В Източна Европа нестабилността е част от пейзажа. Безкрайни избори, протести, дефицити, корупция и разрив в геополитическата ориентация сред хората са само част от културния ни микс.

Но парадоксално - или не - предприемачи и инвеститори виждат шанс. На фона на стария Запад, където капиталът отдавна е подреден и пазарите са зрели, регионът ни все още изглежда като територия в движение - с известна доза риск, но и с повече пространство за растеж.

България е типичен пример. От една страна - хронични политически кризи и най-бързо застаряващо население в ЕС. От друга - има предприемачи, които изграждат компании с глобален мащаб - от софтуер и финтех до Космос.

EnduroSat, компанията на Райчо Райчев, е може би най-яркият символ на тази амбиция. Български сателити летят в орбита и предлагат услуги на клиенти от цял свят. Точно тя се оказва и първата трансгранична инвестиция на румънския фонд за растежен капитал Morphosis Capital - един от най-силните играчи на нашите ширини.

„Днес живеем в свят на VUCA (volatility, uncertainty, complexity, ambiguity - волатилност, несигурност, комплексност и неяснота). Дълго време парадигмата беше, че Западна Европа е стабилна, а Източна Европа - нестабилна. Истината е, че вече има нестабилност навсякъде. Но именно тук тя върви ръка за ръка с растежа“, казва пред Profit.bg Андрей Джеминиану, основател и управляващ партньор в Morphosis.

Той не говори като банкер, бюрократ или политикан, а като човек, който е минал по пътя на предприемача. 15 години живее и работи в седем различни държави в Европа, Азия и САЩ, преди да се върне в Букурещ и да започне от нулата заедно с трима свои съмишленици - Симона, Габриела и Драгош. Джеминиану се шегува, че общо четиримата са прекарали 40 години извън родната Румъния.

Morphosis Capital стартира през 2015 г. в малка стая от 12 кв. м. в коуъркинг пространство, обитавано от предприемачите, вече натрупали опит в различни глобални финансови корпорации в чужбина.

Основателят на hireworks оглави новата дивизия на венчър студиото VEDA и си е поставил за цел да помогне на възможно най-много български компании да излязат на международните пазари

Боян Стоянов, VEDA Works: Най-големият проблем за стартъпите е да надскочат егото на основателите си

Мorphosis вече управлява два фонда, като последният е на стойност 130 милиона евро – най-големият в Румъния и първият в региона, който събира подкрепата на трите водещи международни институции – ЕБВР, ЕИФ и МФК.

„Видяхме възможност и тръгнахме да я изграждаме. Затова казвам, че и ние сме предприемачи, точно като основателите, с които партнираме – познаваме безсънните нощи и моментите на несигурност“, разказва Джеминиану.

Първият фонд на Morphosis, с размер 50 милиона евро, е изцяло насочен към Румънския бизнес. Вторият, споменат по-горе, има друг фокус.

„Това е вече регионален фонд. Около 70% от капитала също ще се инвестира в Румъния, а останалите 30% - в региона. Именно така стигнахме и до България, където направихме първата си трансгранична инвестиция - в EnduroSat“, разказва Джеминиану.

На въпрос какво точно го привлича в общия ни регион, той отговоря с ентусиазъм:

„Източна Европа комбинира растежа на нововъзникващите пазари със стабилността на ЕС. Вярвам в растежа и го виждам в България.“

Решението за подкрепяне на българския производител на аерокосмическа техника е било комбинация между „ляво“ и „дясно“ полукълбо на мозъка:

„Рационалната част беше прогнозата, че сателитният пазар ще нарасне многократно в следващите години и че EnduroSat има уникален бизнес модел и конкурентно предимство. Емоционалната беше личността на Райчо (основателят), който е пионер, за когото провал не съществува като опция. Неговата енергия и визия бяха заразни – в добрия смисъл. Затова влязохме и бяхме щастливи, че след нас инвестираха и някои от най-големите световни венчър фондове.“

Джеминиану гледа и отвъд EnduroSAT:

„България е изключително привлекателна. В момента проучваме сериозно още една инвестиция тук. Макроикономическият контекст в България е по-благоприятен от този в Румъния, която има най-големия бюджетен дефицит в ЕС. Искаме да станем разпознаваеми не само у дома, но и в България, Полша, Хърватия, Чехия.“

Той посочва, че комбинирано Източна Европа има БВП от 2,4 трилиона евро – не толкова далеч от Франция (приблизително 3,1 трилиона), но при нас има много по-малко сделки с частен капитал.

