В последния ден на август група гръцки военни представители пристигнаха в Тел Авив, водени от генерал-майор Йоанис Бурас, за да подпишат една от най-големите сделки за износ на отбранителна техника в историята и на двете страни.

Споразумението за 3 млрд. евро, наречено Achilles Shield, предвижда Гърция да получи комплекс от израелски технологии за защита срещу широк спектър от заплахи, включително ракети, самолети и дронове.

Сделката е поредната стъпка в задълбочаващите се отношения между европейските правителства и израелския отбранителен сектор, пише журналистът от POLITICO Антоанета Руси.

Докато Европа ускорено се превъоръжава, тя продължава да разчита основно на САЩ за оръжия, танкове и самолети. При по-малко видимите системи, които са в основата на съвременната сигурност – сензори, прехващачи и технологии за наблюдение – все повече правителства се обръщат към Израел, посочва Руси.

Тази зависимост се задълбочава в момент, когато политическите отношения между Европа и Израел стават все по-напрегнати. Войните в Газа и Ливан изостриха отношенията между Европейския съюз и Израел, докато европейските правителства все повече разчитат на страната за критично важни системи.

Политическите спорове обаче почти не забавят сътрудничеството между израелския отбранителен сектор и отделните европейски държави.

„Ако погледнем отношенията ни с ЕС в момента, да, има предизвикателства“, казва Ави Нир-Фелдклайн, посланик на Израел към блока.

„Но ако погледнете какво правим двустранно с отделните страни членки на ЕС, практическото и конструктивно сътрудничество е интензивно и процъфтява.“

Предимството на Израел започва от армията. Млади инженери служат в елитни разузнавателни и киберзвена, където работят по реални заплахи за сигурността, разказва Руси.

След като напуснат израелските въоръжени сили, много от тях се присъединяват към отбранителни компании или създават собствени стартъпи в сектора на сигурността. Така се оформя постоянен поток от кадри и идеи между бойното поле и разработването на търговски продукти.

Трите най-големи израелски отбранителни компании – Israel Aerospace Industries, Rafael Advanced Defense Systems и Elbit Systems – са държавни или поддържат тесни институционални връзки с израелския сектор за отбрана и сигурност. В управленските им структури участват и високопоставени военни.

Компаниите в страната привличат близо една четвърт от глобалните инвестиции в киберсигурност, според High-Tech Report 2025 на Израелския орган за иновации. Покупката на израелския стартъп Wiz от Google за 32 млрд. долара тази година допълнително подчертава привлекателността на сектора.

Хиба Тариф, говорител на израелската мисия към ЕС и НАТО, казва пред POLITICO, че интересът се дължи на тясната връзка между държавата, академичните среди и частния сектор, както и на факта, че технологиите се развиват на базата на реален оперативен опит.

„Като използваме опита си от реални операции, помагаме на партньорите си да преминат от реактивен към проактивен подход и значително да повишат общата ни устойчивост и отбранителен капацитет“, казва тя.

Задълбочаваща се зависимост

Да се изгради пълна картина за ролята на Израел в европейската отбрана е трудно. Много договори не се оповестяват заради съображения за национална сигурност, а някои израелски компании работят чрез европейски дъщерни дружества.

Десетки записи в европейската база данни за обществени поръчки, прегледани от POLITICO, обаче показват, че израелските компании се превръщат в предпочитани доставчици на военни комуникационни системи, технологии за наблюдение и средства за електронна война.

Според данните много от договорите, включително гръцката сделка за 3 млрд. евро, са възложени директно на израелски компании, без процедура с конкурентни оферти, каквато европейското законодателство по принцип предпочита.

Правилата на ЕС за обществените поръчки приемат конкуренцията като стандарт и в областта на отбраната и сигурността. Директното възлагане е допустимо само при ограничени обстоятелства, например когато има доказана техническа изключителност или конкретни съображения, свързани с националната сигурност.

Този модел има значение, защото директното възлагане може да задълбочи зависимостта от конкретен производител. През януари 2025 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че високоспециализираните системи могат да обвържат купувача с един доставчик, ако са проектирани така, че само първоначалният производител да може да ги поддържа или надгражда.

Нидерландия показва как изглежда това на практика. През 2025 г. C4I and Cyber, киберподразделението на Elbit Systems, спечели договор за 25 млн. евро за доставка на системи за управление на бойното поле за нидерландското Министерство на отбраната.

