Усилията на Европа да ускори производството на чипове за изкуствен интелект и плановете за засилване на присъствието ѝ в Арктика са сред ключовите инициативи на Европейския съюз, чието изпълнение е възпрепятствано от задънената улица в преговорите за следващия седемгодишен бюджет на блока.

Представители на европейските институции посочват, че не могат да придвижат законодателните предложения без достатъчна яснота относно бъдещото им финансиране. Продължаващите разногласия за размера на бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. означават, че разпределението на средствата след следващата година остава неизвестно.

„Нараства броят на секторните законодателни инициативи, чиито цели изискват многогодишни бюджетни ангажименти“, коментира пред POLITICO източник, участващ в преговорите за европейския бюджет . „Но бюджетните преговори са откъснати от обсъжданията на конкретните политики.“

Правителствата на държавите членки се опитват да постигнат споразумение за общия размер на бюджета до края на годината. Страните, настояващи за по-големи съкращения на разходите – Германия, Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания и Финландия, известни като групата на „пестеливите“, вече публично обявиха, че предложението на ирландското председателство на Съвета на ЕС за намаляване на средствата със 159 млрд. евро не е достатъчно.

Въпреки липсата на напредък Европейската комисия продължава да представя нови политически инициативи и амбициозни планове, без да може да гарантира необходимите средства за тяхното осъществяване.

Политическият натиск върху Макрон и Мерц задълбочава разногласията за следващия бюджет на ЕС

Показателен пример е наскоро представената стратегия на Комисията за укрепване на европейското присъствие в Арктика на фона на засилващата се военна и търговска активност в региона.

Документът предвижда развитие на транспортни мрежи, проекти, свързани с критични суровини, както и създаване на център за морска сигурност. В него обаче липсват конкретни подробности за финансирането на тези инициативи.

Европейският комисар по международните партньорства Йозеф Сикела обясни тогава, че поради продължаващите бюджетни преговори не е възможно да бъдат поети ангажименти за бъдещо финансиране.

Подобна уговорка присъства и в мащабния европейски план за производство на полупроводници, чиято цел е да намали зависимостта на ЕС от чуждестранни технологии и да увеличи производството на чипове, използвани за развитието на модели с изкуствен интелект.

В предложението изрично се уточнява, че то не може да предопределя или да предрешава резултата от преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. Посочва се също, че средства за реализацията на предвидените проекти ще могат да бъдат поискани едва на по-късен етап.

Тази липса на яснота предизвика недоволство сред представители на няколко национални парламента, които не непременно следят подробно бюджетните спорове и правните процедури на ЕС.

Германският Бундесрат, долната камара на италианския парламент и чешкият Сенат изпратиха становища относно плана за производство на чипове, в които поискаха от Европейската комисия да уточни какви финансови ресурси ще бъдат на разположение.

В своя резолюция чешкият Сенат обърна внимание на „несигурността, свързана с дългосрочното финансиране на предложените мерки“, и настоя поставените цели да бъдат подкрепени с „достатъчни и предвидими ресурси“.

Бюджетната неопределеност създава затруднения не само при разработването на ново законодателство, но и при прилагането на вече приети правила.

159 млрд. евро по-малко: Ирландия предлага решение за ребуса на европейския бюджет

Съгласно наскоро приетия закон за възстановяване на природата националните правителства трябва да изготвят планове, в които да обяснят как възнамеряват да възстановят екосистеми като езера, торфища и гори. Няколко държави членки обаче изразиха недоволство, че не могат да изпълнят тези задължения, без да знаят с какво европейско финансиране ще разполагат.

„В момента имаме средства на национално равнище, но ще се нуждаем от повече, ако вземем предвид целите за опазване на природата до 2050 г.“, коментира нидерландският министър на земеделието Яйми ван Есен.

По време на среща на министрите на околната среда от ЕС в Люксембург миналия месец заместник-постоянният представител на Франция Сирил Пикемал подчерта: „Не можем да приемаме нови правила, без да осигуряваме средствата за тяхното прилагане.“

Повече гъвкавост, но по-малко предвидимост

Несигурността обхваща дори традиционно най-големите получатели на европейско финансиране – земеделските производители и регионите, които все още не знаят какви средства ще получават през следващите години.

Основната новост в предложението на Европейската комисия за следващия бюджет е предоставянето на по-голяма свобода на националните правителства да преразпределят средства между различни приоритети в хода на изпълнението му.

Представители на Комисията редовно изтъкват, че настоящата бюджетна структура, при която над 90% от средствата са били предварително разпределени за конкретни цели, е ограничила способността на ЕС да реагира на непредвидени събития като пандемията от COVID-19, последователните енергийни кризи и войната в Украйна.

Новият модел е замислен така, че да осигури на Брюксел и националните столици повече възможности за справяне с бъдещи кризи. Същевременно той е обект на критики заради недостатъчната предвидимост на финансирането.

Поради тази причина регионалните ръководители и министрите на земеделието, чиито сектори получават общо близо половината от всички плащания от бюджета на ЕС, настояват в текущите преговори да бъде увеличен делът на предварително гарантираните за тях средства.

ЕК предупреждава, че съкращенията на 159 млрд. евро от бюджета на ЕС ще отслабят способността му да реагира на кризи

Френският министър на земеделието Ани Женевар коментира в интервю за POLITICO, че „идеалното решение“ би било да се увеличи защитеното финансиране за земеделските производители, което понастоящем е предвидено в размер на 297 млрд. евро за периода 2028–2034 г.

„Това би осигурило на земеделските производители истинска предвидимост, сигурност и стабилност“, посочи тя.

При предложената нова бюджетна структура регионите и земеделските стопани до голяма степен ще се конкурират за средства от един и същ финансов ресурс.

Макар Европейската комисия да е предвидила 217 млрд. евро за по-бедните региони през следващите седем години, националните правителства ще разполагат със значителна свобода при определянето на финансирането за по-богатите райони.

Тези промени предизвикаха недоволство сред регионалните власти, които призовават Европейския парламент да засили гаранциите за финансиране на местно равнище.