Паниката около изкуствения интелект върви ръка за ръка с неговото ползване. Едни хора се преквалифицират в свободното си време, други излизат с аргументи като „няма компютър, който да ми вземе работата“.

В случая с една мистична скара в софийския квартал Изток съм склонен да го повярвам. Но извън това, все повече хора, често с гузна съвест, ползват AI в ежедневието си.

За някои това означава по-бързо търсене на информация, за други е автоматизация на досадни задачи, за трети - повод за екзистенциален страх.

Докато отделният човек все още свиква с тази идея, в глобален план технологичната трансформация задава ново разпределение на силите. Европа, която от години изостава спрямо САЩ и Китай, гледа към AI с надеждата да навакса поне част от забавянето на технологичния си възход. От българска страна, може би приносът се изчерпва със скромния потребителски интерес. Но на ниво континент, развиването на европейски технологичен гигант изглежда като закъсняла, но все пак постижима амбиция.

На този фон разговарям с Каспър Гулдагър, който стои между корпоративния свят и технологичната експериментална лаборатория. Като съосновател на KPMG NewTech, той е част от екипа на европейския гигант от „Голямата четворка“ в света на финансови и корпоративни услуги, който превръща големите думи като „AI“, „автоматизация“ и „облачни изчисления“ в реални бизнес резултати.

KPMG NewTech не е стартъп, но подхожда като такъв - вече близо десетилетие изгражда платформи, смарт продукти и цялостни решения за AI трансформация в Европа и отвъд.

Гулдагър, който беше част от лекторите на Webit 2025, твърди, че за него това не е просто бизнес, а лична мисия. Той вярва, че AI трябва да бъде не само инструмент за всички корпорации, но и част от ежедневието на всеки от нас.

Ние зависим от него и той от нас: AI като професионален път и сложна мисия за бизнеса

Кога смятате, че ще излезем от фазата на експериментиране и ще видим още по-масово и сериозно бизнес използване на AI?

Google, Amazon, Meta и други гиганти са така наречените AI-нейтиви. Те винаги са изграждали компаниите си около алгоритми. Но има и много други, които не са стартирали с такава амбиция. В момента те се опитват да трансформират бизнес моделите си, за да се конкурират с нейтивите, а някои от тях го правят по-бързо от други. Истината е, че ако не го направят - ще изчезнат съвсем скоро.

Тези нови компании, които успешно са интегрирали AI, може да имат само 10-15 служители, но генерират огромни приходи. Ще бъде изключително трудно да се конкурираш с тях, ако не действаш бързо. Някои бизнеси приемат това и се адаптират, други се оплакват от промяната и за тях ще бъде трудно да оцелеят в новата среда.

Макрон иска чиповете на бъдещето да се раждат във Франция

Къде според вас компаниите най-често грешат, когато става дума за AI? Прекалено амбициозни ли са, или се страхуват да се захванат сериозно?

Пристрастен съм, но вярвам, че никой не може да поеме прекалено много риск в тази сфера. Разбира се, рискът означава, че можеш да загубиш, но ако останеш пасивен - загубата е гарантирана.

Ако рискът донесе резултати, продуктивността може да се увеличи стократно. Всеки трябва да е готов да поема повече риск, отколкото прави в момента.

Имаме този проблем и в Дания, откъдето съм. Страната ни е по-малко склонна да рискува, защото вярваме, че икономиката ни е стабилна и ще продължи да расте. Същото важи за много други места.

Често хората си казват: „Ако нещо не е счупено, не го поправяй.“ Но истината е, че ако не внедриш AI, то ще се счупи по подразбиране. Всичко, което не следва и не надгражда примера на компаниите за милиарди долари, управлявани от 10-15 души, вече е счупено.

Погледнете Марк Зъкърбърг - независимо дали го харесвате или не, той винаги е поемал рискове. Провалял се е брутално, но винаги след това е стигал до върха. Днес предлага заплати от 100 милиона долара за AI експерти, което не мисля, че прави само от учтивост.