Договорът е възложен директно, без конкуренция, с аргумента, че министерството се нуждае от допълнителни услуги от компанията, с която вече е работило.

По сходен начин през 2024 г. испанското Министерство на отбраната възлага на Rafael Advanced Defense Systems договор за 1,17 млн. евро без открита процедура, като посочва, че израелската компания е единственият доставчик, способен да предостави необходимото оборудване.

Сред останалите директни сделки е договор за 6,5 млн. евро между Elbit Systems Deutschland и датското Министерство на отбраната от септември 2025 г. за устройство за обработка и анализ на електронни сигнали.

„Въпреки политическата ситуация и напрежението между Израел и Европейския съюз, по отношение на сигурността поразителното е, че сътрудничеството винаги е било много добро“, казва Шарън Пардо, професор по международни отношения в университета „Бен Гурион“ в Негев.

Политическа съпротива

Критиците предупреждават, че Европа може да създава нова зависимост точно когато заявява стремеж към по-голяма стратегическа автономия, при това в момент, когато конфликтите в Близкия изток обтягат отношенията с Израел.

Франция многократно ограничава участието на израелското правителство на големи оръжейни изложения, а през май финландското правителство беше критикувано, че е съорганизирало семинар за отбранителни технологии с израелското Министерство на отбраната.

„Ако целта е да засилим европейската автономия и суверенитет, не можем да заменим един вид зависимост с друг“, казва Ли Андерсон, финландски евродепутат от левицата.

Андерсон обръща внимание и на начина, по който някои израелски компании за сигурност рекламират продуктите си като изпитани в реални бойни условия, включително в някои случаи срещу палестинци, живеещи под израелска окупация.

„Трябва да е ясно, че не бива да търгуваме с оръжия или да си сътрудничим в сферата на отбраната с страна, за която редица институции многократно са установявали, че нарушава и пренебрегва най-основните правила и принципи на международното право“, казва тя.

Израелският външен министър Гидеон Саар отвърна остро на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през септември 2025 г., след като тя предложи санкции и частично замразяване на търговските отношения между ЕС и Израел заради действията на страната в Газа.

Саар заяви, че оценката се основава на „фалшиви обвинения и правни пропуски“, и настоя, че Израел спазва международното право. Според него подобни мерки само биха укрепили Хамас.

Хана Нойман, германски евродепутат от Зелените, предупреждава, че европейските държави рискуват да отслабят собствените си геополитически позиции.

Колкото повече европейските правителства разчитат на Израел, толкова по-трудно ще бъде за тях да налагат политическа цена за действията му във външната политика, казва тя.

„Предпочитам германските ресурси и политическа енергия да бъдат насочени към укрепване на европейската автономия“, добавя Нойман.

Сигурността на първо място

Политическата съпротива почти не забавя сделките.

През януари Германия и Израел подписаха меморандум за разработването на „киберкупол“ с израелски технологии на германска територия. Месец по-късно Израел, Гърция и Кипър откриха Център за морска киберсигурност в Никозия.

Испания предлага още по-ярък пример за противоречието. Правителството на премиера Педро Санчес отмени отбранителни договори с Израел на стойност 1 млрд. евро като част от обявеното от него „пълно оръжейно ембарго“ заради „геноцида“ в Газа.

В същото време регионалната администрация на Мадрид потърси и получи през януари помощ от израелската Дирекция за киберсигурност за защита на критичната инфраструктура.

Италия междувременно официално дава приоритет на израелските технологии. През 2024 г. националната агенция за киберсигурност въвежда стимул при обществените поръчки, който поставя израелския софтуер за киберсигурност наравно с продукти от ЕС и НАТО.

За малките държави, които граничат с Русия, изборът може да бъде особено ясен, казва Юха Мартелиус, директор на Финландската служба за сигурност и разузнаване.

„В държава като Финландия никога не сме можели да си позволим да купуваме количествата, от които вероятно сме имали нужда или сме искали“, казва той. „Винаги сме поставяли акцент върху качеството. Купуваме най-доброто, независимо откъде идва.“

Гърция от своя страна се опитва да ограничи зависимостта си от Израел. При сделката Achilles Shield гръцките военни настояват да получат достъп до изходния код на системата, за да могат сами да я поддържат и надграждат.

„Абсолютно неприемливо е да се превръщаме в заложници, дори на най-приятелски настроената чужда държава или съюзник“, заяви през юли гръцкият министър на отбраната Никос Дендиас.