именно тя им е позволила да си представят успех, който по онова време е изглеждал почти недостижим.

Една от причините за дълголетието на групата е необичайният ѝ модел на управление. Боно го нарича шеговито „съветския модел“ – своеобразна демокрация, при която авторските заслуги за песните се разпределят поравно, а решенията се вземат колективно.

Този подход невинаги е лесен, особено след десетилетия съвместна работа. Музикантите признават, че различията в характерите и личните амбиции понякога затрудняват процеса.

„Ако наистина разбирахме как работи този модел, вероятно щяхме да напуснем рокендрола и да започнем да даваме политически съвети“, шегува се Мълън.

Боно допълва, че с възрастта компромисите стават по-трудни, но именно необходимостта от взаимно съгласие предпазва групата от решения, продиктувани от амбициите на един човек.

Турнетата на Coldplay, U2 и Ед Шийрън са най-продаваните за хилядолетието според Pollstar

От период на несигурност към нов албум

Последните години невинаги са били успешни за U2. Мюзикълът за Спайдърмен, създаден от Боно и Ди Едж през 2011 г., се превръща в комерсиално разочарование, а решението албумът Songs of Innocence да бъде добавен автоматично към библиотеките на потребителите на iTunes през 2014 г. предизвиква негативни реакции.

Самият албум, както и последвалият Songs of Experience, получават сравнително хладен прием.

Групата преминава и през сериозни здравословни изпитания. През 2014 г. Боно претърпява тежка велосипедна катастрофа, а две години по-късно се подлага на сърдечна операция.

Лари Мълън също има проблеми със здравето, които поставят под въпрос способността му да продължи да свири на барабани. Заради възстановяването си след операция на врата той не участва в концертите на U2 в залата Sphere в Лас Вегас през 2023–2024 г.

Отсъствието му поражда въпроси за бъдещето на групата.

„U2 са четиримата членове на групата“, подчертава Ди Едж. Според него музикантите биха могли да продължат да създават музика и при промяна в състава, но това вече би било съвсем различен проект.

Завръщането на Мълън позволява на четиримата отново да работят заедно по нов материал.

Резултатът е Carnaval de Luz – първият им албум с изцяло нови песни от близо девет години. За разлика от предишните два студийни проекта, при които U2 експериментира с по-съвременно поп звучене, новата продукция е насочена към характерната музикална идентичност на групата.

Мъск нарече Боно „лъжец“ и „идиот“

Боно обяснява, че една от основните цели е била да създадат „музика, която само U2 могат да направят“.

Албумът включва дует с кънтри легендата Доли Партън, както и песента The Mirror Maker (Rosalía), посветена на испанската изпълнителка Розалия.

Боно разказва, че отдавна се възхищава на нейното творчество, особено на начина, по който съчетава религиозни мотиви, духовност и съвременна музика.

Идеята за песен, посветена на друга изпълнителка, първоначално предизвиква колебания сред членовете на U2. В крайна сметка проектът получава одобрението им, а Боно лично уведомява Розалия за композицията.

Боно за Тръмп: „Това е нов свят“

Политическите теми продължават да заемат важно място в творчеството и публичните позиции на U2.

Боно има дългогодишна история на сътрудничество с американски политици от различни партии. В началото на века той успява да убеди консервативния сенатор Джеси Хелмс да подкрепи финансирането на програми за борба със СПИН.

По-късно работи с администрацията на Джордж У. Буш по инициативи за облекчаване на дълговете на развиващите се държави и участва в създаването на благотворителната кампания Product Red.

Отношението му към втората администрация на Доналд Тръмп обаче е различно.

Боно призова за мир в Газа и нарече израелските войски „крайно десни фундаменталисти“

Въпреки че е получавал покани за разговори, Боно не е посещавал Белия дом през втория президентски мандат на Тръмп. Той признава, че не вижда как би могъл да постигне конкретни резултати чрез преговори с настоящата администрация.

Решението му е свързано и с промените в американската политика за международна помощ, включително съкращенията във финансирането на програми за борба със СПИН в Африка.

Мълън отбелязва, че тези действия са предизвикали силно разочарование у Боно, който в продължение на десетилетия работи за развитието на подобни инициативи.

На въпрос дали отношението му към настоящата американска администрация се различава от това към предишни републикански управления, Боно отговаря категорично:

„Да, така мисля. Това е нов свят. Ситуацията е различна.“

Според него политиката на Тръмп придобива „леко фашистки“ характеристики, които изискват различен подход.

Въпреки критиките си той не се отказва от убеждението, че музиката може да има обединяваща роля в общество, белязано от политически конфликти и разделение.

Пред The Guardian той споменава и среща с носителя на Нобелова награда и изследовател в областта на изкуствения интелект Демис Хасабис. По думите на Боно ученият го е предупредил, че без радикална промяна в човешкото поведение, сътрудничеството и начина, по който обществата се справят с глобални предизвикателства като климатичната криза, светът е изправен пред сериозни проблеми. 

„Какво става с Бионсе?“ и колко взеха Боно и Опра: Тръмп нападна още звезди от шоубизнеса

Музиката като отговор на общественото разделение

Тези идеи намират отражение и в новия албум на U2. Докато Days of Ash е изпълнен с политически гняв, Carnaval de Luz поставя акцент върху общността, солидарността и възможността за радост въпреки събитията по света.

„Не бива да позволяваме на тези хора да контролират настроението ни“, коментира Боно.

Според него музиката не трябва да се превръща в средство за бягство от проблемите, а може да предложи различен начин за реакция срещу тях.

В нея Боно пее, че някога групата е била „най-великото шоу на Земята“ – послание, което може да се тълкува както като равносметка за най-успешните години на U2, така и като размисъл за променящото се място на популярната музика в съвременната култура. 

Текстът първоначално предизвиква възражения сред останалите музиканти, които предлагат по-умерени формулировки. Боно обаче настоява да запази оригиналния вариант, защото според него осъзнаването на отминалите възможности може да бъде и източник на надежда.

Въпреки този случай колективният принцип продължава да определя работата на U2.

След пет десетилетия заедно членовете на групата остават убедени, че творческите разногласия са необходима част от процеса. Боно дори признава, че макар понякога да си представя как останалите изпълняват всичките му идеи без възражения, подобна ситуация вероятно би довела до създаването на много по-слаб албум.