Коя компания ще е оказала най-голямо влияние върху живота ни през 2045 г.?

Може би AI компания. Бизнес в роботиката. Производител на летящи автомобили. Или компания, изградена около технология, която днес още не съществува.

Дейвид Хуг предлага да зададем въпроса по друг начин.

„Не е толкова важно коя технология ще промени живота ни. По-важният въпрос е: кои проблеми най-после ще успеем да решим?“, каза партньорът-основател на инвестиционния фонд REALR от сцената на Digital Trends 2026.

Digital Trends 2026 събра в Sofia Event Center технологични лидери, предприемачи и инвеститори за разговор за промените, които AI и новите технологии вече налагат върху бизнеса и обществото.

Хуг има над 15 години опит в рисковото инвестиране в технологични компании в Европа. В кариерата си е подкрепял две компании, достигнали оценка от над 1 млрд. долара, и една, стигнала до борсата, а сред инвестициите му са GetYourGuide, About You и Foodspring.

За Хуг противоречието е очевидно. Човечеството разполага с повече технологични възможности от когато и да било, докато някои от системите, върху които се крепят обществата, са под все по-силен натиск.

„Здравеопазването, храната, енергетиката, сигурността. За някои това може да звучи песимистично. Аз като инвеститор виждам огромна предприемаческа възможност. Ако успеем да решим част от тези проблеми, ще направим света по-добро място.“

Именно там според него трябва да се търси следващото поколение големи компании.

„Спрете да питате само какво може технологията. Питайте какъв проблем можем да решим с нея и защо изобщо я разработваме.“

Какво няма да позволим на AI да изяде? Светослав Иванов откри Digital Trends 2026

В здравеопазването технологията трябва да върне времето на лекарите

Първият пример на Хуг беше здравеопазването.

Според данните на Световната здравна организация, които той цитира, 75% от смъртните случаи в света през 2021 г. са причинени от незаразни заболявания, сред които сърдечносъдови болести и рак.

В същото време лекарите прекарват огромна част от работния си ден в административни задачи. Хуг даде пример със спешно отделение, в което от един час работа с пациент едва около 20 минути могат да останат за самия човек.

„Може ли това да е нормално днес? Представям си свят, в който технологията връща времето на медицинските специалисти.“

Това може да означава софтуер, който превръща разговорите в структурирана медицинска информация, подпомага решенията на лекарите или помага за по-ранното откриване на заболявания.

„Може би следващата голяма компания в здравеопазването няма да е тази, която открива впечатляващо ново лекарство. Може да е софтуерна компания, която връща времето на лекарите и им помага да вземат решения.“

След удара за $6,3 млрд. по Binance: В София идва изследовател на севернокорейски хакерски операции

При храната въпросът не е просто колко произвеждаме

Втората система е храната.

Световните вериги за доставки позволяват продукти да бъдат превозвани практически от единия край на света до другия. И въпреки това 2,6 млрд. души не могат да си позволят здравословно хранене.

За Хуг решението не е просто в по-голямото производство.

„Трябва да преосмислим системата – как произвеждаме и как доставяме храната. Тя трябва да стане по-устойчива, по-надеждна и по-продуктивна.“

Той даде пример със земеделието: сензори в полето могат да покажат от какво точно се нуждае конкретната култура, вместо фермерът да полива цялата площ само защото времето е горещо.

Тук технологията решава съвсем конкретен проблем – намалява разхода на ресурси и прави производството по-ефективно.

Digital Trends 2026 идва с най-важното за AI и бизнеса – утре, 5 ноември в Sofia Event Center

Енергията се нуждае от нова инфраструктура

Третият пример е енергетиката.

Потреблението расте, а центровете за данни за AI добавят още едно голямо перо към търсенето. През 2025 г. глобалните инвестиции в чиста енергия достигат 2,2 трилиона долара, посочи Хуг.

Това включва производство, съхранение, електропреносни мрежи и останалата инфраструктура около енергийната система.

„В момента преосмисляме изцяло начина, по който произвеждаме и доставяме енергия. И го правим, защото трябва.“

Същата логика важи и за други части от физическата икономика. Хуг даде пример със заводи за рециклиране, в които роботи отделят критични материали, за да могат те да бъдат използвани отново, вместо да бъдат изгаряни.

Общото между тези случаи е едно: технологията има значение, когато решава проблем в система, от която хората действително зависят.

„Добрите намерения не стигат. Истинският мащаб идва от компаниите, които правят по-силни системите, на които всички разчитаме.“

Чипс в орбита: В София каца Кей Шимада, за да покаже как се печели пазар, преди той да съществува?

Три въпроса преди инвестицията

Как един инвеститор различава голям обществен проблем от бизнес, който действително може да го реши?

REALR използва рамка, която Хуг нарича MIM – Materiality, Intentionality и Measurability.

Materiality означава проблемът да бъде достатъчно голям и устойчив във времето, за да може около него да бъде изградена голяма компания.

Intentionality означава положителният ефект да расте заедно със самия бизнес.

Третият критерий е Measurability – възможността резултатът да бъде измерен.

„Не можем да подобрим нещо, ако не можем да го измерим“, каза Хуг.

Но според него има един фактор, който тежи повече и от технологията, и от самия проблем.

„Това са основателите. Технологиите не променят света. Променят го основателите.“

Хуг нарича тези предприемачи „бунтари“.

„Не защото се бунтуват срещу всичко. А защото не приемат статуквото. Искат да го променят.“

Оттам идва и философията зад REALR – фондът търси основатели, които атакуват големи и устойчиви проблеми и могат да превърнат решенията си в работещ бизнес.

Самият капитал според Хуг не е достатъчен.

„Само да изпратиш чек на един предприемач няма да го направи успешен. Той има нужда от много повече.“

В края на речта си Хуг се върна към въпроса, с който започна – кои компании ще определят живота ни след 20 години.

„Не знам имената им. Но съм сто процента сигурен, че някъде тук, в Европа, вече има предприемачи, които изграждат компаниите в секторите, от които ще зависим най-много.“

„Бъдещето не принадлежи на онези, които най-красиво описват проблемите. То принадлежи на хората, които ги решават.“