„След пет години ще си зеленчук“. Защо е проблем AI да предсказва деменция и Алцхаймер

Може и да звучи като конспирация, но е истина. В седмицата, в която американският президент Джо Байдън обърка Владимир Путин с Володимир Зеленски по време на реч, списанието Alzheimer's & Dementia публикува изследване, според което AI може да прогнозира развитието на болестта Алцхаймер.

Според авторите на изследването технологията вече е способна да предскаже с около 80% точност, анализирайки начин на говорене на един човек. И това може да се направи 6 години преди да е възможно да се постави медицинската диагноза.

Онова станало вече световноизвестно объркване от страна на Байдън му коства кандидатурата за втори президентски мандат. То, заедно със слабото му представяне в първия дебат срещу Доналд Тръмп, доведе до вълна от недоволство и съмнения, че той изобщо е способен да бъде президент. И в крайна сметка Байдън се оттегли, за да даде път на Камала Харис. Но това е политика, а тук става дума за наука.

Според Янис Пасхалидис, професор в Бостънския универститет и специалист по биомедицинско инженерство, в момента технологията работи като анализира отговорите на определен набор от въпроси. Тя обаче все още се нуждае от помощ, т.е. трябва да бъде управлявана от медицински специалист. Затова не може да се прогнозира дали някой е склонен да развие Алцхаймер на база само едно негово изказване – например запис от работно съвещание, по време на което говори директорът на компанията,

В близко бъдеще, казва Пасхалидис, ще се появят приложения за смартфон, задвижвани от изкуствен интелект, които ще могат да сигнализират за евентуална опасност. Доколко прогнозите им ще са верни е друга тема, но в крайна сметка рискът от фалшив резултат е далеч по-безобиден от реално разболяване.

„Ако се разработят достъпни инструменти за скрининг, много повече хора ще имат достъп до него“, казва Пасхалидис, цитиран от The Wall Street Journal.

„Пазарът на самотата“: Новата цел за инвеститорите

Тук обаче се появява друг проблем. Ако се приеме, че прогнозите на такива инструменти не са съвсем верни, тогава някои хора могат да страдат неоснователно. Представете си, че технологията ви набеди като човек с мозъчни проблеми? Или както казва неврологът от многопрофилната болница на Масачузетс д-р Брадфорд Дикерсън:

„Ще е много трудно да се прецени кое наистина би помогнало на хората да се грижат по-добре за себе си и кое трябва да бъде оценено от лекар преди да се поставя диагноза“.

Да речем например, че забравяте мисълта си или не можете да се сетите за нечие име след безсънна нощ. В такъв случай AI може да реши, че това е признак на предстоящо увреждане. А ако по някакъв начин тази информация достигне до социалните мрежи, това е краят. Всеки шеф на компания моментално ще се раздели с позицията си при такова стечение на обстоятелствата.

„Тази тема заслужава сериозно внимание най-вече от етична гледна точка“, посочва Дикерсън.

Липсата на чувство за цел може да е ранен признак на деменция

И в момента компаниите са въвели редица тестове, през които кандидатстващите за високи постове преминават преди да бъдат наети. С очакваното бурно развитие на AI технологиите не е трудно да се прогнозира, че в някакъв момент ще се стигне и до такъв тип проверки.

В момента в поне два американски университета (в Калифорния и Западна Вирджиния) научни екипи работят върху инструменти, които изследват нива на холестерол, костна плътност и кръвни показатели, за да предупреждават за опасност от Алцхаймер. Тези технологии все още са на етап изпитания и не се ползват от лекари.

Хората не биват да се тревожат, че тези технологии ще ги съветват да „напуснат работа веднага“ или да променят коренно начина си на живот, твърди Алис Танг, един от авторите на проучване на Калифорнийския университет в Сан Франциско, публикувано в списание Nature Aging преди няколко месеца. „Тук става дума повече за очаквания и за това как всеки може да планира бъдещето си“, добавя тя.

Учени от MIT направиха исторически пробив в борбата с болестта на Алцхаймер

Но в реалността хората, които се назначават на отговорни позиции, вече се подлагат на редица изследвания. WSJ дава пример със Стивън Блу, главен изпълнителен директор на Miller Ingenuity, американска компания за производство на железопътно оборудване. Той е преминал през психологически тестове. Бордът на компанията, т.е. хората, пред които Блу се отчита, ежегодно получават резултатите от изследванията му, включително кръвни и ЕКГ.

73-годишният Блу смята, че едва ли сериозна компания би уволнила директора си само на база на прогноза от AI технология, била тя и за бъдещо развитие на мозъчно заболяване. И все пак, посочва той, би било разумно хората на такива позиции да получават някаква защита срещу използване на подобни технологии от страна на компанията, която ги наема.

„Има граница между отговорностите и личната информация. Ако бордът каже: Може да се превърнеш в зеленчук след пет години и затова ние ще те уволним и ще те принудим да се лекуваш, аз бих казал: Напускам“, казва Блу.

„Протеза на паметта“ – нова технология помага да помним повече

И така какво може да попречи на AI да даде апокалиптична прогноза за един човек? Много просто – отново AI. Естествено, частните компании не разполагат с огромни екипи от пиари и имиджмейкъри, каквито могат да пазят един от американски президент от нападки, но пък могат да се възползват от технологиите, ако човекът на отговорна позиция не е в най-добрата си форма.

ChatGPT, OpenAI и Gemini могат светкавично да изготвят отговори на всякакви въпроси. Ето един пример – ChatGPT демонстрира как може да се реагира, ако изпълнителният директор бъде питан, да речем от кмета на някой град, защо съкращават работници макар да имат рекордна печалба:

„Разбирам, че новината за съкращенията през последното тримесесчие е едновременно изненадваща и обезпокоителна. Искам да обясня процеса по вземане на решения в нашата компания“.

И така нататък в този дух, комбинирано с формулировки за „динамиката на пазара“, „стратегическото пренастройване на бизнеса“ и още фрази, които звучат досущ като обичайните бизнес клишета.

Има и инструменти за клониране на човешки глас като Descript и ElevenLabs, които могат дори да коригират паразитни фрази в речта, запъвания и паузи. Descript даже предлагат функция за онези, които са „залепени за записките си“. Т.е. ако един човек не може да говори добре пред камера и му се налага да си припомня, технологията редактира посоката на погледа му, така че да е насочен винаги към обектива.

Вярно е, че гласовите и видеоредакторите работят предимно със записи, но пък има AI инструменти, чието действие е моментално и наистина могат да подобрят представянето пред публика. Има и т.нар. генератори на реч, технология, разработена за хора, страдащи от различни заболявания. Представете си подобрена версия на гласа на покойния физик Стивън Хокинг. Така всеки би могъл да звучи умен и забавен колкото него.