Няколко години след самоубийството на фронтмена си Честър Бенингтън членовете на Linkin Park не знаят дали групата ще продължи да съществува и дали изобщо трябва да продължи.

Новият документален филм Linkin Park: Unshatter потапя феновете в несигурността, скръбта и творческия риск, стоящи зад завръщането им, като включва необработени кадри от ранните записи, разговори и експерименти, които водят до присъединяването на Емили Армстронг като нов член на групата, съобщава AP.

Създадена в Агура Хилс, Калифорния, през 1996 г., Linkin Park се превръща в една от най-влиятелните рок групи на 2000-те години, съчетавайки алтернативен метъл, хип-хоп и електронна музика. Групата се изстреля към световна слава с дебютния си албум от 2000 г. Hybrid Theory, сертифициран с диамантен статус, последван от Meteora.

След като Честър Бенингтън се самоубива през 2017 г., малко след излизането на One More Light, групата се изправя пред неясно бъдеще. Завръща се през 2024 г. с Армстронг като съвокалист, издавайки From Zero и започвайки нова серия от световни турнета.

Все повече млади музиканти изпитват копнеж към времената, в които още не са били родени или са носели памперси в пика на славата на любимите си звезди

Y2K вдъхновението на Gen Z започва от младата Риана, през Linkin Park до Korn

В интервю с Армстронг и диджея и творчески директор Джо Хан, музикантът от бандата Майк Шинода споделя, че никога не е искал да определя предварително как ще изглежда едно завръщане, нито дори дали това все още ще бъде Linkin Park.

„Освен емоционалната страна, която беше много тежка, си мислех: „Ако някога решим да го направим, не бих искал да приемам, че това задължително трябва да е мъж. Не бих искал да приемам, че трябва да е някой, който пее като Честър.

Нямаше дори да искам да приемам, че трябва да е един човек – може би ще отидем на турне и ще свирим с няколко вокалиста, или може би това вече няма да е Linkin Park, а нещо друго, не знам. Просто исках да съм отворен към всички възможности.“

Когато Шинода се запознава с Армстронг, вокалистка и съоснователка на групата Dead Sara, през 2019 г., има усещането, че тя е човекът, с когото останалите трябва да се срещнат. „Казах си: „Ясно. Тя трябва да се срещне с групата. Трябва да ги запозная с нея, защото е страхотна“. Обичам начина, по който пее. Имах предчувствие, че това трябва да се случи“.

За Армстронг гледането на кадри от документалния филм, който вече се прожектира в кината, дава възможност да разбере колко много неща е усвоявала по време на онези ранни срещи с групата.

„Имам чувството, че изглеждам по-уверена, отколкото бях. В главата ми се въртяха толкова много мисли, трябваше да се изправя пред предизвикателството. Когато правиш това, се налагат промени. Пееш по различен начин и работиш с група и хора, които казват: „Опитай това, опитай онова.“ Не си свикнала и се налага да се приспособяваш. Определено беше творчески риск и мисля, че го знаехме още от самото начало. Не знаем дали хората ще го харесат, но знаем, че ние го обичаме.“

Хан казва, че процесът на създаване на музика е бил част от изцелението на групата.

„Мисля, че успяхме да се опрем един на друг и да бъдем отворени, просто за да започнем да се изцеляваме, а след това си давахме и взаимна подкрепа“, допълва музикантът.