Основният фокус на разговора за AI през последните години неизменно е върху самата технология – кой модел колко добър е, а не толкова върху това какво се случва след като го внедрим.

Това заяви по време на форума Digital Trends 2026 Петър Торнев, управляващ директор “Технологии“ в Accenture България.

Да обсъждаме само въпроса за качеството на технологията вече не е достатъчно, защото AI променя фундаментално самата икономика, начина на полагане на труда и начина, по който се създава стойност, подчерта той.

Ако примемем, че изкуственият интелект може да върши 30% от работата на един човек, тогава въпросът е какво правим със свободното време. Използваме ли го за създаване на нови продукти или просто увеличаваме натовареността с 30%? Наблюдаваме един парадокс, подчерта Торнев. AI може да поеме голяма част от ежедневните задачи, но работата, която остава за човека, не е по-лесна, напротив, става по-сложна.

Ето защо в бъдеще акцентът трябва да е не върху количеството свършена работа, а върху задачите, които настина са от значение.

„Ако имаме цялата тази продуктивност, но не инвестираме в хората и не създаваме нови продукти или услуги, наистина ли постигаме прогрес? Истинската трансформация и иновация не означават просто да вършим повече работа, а да вършим работата, която наистина има значение“, подчерта Торнев.

Голямото предизвикателство пред автоматизацията остават рутинните задачи, които сега се вършат от хора. Прехвърлянето им на изкуствения интелект със сигурност повишава продуктивността, но влияе и върху кариерното развитие на младите кадри.

„Замислете се за началото на вашата кариера. Спомнете си първата си грешка. Замислете се за първия проблем, който трябваше да разрешите. Какво се случи? Как придобихте този опит? Сигурен съм, че това не стана просто с четене на книга. Това, което всъщност се случи, е, че придобихте опит чрез това преживяване, нали?“, каза Торнев.

Другият сериозен проблем е критичното мислене и доверието, което имаме към генерираните от AI отговори. Защото даването на отговор и разбирането на отговора са различни неща, каза още Торнев.

„Стъпка по стъпка биваме обучавани да приемаме резултатите, генерирани от AI. И това всъщност не е много добре, защото трябва да можем да подлагаме на съмнение тези резултати. Ето защо вярвам, че развиването на интелигентността в работата занапред ще е ключът към това да бъдем крачка пред останалите”, каза още той.

Представете си две компании, които се конкурират в една сфера. Те са със сходни показатели и резултати. Решават да използват една и съща AI технология. Как едната може да придобие конкурентно предимство?

„Смятам, че отговорът се крие в експертизата на самата компания – как взема решения, кои възможности оценява, как преценява риска и каква стратегия прилага. Дори вашият конкурент да може да купи същата AI технология, той не може да купи вашата история и решенията, които вие сте взели в миналото“, каза Торнев.

Вече няма нужда от лидери, които знаят всичко, защото знанието отдавна не е дефицитна стока. Напротив, то е на върха на пръстите на всеки човек. Според Торнев бъдещите лидери трябва да могат да внедряват технологии, които правят компаниите по-ценни, защото надграждат умения.

Историята е показала, че всяка технологична революция е карала хората да преосмислят ценностите си. С изкуствения интелект няма да е по-различно. Ключовият въпрос тук е стават ли хората по-мъдри благодарение на новата технология.

„Изкуственият интелект вече е тук и ще остане. Ще промени начина, по който работим. Трябва да се запитаме използваме ли технологията, за да повишим стойността на компаниите и служителите. Това ни очаква в бъдещето. Моята молба към вас е: Не спирайте човешката изобретателност, дайте ѝ път“, каза Торнев.