Смарт дом, глупави рискове: Какво е чувството да си вкараш хакер вкъщи

В началото идеята беше проста – камера пред входната врата, защото често пътувате. Робот-прахосмукачка, защото чистите, но кучето, котката или хамстерът постоянно пускат косми. Термостатът задължително трябва да включва отоплението час преди да се приберете. Малките удобства, които постепенно създават усещането, че домът познава стопанина.

Но 2024 и 2025 г. са силен пример за друго – смарт домът е удобен само докато работи в полза на човека. В момента, в който някой друг се включи в него, това се превръща във входна врата към проблеми, които не звучат уютно: кражби на акаунти, следене, изнудване, а понякога дори участие в международни атаки.

Самото понятие „смарт“, или „умно“ устройство, се оказа подвеждащо. Най-уязвими се оказват именно тези, които не възприемаме като активни системи – камери, термостати, звънци, прахосмукачки. И тук започват истинските истории.

През 2025 г. европейски компании докладват една от най-големите DDoS атаки в историята на континента. DDoS, или „разпределен отказ на услуга“, е механизъм, при който хиляди устройства започват да изпращат едновременно огромен брой заявки към даден сървър, докато той спре да функционира. Вместо едно хакерско устройство, атаката използва буквално хиляди.

За компаниите превенцията е критично важна, затова А1 предлага на корпоративните клиенти цялостен набор от решения за киберсигурност, включително защита на крайните устройства (Endpoint Protection), регулярни Pen Test проверки, 24/7 наблюдение от оперативния център за сигурност (SOC), както и специализирана защита срещу DDoS атаки. Тези услуги позволяват навременно откриване и блокиране на зловредна активност, предотвратяват изтичане на данни и осигуряват непрекъсваемост на онлайн услугите – фактори, от които зависи доверието на клиентите и конкурентоспособността на съвременния бизнес.

Ключовият момент в случая с регистрирания в Европа масов ръст на DDoS атаки, обаче е, че тези хиляди устройства не са сървъри или компютри. Това са домашни смарт камери от различни марки, модели и държави.

Според технически анализ, публикуван от платформата за наблюдение FastNetMon, след мащабна атака през 2025 г., европейски интернет доставчици са регистрирали внезапен пик от приблизително 1,5 милиарда мрежови пакета в секунда. Това е трафик, идващ от заразени домашни камери, които са били включени в международен ботнет. Става дума за мрежа от устройства, управлявана дистанционно от престъпници. Ботнетите не са новост, но през 2024–2025 г. за първи път големи вълни атаки се движат именно от камери, монтирани по тераси, входове и детски стаи.

Пробив в доверието: CRM системите са новото слабо звено на бизнеса

Медии като The Guardian и The Verge описват конкретни случаи на модели камери, които продължават да работят нормално за собственика – да излъчват картина, да изпращат известия – но паралелно с това участват в масирани атаки. Домът изглежда спокоен, градината се вижда на телефона, но камерата изпраща хиляди мрежови пакети в секунда към сървъри в Германия, Великобритания и Франция, превръщайки се в част от международна престъпна кампания.

Камерата работи за собственика, но едновременно с това – и за човека, който я е заразил. За вас тя е средство за сигурност. За хакера – малка тухла в дигитална стена от атаки, която удря цели компании.

В практиката това означава, че камера, която участва в ботнет, често започва да изостава, да „замръзва“ и да пропуска моменти - собствениците го приемат за дефект, но всъщност това е знак, че голяма част от ресурсите ѝ отиват към атаката. А когато камерата е претоварена, тя не засича движение, не алармира и на практика може да остави дома без наблюдение в момент, в който това е най-важно.

Още по-неприятното е, че заразената камера може да бъде използвана и за достъп към други устройства в същата мрежа - хакерът влиза през нея и започва да тества рутера, телефона или компютъра. Тоест камерата не само работи за чужда атака, а може да отвори път към собствения ви дом.

Роботът, който не чистеше само прах

По същото време западните медии разказват за друга, не по-малко тревожна история. Тя идва от САЩ и Канада, където потребители на робот-прахосмукачки Ecovacs Deebot започват да съобщават за странно поведение: роботът се включва сам, издава непознати звукови команди, движи се без инструкции и реагира на действия, които потребителят не е извършвал. Първоначално това звучи като фабричен дефект.

Но разследвания на ABC News и други американски издания установяват, че част от облачните акаунти на Ecovacs са били компрометирани. Не самите роботи в хола, а акаунтите, през които са управлявани. Това дава на нападателя възможност да контролира робота така, сякаш е собственикът: да го придвижва из дома, да активира камерата за разпознаване на препятствия, да използва микрофона, да разглежда картата на помещенията и да разбира кога няма никой у дома.

Този пример отлично показва какво се случва, когато удобството се превърне в уязвимост. Продукт, който трябва да поддържа дома чист, се превръща в подвижна точка за наблюдение. Нито компанията, нито потребителите първоначално осъзнават мащаба: докато Ecovacs проверява сървърите си, в интернет вече циркулират видеа от истински жилища, заснети от подобни устройства при други пробиви преди години.

Последствията са ясни - ако някой овладее акаунта на вашия робот, той получава карта на дома ви, видимост върху навиците ви и дори аудио от помещения, които смятате за частни.