Кристиан Линднер: Разбирам романтичните чувства към лева, но ефектите от еврото са по-важни

Доколко е вярно, че в САЩ се правят иновации, а в Европа — регулации?

В Европа нямаме финансова екосистема като тези на други места. Няма нищо, което да прилича на Силициевата долина. Няма култура на хора, които залагат огромни суми пари за амбициозни проекти. Освен това регулаторната ни рамка е твърде тромава.

Франция обаче е интересен пример. Страната инвестира сериозно в изграждането на технологична екосистема, особено около ядрената енергия и нейния потенциал да захрани AI.

Честно казано, не мисля, че перспективите на Европа са толкова лоши, колкото често се представят. Но трябва да намалим регулациите и да последваме подхода на доминиращите играчи. Ако го направим, можем да наваксаме. Разбира се, ще ни трябва време и се налага да решим сериозния проблем с енергийната консумация на AI.

Ако приложим тази стратегия, може да не създадем AI гигант утре, но след пет години това ще е напълно реалистично.

В Европа рисковият капитал също е различен. Инвеститорите искат строга и конкретна информация за възвръщаемостта. В САЩ подходът е по-драстичен - там ти казват „ето ви парите, върнете ми 100% печалба или фалирате“.

Това е огромна разлика в манталитета. Ако вземете 100 AI стартъпа, много от тях ще се провалят. Но ако само четири успеят, това ще е достатъчно за огромна възвръщаемост.

Ако аз заемах ключова позиция в Европейската комисия, веднага бих дал на френската Mistral - компанията, която разработва отворени езикови модели и се смята за европейски отговор на OpenAI - 10% в един голям инвестиционен фонд. После още 10% за британската Synthesia, която стои зад едни от най-напредналите модели за генериране на видео, както и 10% на шведската Lovable. Накрая бих отделил oстаналите средства за по-широк кръг обещаващи компании и бих казал: „Да видим какво ще стане.“

ЕС трябва да млъкне и да инвестира в стартъпите с потенциал. Защото именно те знаят как да създадат успешен продукт.

Петър Торнев, Accenture: Процесът на въвеждане на AI е като родителството

На лично ниво - как AI наистина е променил начина, по който работите и живеете?

Преди три години си поставих целта да съм човекът, който най-силно е интегрирал AI в ежедневието си в Европа. Използвах го за всичко - работа, спорт, пътуване, социални контакти.

Просто започнах да питам различни модели как да ги използвам правилно. Това промени всичко, особено начина, по който работя и живея. Така изместих огромна част от времето си извън офиса, далеч от компютъра.

Използвам AI, за да събирам важна информация, да симулирам ситуации и да получавам критична обратна връзка. Автоматизирал съм всички досадни задачи, за да мога да се съсредоточа върху нещата, които обичам.

Важно е да намериш баланса, и да знаеш кога AI е помощник, и кога всъщност ти пречи. Ако хората адаптират технологията към нуждите си, ползите стават неизмерими. Ако я игнорират или я използват без стратегия - те започват да губят собствения си капацитет.

Анди Джаси, Amazon: Изкуственият интелект ще доведе до намаляване на работната сила

Какво ще се случи с работните места покрай AI?

С масовото навлизане на AI работните места вече няма да изглеждат така, както ги познаваме. Милиони, може би милиарди от тях ще изчезнат. Но ще се създаде подобен брой нови.

Преди три години никой не говореше за AI, а сега хайпът е огромен. Ако погледнем три години напред концепцията за „агенти“ - всъщност за свързаност и автономни системи - ще промени из основи живота ни.

Големите езикови модели вече са готови за тази роля. Следващата стъпка е пълната им свързаност с акаунтите, базите данни и дигиталната ни инфраструктура. С други думи, да ги оставим да работят вместо нас. Според мен това е въпрос на две до три години.