Колата означава независимост и свобода. Можеш да пътуваш когато поискаш накъдето поискаш и не трябва да чакаш влак, автобус или самолет. Не се интересуваш от разписания или билети, а просто пътуваш със скоростта, с която ти е комфортно, и спираш когато имаш нужда от почивка.

Много хора продължават да гледат на автомобилите си по този начин, но реалността е, че ситуацията вече е различна. Днес колите са компютри на колела, а големите компании, които ги произвеждат, събират всякакви данни за клиентите си, за да ги продават и да печелят още и още, пише BBC.

Така идеята за независимост вече не се вписва особено в концепцията. И ще става все по-зле, прогнозират от британското издание.

Парадоксалното е, че производителите формално не крият тези практики – те просто са заровени в дългите общи условия, които почти никой не чете. Така потребителите неусетно превръщат личния си живот в стока. Степента на уязвимост обаче зависи силно от местоположението: докато на някои пазари има опити за регулация, в САЩ купувачите са почти напълно лишени от правни механизми, с които да спрат агресивното събиране и продаване на данните им.

В Европейския съюз ситуацията е малко по-различна, защото на Стария континент се залага на сериозни регулации. Често те са препятствие за бизнеса, но страните нямат друг инструмент за защита на потребителите.

На американския пазар събирането и монетизирането на потребителски данни е напълно легална бизнес практика. Истинският проблем се крие в липсата на прозрачност – поради отсъствието на стриктна федерална регулация производителите нямат законово задължение да разкриват кои са крайните купувачи и брокери на тази информация.

„Хората биха се шокирали, ако знаеха какво огромно количество информация събират съвременните коли и след това я предават на производителя или на трета страна. Това на практика означава, че ежедневието на един човек може да бъде възстановено едва ли не секунда по секунда“, казва пред BBC Дарил Уест, старши сътрудник в Центъра за технологии и иновации на организацията Brookings Institute – мозъчен тръст във Вашингтон.

Мащабът на събираната информация предстои да се разшири допълнително. Нови федерални регулации в САЩ ще задължат автомобилните компании да монтират биометрични камери и системи за физиологичен мониторинг. Въпреки че официалният мотив е пътната безопасност – чрез засичане на умора или алкохолно опиянение, на практика тези технологии отварят вратата за безпрецедентно събиране на чувствителни данни за здравословното състояние и навиците на водачите.

Въпреки че темата рядко попада във фокуса на общественото внимание, над 50% от автомобилите, произведени след 2021 г., разполагат с постоянна интернет връзка. Тази свързаност позволява данните да се извличат и съхраняват на отдалечени сървъри, напълно извън контрола на собствениците.

Мащабът на проблема е описан в доклад на Mozilla от 2023 г. След анализ на политиките за поверителност на 25 водещи марки, авторите стигат до категоричното заключение, че нито една от тях не отговаря на базовите стандарти за сигурност. В доклада си организацията определя съвременните автомобили като „най-лошия продукт от гледна точка на поверителността“, който някога са оценявали.

Съвременните превозни средства функционират като масивни събирачи на данни. Оборудвани с вътрешни камери и множество сензори във волана, седалките и двигателя, те предоставят на производителите постоянен поток от информация. Системите събират данни за възраст, пол, раса, лицеви изражения и дори психологическо състояние. В общите условия на Kia дори фигурира клауза за събиране на информация относно „сексуалния живот“ на клиентите. Компанията отрече да извършва подобно наблюдение, оправдавайки се, че текстът е просто дословно преписано определение за „чувствителни данни“ според законите в Калифорния.

Проучването на Mozilla показва, че 19 от 25-те анализирани марки открито признават, че продават събраната информация. Според Джен Калтридър, ръководител на проучването, компаниите използват данните, за да изграждат дълбоки профили на клиентите – от политически убеждения до ниво на интелигентност. Американски сенатори вече алармираха, че подобни практики за агресивно събиране на данни са засечени при марки като Honda и Hyundai.

В САЩ липсата на строги правила позволява безпрепятствената продажба на тези информационни масиви към брокери на данни и маркетингови агенции, след което проследяването им става невъзможно.

Показателен е случаят с General Motors, които бяха уличени в продажба на телематични данни на брокера LexisNexis. Клиент на GM установи, че фирмата купувач разполага с детайлна разбивка за всяко негово пътуване в рамките на шест месеца. Заради подобни нарушения властите наложиха на автомобилния производител временна забрана за продажба на данни, но това не гарантира трайното преустановяване на практиката в индустрията.

Това търгуване с лична информация крие огромни финансови рискове. В САЩ застрахователните компании често купуват телематични данни (като рязко спиране или често превишаване на скоростта), за да повишават едностранно премиите по полиците на шофьорите, третирайки ги като високорискови, без те дори да подозират.

Докато автомобилните гиганти се оправдават, че потребителите формално са приели общите условия, ситуацията в Европа е коренно различна. Благодарение на строгото законодателство за защита на личните данни (GDPR) европейските потребители имат право да изискват пълен достъп до информацията си и нейното заличаване.

В САЩ обаче мащабът на наблюдението предстои да се разшири. Нови федерални регулации ще задължат автомобилните компании да монтират биометрични камери и системи за физиологичен мониторинг. И макар официалният мотив да е пътната безопасност – чрез засичане на умора или алкохол, на практика тези технологии отварят вратата за безпрецедентно събиране на здравни и поведенчески данни, без законът да разписва ясни ограничения за тяхната последваща употреба.