Докато изследователката Наталия Космина е в търсене на стажанти, тя забелязва, че мотивационните писма, които получава, са подозрително сходни. Те били дълги, изпипани и след въведението често преминавали към абстрактна и произволна връзка с нейната работа.

За нея било очевидно, че кандидатите използват големи езикови модели (LLM) – форма на изкуствен интелект, която стои зад чатботове като ChatGPT, Google Gemini и Claude – за да пишат писмата.

По същото време, в хода на занятията си в Масачузетския технологичен институт (MIT), Космина – изследовател в областта на взаимодействието между човека и компютъра – забелязала, че студентите забравят преподавания материал много по-лесно в сравнение с преди няколко години. 

С нарастващата зависимост от LLM тя заподозряла, че това може да влияе на когнитивните способности на студентите, и решила да проучи въпроса по-задълбочено, пише BBC. 

Докато студентите масово използват алгоритми, за да пишат есетата си, работодателите са изправени пред парадокс – те търсят кадри с AI умения, но се опасяват от пълна липса на критично мислене

Випуск 2026: Готов ли е пазарът на труда за първото поколение, завършило с ChatGPT?

„Когнитивно разтоварване“

Притеснението на изследователи като Космина е, че ако станем прекалено зависими от AI, това може да повлияе не само на езика, който използваме, но и на способността ни да изпълняваме базови когнитивни задачи. Все повече изследвания сочат, че това „когнитивно разтоварване“ към AI може да има разяждащ ефект върху умствените ни способности. Последиците могат да бъдат тревожни и дори да допринесат за когнитивен упадък.

Добре известно е, че инструментите, които използваме, променят начина ни на мислене. С появата на интернет например задачи, които някога изискваха задълбочено проучване, започнаха да се решават с едно търсене. С увеличаването на използването на търсачки изследвания показват, че ставаме по-малко склонни да запомняме детайли – феномен, известен като „ефекта Google“. (Някои обаче твърдят, че интернет действа като външна памет, която освобождава мозъка за други задачи.)

Днес обаче нарастват опасенията, че с прехвърлянето на още повече мисловни процеси към LLM и други AI инструменти ефектите върху паметта и способността за решаване на проблеми могат да се задълбочат. Изкуственият интелект вече може да пише убедителна поезия, да дава финансови съвети и дори да предлага емоционална подкрепа и компания. Студентите все по-често възлагат собствената си работа на AI инструменти.

Проучвания показват, че младите хора могат да бъдат особено уязвими към негативните ефекти върху ключови когнитивни умения като критичното мислене. Космина обаче иска да изследва въпроса по-обстойно.

По-малко умствено усилие

Тя и колегите ѝ от MIT Media Lab включили 54 студенти в експеримент, при който те трябвало да напишат кратки есета. Участниците били разделени в три групи: едната използвала ChatGPT, втората – Google търсене (без AI-генерирани обобщения), а третата не използвала никакви технологии. По време на работата мозъчната им активност била измервана.

Умишлено подбраните темите били от общ характер – свързани с лоялност, щастие или ежедневни избори – така че да не изискват сериозно проучване.

Изследвания сочат, че дигиталната среда ни превръща в пасивни консуматори и подкопава творческото мислене и емпатията

Тихата криза на технологичното общество – упадъкът на въображението

Резултатите все още не са публикувани в научно списание, но според Космина са показателни. Участниците, които разчитали на собственото си мислене, показали силна мозъчна активност в множество области. Групата с търсачки също демонстрирала активност, особено във визуалните центрове. Но при използващите ChatGPT активността била значително по-ниска – с до 55%.

„Мозъкът не „заспива“, но активността в зоните, свързани с креативността и обработката на информация, е много по-слаба“, обяснява Космина.

„Когнитивно предаване“

Използването на ChatGPT повлияло и на паметта: след като предали есетата си, участниците не могли да цитират от тях, а някои дори не се чувствали автори на написаното. Други изследвания също показват, че използването на AI затруднява задържането и възпроизвеждането на информация.

Подобни резултати се наблюдават и в други проучвания. Изследване на Университета в Пенсилвания говори за т.нар. „когнитивно предаване“ – когато хората приемат отговорите на AI без критично мислене и дори ги поставят над собствената си интуиция.

Подобни ефекти се наблюдават и извън AI контекста. Международно проучване установява, че медицински специалисти, използвали AI инструмент за диагностика на рак на дебелото черво в продължение на три месеца, впоследствие се справяли по-зле без него.

Космина предупреждава, че възлагането на работа на AI може да доведе до загуба на креативност. Есетата, написани с помощта на ChatGPT, били описани като „безлични“ и лишени от дълбочина. „Един от преподавателите дори попита дали студентите са седели един до друг, защото текстовете бяха толкова сходни“, казва тя.

Дългосрочни ефекти

Докато краткосрочните ефекти вече се наблюдават, дългосрочните остават неясни. В последващ етап от изследването студентите трябвало да пишат без AI. Тези, които преди това са използвали ChatGPT, показали по-ниска мозъчна свързаност – знак, че първоначално не са се ангажирали достатъчно с темите.

Според невроученът Вивиен Минг AI може да бъде полезен инструмент – но само ако не заменя мисленето. В противен случай ефектите могат да бъдат дългосрочно вредни.

В анализ за Fast Company Енрике Данс предупреждава, че генеративният изкуствен интелект увеличава продуктивността, но крие риск да ерозира критичното мислене, когато се превърне в заместител на личната преценка

AI създава първото поколение, което прехвърля мисленето си на машините

В свое изследване тя установява, че повечето студенти просто копират отговорите на AI. Мозъчната им активност – измерена чрез гама-вълни – била минимална. Подобни модели се свързват с когнитивен спад в по-късна възраст.

„Това е тревожно“, отбелязва Минг. „Задълбоченото мислене е нашата суперсила. Ако не го използваме, последствията за мозъка могат да бъдат сериозни.“

Как да използваме AI разумно

Малка част от участниците – под 10% – използвали AI като инструмент, а не като заместител. Те анализирали информацията сами и показали по-добри резултати и по-висока мозъчна активност.

Минг препоръчва т.нар. „nemesis prompt“ – да накараме изкуствения интелект да критикува идеите ни, вместо просто да дава отговори. Друга техника е да се търси „продуктивно напрежение“ – AI да задава въпроси, вместо да решава задачите вместо нас.

Космина също подчертава, че първо трябва да изградим знания без помощта на AI, а едва след това да го използваме като инструмент.

В крайна сметка, казва тя, трябва да бъдем внимателни с когнитивните преки пътища – нещо, което мозъкът ни естествено предпочита. За дългосрочното ни умствено здраве е важно да продължим да се предизвикваме. Именно от това печелят нашата памет, креативност и мислене.