Звънецът, който знаеше повече от собственика

Ring е продукт на Amazon – смарт звънец с камера, който записва видео, изпраща известия и пази история на движението пред входната врата. През 2019–2020 г. продуктът добива печална популярност, след като серия от пробиви позволява на нападатели да говорят с деца през хакнати камери и да наблюдават семейства без знанието им. Скандалът е широко отразен в CNN, Washington Post, NBC и други медии.

След тези случаи Amazon затяга мерките за сигурност. Но през 2025 г. Malwarebytes описва нов проблем: множество потребители откриват т.нар. „призрачни устройства“ в акаунтите си – телефони и компютри, които не са техни, но изглеждат логнати в системата. Опитът да бъдат премахнати води до грешка. Промяна на паролата не решава проблема.

Специалисти обясняват, че ако акаунтът е компрометиран на облачно ниво, нападателят може да наблюдава видео потока в реално време, да слуша аудиото, да разглежда историята на движения пред входа и да знае кога живущите влизат, излизат, колко време отсъстват и дали са сами.

Тук последствията са по-тревожни дори от историята с роботите. Звънецът, който трябва да пази входната ти врата, се превръща в устройство, което позволява на непознат да наблюдава домакинството като на филм. А оттам последствията са повече от тревожни.

Престъпник с достъп до Ring акаунта може да следи точните часове, в които жилището стои празно, да види кога децата се прибират сами, да разбере дали излизате с куфари, дали отсъствате за уикенда и колко време ви няма. В няколко докладвани случая в САЩ пробиви в Ring са използвани за целенасочен тормоз – нападатели говорят през високоговорителя на звънеца, представят се за полиция или за куриер.

При други пробиви достъпът е бил използван за по-прагматични цели – координиране на физически обири, при които нападателите идват, когато камерата им „сигнализира“, че всички жители са напуснали жилището. Ring дава информация, която реално може да бъде използвана за планиране на грабеж, проследяване или системно наблюдение.

Денят, в който Ягуар спря да диша: Как кибератаките парализират цели индустрии

„Полезният“ термостат

Bitdefender е международна компания за киберсигурност, базирана в Румъния, която често открива уязвимости в популярни устройства. През 2024 г. тя съобщава за критичен проблем в Bosch BCC100 – широко разпространен смарт термостат, използван в домове, Airbnb жилища и малки офиси.

Уязвимостта позволява на нападател в същата Wi-Fi мрежа да подмени софтуера на устройството и да инсталира собствен контролен код. Това превръща термостата в своеобразна „врата“, през която атакуващият влиза към всички останали устройства в дома – компютри, камери, рутери и т.н.

Последствията от такъв пробив са прости и тежки. Ако някой овладее термостата, той може да придобие достъп до всичко свързано към домашната мрежа – електронна поща, бизнес файлове, устройства за наблюдение и разговори. Това е класически случай, при който най-незабележимият елемент в дома се превръща в най-опасната точка за атака.

ЕС реагира с нови регулации като Cyber Resilience Act и NIS2, които поставят по-строги изисквания към производителите и задължават бизнеса да докладва пробиви в кратък срок. Но нито една регулация не може да промени ежедневните навици на милиони домакинства.

В много европейски домове рутерът още използва фабричната парола от eтикета под него - камерите работят с фърмуер, който не е обновяван от деня на покупката, а облачните акаунти се споделят между няколко членове на семейството без ясна представа кой има достъп. През това време множество евтини смарт устройства автоматично изпращат трафик към сървъри извън ЕС, което прави проследяването на пробивите почти невъзможно.

Как класическото аниме Ghost in the Shell предвиди бъдещето на киберсигурността 30 години по-рано

България: евтините устройства, които работят на висока цена

У нас проблемът е дори по-осезаем. Онлайн пазарите са пълни с камери и аларми без марка, рутери със стар софтуер, смарт звънци от нерегулирани търговци, прахосмукачки с облаци в Китай и термостати с неясен произход.

Български IP адреси често се откриват в международни ботнет атаки – устройства, които работят нормално за собственика, но в мрежата вече изпълняват команди на други.

И пробивите стигнат до личното пространство: камера за бебето, звънецът на входа или прахосмукачката в хола. Това е директна атака срещу дома.

Няма устройство, което да направи дома 100% защитен. Но последните две години доказаха нещо важно, именно че рискът не идва от това, че устройствата са „умни“, а от това, че потребителите им не са подготвени за последствията на удобството.

Камерата е полезна, докато акаунтът ѝ е под контрола на собственика. Прахосмукачката е удобна, докато в профила ѝ не влезе друг. Термостатът си е... термостат, докато не се превърне в мост към всичко останало.

Хакерите рядко атакуват устройствата сами по себе си. Те атакуват навиците. Старите пароли, неизползваните ъпдейти, споделените акаунти, липсата на внимание към странните известия са само част от хляба им.

И ако има нещо, което наистина може да обърне играта, това не е покупката на по-нова камера или по-скъп звънец, а дисциплината в цифровата хигиена: да сменяме пароли, да обновяваме софтуер, да отделяме мрежа за IoT устройствата и да не подминаваме малките сигнали, които подсказват, че нещо не е наред.

Смарт домът е бъдещето, но само ако човекът остане малко по-умен от устройствата около себе си.