Как класическото аниме Ghost in the Shell предвиди бъдещето на киберсигурността 30 години по-рано

Годината е 2030. „Зловещ мистериозен хакер“, известен като Кукловода, предизвиква хаос в интернет, прониквайки в т.нар. кибер-мозъци на няколко души, както и „във всеки терминал в мрежата“. Оказва се, че Кукловодът е изобретение на японското Министерство на външните работи.

С други думи, Кукловодът е това, което днес бихме нарекли хакер, подкрепян от държавата – или APT група. В историята обаче този „фантомен“ хакер излиза извън контрол и е издирван за „борсови манипулации, шпионаж, политическо инженерство, тероризъм и нарушаване на кибер-мозъчна неприкосновеност“.

Това е основната сюжетна линия в японския култов аниме филм Ghost in the Shell, който тази седмица чества 30 години от премиерата си. Историята е базирана на главите Bye Bye Clay и Ghost Coast от първия том на едноименната манга, издадена през май 1989 г.

"Сайтът падна": Защо проблемите с интернет може да станат все по-чести

Да се каже, че историята за Кукловода е изпреварила времето си, е по-скоро подценяване, пише Techcrunch. Самият World Wide Web – продуктът, оформил съвременния интернет, е измислен през 1989 г., точно когато първият том на мангата излиза в Япония. 

В мангата, когато Кукловодът е заловен, служител от Шести отдел за обществена сигурност – агенция към Министерството на външните работи – обяснява, че са го преследвали „от дълго време“ и са „профилирали поведенческите му модели и технически характеристики“.

„В резултат успяхме да създадем специална бариера за противодействие на кукловодите“, пояснява официалният представител.

На практика той описва ежедневната дейност на компаниите за киберсигурност. Те създават т.нар. сигнатури на базата на кода на зловредния софтуер, както и на неговото поведение и свойства.

Има и други елементи в сюжета, оказали се пророчески.

Ще настъпи ли краят на поверителността заради изкуствения интелект? Добре дошли в новата ера на личните данни

В началото на разследването майор Мотоко Кусанаги, главната героиня и командир на звеното за борба с кибертероризма, хаква мрежата на Департамента по санитария, за да проследи камион за боклук. (Днес държавните хакери, работещи за разузнаването, често проникват в големи мрежи, за да шпионират конкретни цели, а не да извличат данни от самата мрежа.)

Междувременно един от шофьорите признава пред колегата си, че е хакнал кибер-мозъка на жена си, защото подозира, че му изневерява. След миг става ясно, че е използвал компютърен вирус, който получил от „някакъв програмист“. Това е явен случай на технологично подпомогнато домашно насилие или т.нар. stalkerware. Това са шпионски софтуери, които тайно се инсталират на телефон или компютър, за да следят местоположение, съобщения, обаждания и онлайн активност. През 2019 г. редица компании и организации, сред които Amnesty International и Electronic Frontier Foundation, изготвят доклад за употребата на тези софтуери. В рамките на годината 37 хил. души са станали жертва на stalkerware.

Впоследствие се оказва, че този шофьор никога не е имал жена. Спомените му са фалшиви. Неговият „дух“ или съзнание  е бил хакнат от Кукловода, за да го използва като инструмент за атаки срещу държавни служители. В известен смисъл това прилича на техниката, при която опитни хакери първо пробиват една мрежа, а после използват достъпа до нея, за да атакуват истинската си цел, като така прикриват следите си. 

Джон Виландер, ветеран в сферата на киберсигурността и автор на романи с хакерска тематика, написва изчерпателен анализ на филма, в който откроява множество препратки към реални сценарии. Примерите включват повторно използване на вече известни уязвимости и зловреден софтуер, за да се затрудни идентифицирането на извършителя; анализ на вредоносни програми без знанието на техните автори; умишлено заразяване със зловреден код в контролирана среда по време на изследване; както и използване на компютри за индустриален шпионаж.

Разбира се, мангата и анимето отвеждат реалистичната идея за Кукловода в по-фантастични посоки. Хакерът, който в крайна сметка се оказва напреднал изкуствен интелект, може да контролира хора чрез техните кибер-мозъци и е толкова самоосъзнат, че иска политическо убежище и накрая предлага на Кусанаги да слеят своите „духове“, т.е. съзнанията си.

За да се оцени колко пророчески е Ghost in the Shell, е важно да се постави в исторически контекст, пише Techcrunch. През 1989 и 1995 г. думата „киберсигурност“ дори не съществува официално, макар че терминът „киберпространство“ вече е измислен от писателя Уилям Гибсън в класическия научнофантастичен роман Neuromancer.

Компютърната или информационната сигурност обаче вече е факт от няколко десетилетия, макар и да е нишово направление в компютърните науки.

Първият засечен вирус е червеят Creeper, пуснат през 1971 г. в Arpanet – държавната мрежа, предшественик на интернет. След него се появяват още няколко вируси и червеи, преди да станат масови с навлизането на интернет и WWW.

AI върви по тънък лед: Скритите слаби места, които превръщат езиковите модели в новото бойно поле на кибервойната

Счита се, че първата документирана държавна шпионска кампания е тази, разкрита от Клифорд Стол – астроном по образование и системен администратор в Lawrence Berkeley National Laboratory. През 1986 г. Стол забелязва счетоводна грешка от 75 цента, която в крайна сметка води до хакер, проникнал в системите на лабораторията. По-късно става ясно, че е изпращал данни от лабораторията и други американски мрежи към руското КГБ.

Стол описва месеци работа в книгата „The Cuckoo’s Egg“ – разказ от първо лице за операция, извършена от държавни хакери. Книгата се превръща в класика, макар че не става масово популярна при излизането си.

Няма данни Масамунe Широ, създателят на Ghost in the Shell, да е споделял кои реални събития са вдъхновили хакерските елементи в историята. Но очевидно е наблюдавал отблизо един тогава почти невидим за широката публика свят – свят, в който повечето хора дори не са били онлайн, камо ли да знаят какво представлява хакерството.