В Европа има повече рисков капитал, но той се разпределя между по-малко компании.

Все по-голяма част от парите отиват към бизнеси в напреднал етап и към големи последващи рундове. За компаниите, които тепърва започват, средствата са по-малко.

Това беше една от основните теми в панела The New Geography of Venture Capital: Deep Tech, Specialized Funds and Europe’s Next Innovation Hubs на Digital Trends 2026, модериран от Йордан Бързаков, водещ на икономическото предаване РеВизия по NOVA News.

В дискусията участваха Дейвид Хуг, основател на REALR, Даниел Томов, партньор в Eleven, Георги Митов, съосновател и управляващ партньор в BrightCap Ventures, и Георги Ранделов, заместник-директор „Бизнес развитие“ в Института GATE.

„Номинално на пазара има повече пари, но те се разпределят между по-малко компании“, каза Томов. „Голяма част от капитала отива към дружества в по-напреднал етап на развитие. За стартиращите компании остават значително по-малко средства.“

Хуг постави проблема по-рано във веригата.

„Ако не инвестираме в ранните етапи, няма да има достатъчно компании, в които да инвестираме впоследствие.“

Той даде прост пример: ако финансираш две млади компании и половината се провалят, остава една. Ако започнеш с 20, дори при същия процент неуспех остават десет потенциални кандидати за следващите рундове.

„В момента именно тази връзка между отделните етапи на финансиране е прекъсната“, каза Хуг.

Дейвид Хуг: Бъдещето принадлежи на хората, които решават проблемите

AI прави малките екипи много по-силни

AI вече променя и сметката за това колко капитал е нужен на една компания.

По думите на Томов компаниите могат да стигнат до приходи и международни клиенти с много по-малко хора и ресурси.

„Изкуственият интелект промени нуждите от финансиране. Днес дори екип от десет души може да развива бизнеса си много по-бързо. Компании с десет души вече могат да правят 10 млн. евро приходи и да бъдат печеливши.“

Даниел Томов, партньор в Eleven

При deep tech обаче развитието отнема повече време.

„Свикнали сме да очакваме резултати за няколко години, но големите технологични компании се изграждат с десетилетия“, каза Томов.

Според него затова са нужни не само инвеститори, готови да поемат риск, но и търпение и инфраструктура, която да поддържа компаниите през дългия път от технология до пазар.

При spinout компаниите – бизнеси, създадени около разработка, излязла от университет или научна организация – предизвикателствата започват още преди излизането на пазара.

„Процесът по създаване на spinout компания е много по-сложен от стандартния стартъп“, каза Георги Ранделов, заместник-директор „Бизнес развитие“ в Института GATE.

Ученият може да има технология с глобален потенциал, но това е само началото. Трябва да бъдат решени въпросите с комерсиализацията и интелектуалната собственост, а необходимият капитал също е по-голям. По думите на Ранделов при научните spinout компании първоначалното финансиране може да започва от 500 000 евро и да надхвърля 1 млн. евро.

Една от разработките, които GATE подготвя за отделяне в самостоятелна компания, е отнела повече от две години и половина от научната идея до пазарните проучвания в няколко европейски държави.

Ранделов посочи, че в по-развитите екосистеми spinout компаниите често привличат професионални мениджъри, които поемат бизнес развитието.

„В Централна и Източна Европа този модел все още не е достатъчно развит.“

Георги Ранделов, заместник-директор „Бизнес развитие“ в Института GATE

Според него ролята на научните организации също не приключва с разработването на технологията. В Западна Европа, САЩ и Азия те все по-често изграждат платформи, които свързват spinout компаниите с инвестиционни фондове и професионални мениджъри.

„Помагат им в процеса, така че когато излязат на пазара и са готови да реализират идеята, да могат да тръгнат много бързо.“

GATE прилага подобен подход и като тестов център в програмата DIANA на НАТО. Институтът работи с компании с технологии с двойна употреба, но отношенията с тях не приключват след тестовете. Екипът ги свързва с нови възможности за финансиране, изследователски организации и партньори в Европа.

„За нас това е екосистема – не просто компанията да дойде, да тества продукта си и да си тръгне. Искаме да ѝ помогнем да порасне“, каза той.

В момента GATE работи по този модел с между 15 и 20 компании от различни части на света.

Кей Шимада: Спрете да мечтаете за космоса. Там вече се отваря пазар

Технологията не е достатъчна

Георги Митов постави екипа пред самата технология.

„Виждали сме достатъчно силни технологични проекти, които не са се превърнали в големия успех, който се търси.“

Георги Митов, съосновател и управляващ партньор в BrightCap Ventures

При инвестициите в най-ранните етапи това е особено важно, защото първоначалната идея невинаги оцелява.

„Понякога компанията трябва да промени посоката си. Тогава решаващи са хората зад нея и способността им да намерят по-добрия път.“

„В голяма част от случаите именно хората, които се събират около една идея, а не толкова самата технология, определят бъдещето на компанията“, заяви Дейвид Хуг.

Той търси екипи с различни гледни точки и характери, защото хора с еднакъв опит и начин на мислене по-трудно оспорват собствените си решения.

Тиа Кастаньо, dentsu: „Ако изкуственият интелект може да създава вместо теб, какво те прави различен?“

София вече не е периферия

Преди десетилетие географията беше много по-сериозно ограничение. Днес капиталът и технологиите се движат далеч по-свободно.

„Капиталът е достъпен практически навсякъде. Технологиите също. Много по-лесно е да започнеш, да правиш експерименти и те да струват много по-малко“, каза Томов.

„Все още съществува предразсъдъкът, че компания с десет души от София не може да обслужва клиент като IBM или Microsoft. Напротив – може.“

Хуг също постави амбицията пред адреса на компанията.

„Няма значение в коя държава е централата на една компания. По-важна е амбицията ѝ.“

Дейвид Хуг, основател на REALR

Според него София има изключителен шанс именно защото технологиите вече се разпространяват много по-бързо, а капиталът следва местата, където има талант и желание да бъде изградена голяма компания.

Местният пазар обаче не е достатъчен за бизнес, който търси глобален мащаб.

„Само София не стига, както не стигат Цюрих, Рим, Париж или Лондон“, каза Митов. „Ако искаш да изградиш venture-scale бизнес, трябва да работиш на повече от един пазар.“

„За да направим Европа по-силна, тя трябва да започне да финансира собствените си компании. В момента ги финансираме до един начален етап на развитие, обикновено до около Series A, а оттам нататък има една дупка, в която викаме американския капитал на помощ.“

„Ние инвестираме в тях, а след това американските компании ги притежават. Това е в момента действителността. И това всъщност е проблемът, който трябва да бъде адресиран.“

Петър Торнев за AI бъдещето: Не ограничавайте човешката изобретателност, дайте ѝ път

Хуг вижда най-големия шанс на Европа в deep tech.

„Може да не бъдем водещи във всяка област на изкуствения интелект. Но в deep tech, където AI се среща с роботиката и с индустриалното ноу-хау, което Европа вече има, вярвам, че можем да бъдем сред световните лидери.“

„Достъпът до капитал не би трябвало да е проблем. Капиталът отива там, където има талант и желание да се изграждат големи компании. А тук талант има.“