„Като дял от БВП, частният капитал в региона е десет пъти по-нисък от Западна Европа. Това създава огромна възможност. Нашият регион уникално комбинира растежа на нововъзникващите пазари със стабилността на ЕС.“

Тоест, в очите на Джеминиану липсата на частно финансиране не е слабост сама по себе си, а неизползван потенциал. Тя показва колко пространство има за догонване, за навлизане на нови играчи и за изграждане на по-дълбока инвестиционна култура.

Той казва, че приемането на България в еврозоната не е променила драстично представите му за инвестиционния потенциал у нас:

„И преди новината бях убеден, че България има стабилна финансова рамка и много възможности. Еврозоната ще донесе още сигурност, но ние и без това сме с бича нагласа за страната.“

Джеминиану определя оптимизма като резултат от процеса на конвергенция:

„Икономиките и потребителите следват определени модели. Това, което видяхме в Западна Европа преди години, после в по-развитите пазари като Полша, днес навлиза и в Южна Европа – в България, в Румъния, в съседните икономики. Вярвам в растежа.

А вашата икономика е показала и ще продължи да показва растеж. Вярвам и в културата – и България, и Румъния споделят предприемачески дух и амбиция за постижения.“

Той дава примери с бизнеса на Мorphosis в Румъния за това как растежът може да започне от малки мрежи:

„От 7 фитнеса направихме 55, от 2 радиологични клиники – 30, от 3 магазина – 7 за една година. Вярвам, че и в България има още много широко пространство за този процес.“

Експертните мнения за поскъпването на храната у нас остават разнопосочни – за едни проблемът с цените е въпрос на оцеляване в рамките на домакинския бюджет, за други – отражение на структурни процеси и политически решения

Българските домакинства между инфлацията и глобалните реалности

Предизвикателства и съвети

„Ако трябва да обобщя кое спира растежа – бих го направил само с една дума: нищо. Простият отговор е, че икономиките се развиват бавно. Нужно е време и много истории на успех, за да се убедят предприемачите, че си струва да работят с фондове. В нашия регион не винаги е в ДНК-то да се работи в екип, но новото поколение вече разбира, че партньорството е сила. Затова избрахме и нашето мото да е: не купуваме компании, инвестираме в партньорства”, казва Джеминиану.

Според него Източна Европа е и ще става все по-привлекателна за институционалния капитал. „Разбира се, картината е различна в отделните държави, като Хърватия е изключително положителен пример. Там до 10% от активите на пенсионните фондове могат да се насочват към частен капитал и рискови инвестиции. За сравнение – средното ниво в страните от ОИСР е около 6%.

В Румъния и в България обаче пенсионните фондове на практика отсъстват като източник на капитал. А именно те са основният двигател на частния капитал в развитите пазари.“

По думите на Джеминиану това е предизвикателство, но и шанс за новото поколение фондове:

„Ние трябва да останем последователни, да градим опит и репутация. Колкото повече го правим, толкова повече ще убеждаваме инвеститорите с факти и резултати в атрактивността на региона.“

Той не обича да дава съвети, особено към млади предприемачи, но все пак казва следното:

„Кой съм аз, че да раздавам съвети? Българските предприемачи са изключително устойчиви. Според мен те могат да преподават в Харвард. Те са преживели рецесии, инфлация, политическа несигурност – и са оцелели. Това ги прави издръжливи, гъвкави и амбициозни, което са най-важните качества за бизнеса.“