Невротехнологии, игри и биохакинг – възможна ли е наистина оптимизацията на мозъка?

На този етап вероятно поне сте се замисляли дали да не добавите няколко мерителни лъжички креатин към сутрешното си смути. Аминокиселинно съединение, което подпомага производството на енергия в мозъчните и мускулните клетки, креатинът е основен елемент във фитнес залите за изграждане на мускулна маса от десетилетия. През последните години изследователите започват да разкриват и потенциалните му ползи за когнитивните функции, включително обещаващи ранни проучвания при хора с недоспиване и пациенти с болестта на Алцхаймер.

В американските магазини Vitamin Shoppe продажбите на креатин са се увеличили с 320% от 2019 г. насам, сочи докладът за тенденциите на компанията за 2025 г. Търсенията на „креатинови желирани бонбони“ са скочили с 1300% през миналата година, докато прахообразната форма остава „основен продукт“.

Ако хранителните добавки не са по вкуса ви, но идеята за когнитивно предимство ви привлича, може би сте обмисляли и устройство за трениране на мозъка, което обещава да се бори със стареенето на мозъка и когнитивния спад, както и да подобрява съня. Или пък игра, която твърди, че помага при симптомите на Разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност (РДВХ) при възрастни, пише Business Insider. 

Потребителски продукти, които обещават по-остро мислене, по-спокойно настроение и когнитивно предимство, изведнъж са навсякъде.

От Борхес до Дженифър Анистън: Науката започва да разкрива мистериите на паметта

Meta и Apple разработват, патентоват или придобиват устройства, които скоро може да носим около китките си, на яките на ризите си или дори в ноздрите си, за да подобряват настроението ни, а може би и да „повишават“ интелигентността чрез своеобразен адреналинов тласък за мозъка. Голяма част от новите мозъчни технологии се задвижват от изкуствен интелект, който позволява по-бърза и по-точна обратна връзка в реално време.

„Хакването“ на мозъка се превръща и във висок клас привилегия на някои работни места.

През 2014 г. е имало едва 41 компании за потребителска невротехнология, според скорошен доклад на Centre for Future Generations. До 2024 г. броят им е нараснал до 153, изпреварвайки производството на медицински устройства за мозъка.

И кой не би искал малко „подобрение“ на мозъка?

Бързо застаряващо население, което все по-често удължава професионалния си живот далеч след пенсионна възраст, био-хакери, фокусирани върху дълголетието, и жени, търсещи решения за „мозъчната мъгла“, свързана с менопаузата – всички те оформят потенциално огромна потребителска база.

„Хората искат да открият онова магическо нещо – игра, приложение или нещо друго, което за много кратко време да ги направи по-добри в цял набор от умения“, казва пред Business Insider когнитивният невроучен Брадли Войтек от Калифорнийския университет в Сан Диего, който изследва как се променя комуникацията в мозъка с възрастта.

Звучи чудесно, нали? Но какво казва науката за всичко това?

Проблемът с оптимизирането на мозъка е, че няма два еднакво функциониращи мозъка. По-важният въпрос не е толкова какво е нужно на човешкия мозък като цяло, а какво е нужно на вашия мозък.

В зависимост от отговора може да е по-разумно да търсите нещо, съобразено със специфичните ви нужди или цели, вместо масово рекламиран „мозъчен бустер“.

Да вземем креатина. Нарастващ брой изследвания, фокусирани върху по-възрастни хора, предполагат, че той може да подобрява съня и потенциално да забавя когнитивния спад. Големи, добре контролирани проучвания обаче са малко – особено при по-млади, като цяло здрави хора. Това не означава, че креатинът е лош – просто може да помага за изграждане на мускули, без да подобрява съществено когнитивните функции.

Лекарите обикновено препоръчват кръвни изследвания за хранителни дефицити, преди да започнете да приемате добавки. Същият съвет важи и за технологии за „подобряване“ на мозъка.

Учени идентифицират пет „епохи“ в развитието на човешкия мозък

По подобен начин много устройства за умствено предимство може да носят някаква полза, но да не отговарят точно на вашите конкретни притеснения или дългосрочни когнитивни уязвимости.

„Начинът да подобриш когнитивните си способности е да работиш върху слабите си места“, посочва неврологът Дийн Шерзай, изпълнителен директор на клиничните изследвания в университета „Чарлз Р. Дрю“ и автор на бестселъра The Alzheimer’s Solution. „Изграждаш ги отново.“

Има, разбира се, неща, които са полезни за всички – качествен сън, редовна умерена до интензивна физическа активност, здравословно и богато на хранителни вещества хранене, смислено социално взаимодействие. Почти всеки невроучен е единодушен по отношение на тези базови съвети.

Съществуват и обещаващи изследвания за силата на мозъчните игри.

BrainHQ, компания за програми за умствено трениране, публикува проучване в партньорство с университета „Макгил“ в Канада, което установява, че възрастни над 65 години, които са правили упражненията по 30 минути на ден в продължение на 10 седмици, са повишили нивата си на ацетилхолин – ключово мозъчно химично вещество, свързано с движение, памет и учене – с около 2%.

Тренировките, които комбинират мозък и тяло, могат да донесат ясни ползи за различни аспекти на когнитивните способности, включително зрително възприятие, баланс, координация, концентрация, релаксация и работна памет.

Това може да бъде полезно за всеки, който търси конкурентно предимство – било то професионален спортист или борсов трейдър.

Някои компании вече обръщат внимание и предлагат подобни тренировки като луксозна придобивка за служителите си.

Миналата година гигантът в търговските имоти JLL откри „мозъчна зала“ в офиса си в Сингапур, оборудвана със същия тип техника, която използват високоефективните спортисти за тренировки на мозъка си – като светещи модули и табла за трениране на зрението.

„Не бихте ли искали тези хора да бъдат с 1% по-ефективни, по-концентрирани или по-продуктивни?“, пита Бен Хамли, глобален директор „Изследвания и развитие“ в JLL. По думите му служителите, които са участвали, са подобрили концентрацията си и способността да устояват на разсейване.

Когнитивното дълголетие – шест стратегии за мозъчно здраве и добра памет

Въпреки множеството възможности, експертите подчертават, че потребителите са оставени сами да преценят от какво точно имат нужда и да отсеят кое е измама и кое може да им е полезно.

Специалистите са единодушни, че едно от най-важните неща е постоянно да се предизвикваме в реалния свят – да откриваме нови места, да водим задълбочени разговори и да усвояваме нови умения, като чужд език или музикален инструмент.

„Ако не сте сред природата, не се разхождате и не общувате с други хора, ви липсват основни елементи за поддържане на здрав мозък“, коментира д-р Адам Газалей, основател и изпълнителен директор на центъра Neuroscape към Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Газалей вярва в силата на технологиите да тренират мозъка – той прекарва 15 години в разработването на това, което се превръща в EndeavorOTC, първата видеоигра, одобрена от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата за лечение на РДВХ при възрастни.

Но той ясно вижда и границите им. „Никакви хакове няма да помогнат“, категоричен е той, ако не сте изградили тази здрава основа. „Да гледаш телевизия по цял ден е обратният пример – информацията просто залива мозъка ти пасивно, като от пожарен маркуч, вместо активно да се ангажираш, да мислиш и да интерпретираш неща извън обичайните ти стимули.“

При цялото вълнение около невротехнологиите, най-голямата полза вероятно ще дойде от правилното устройство, правилната техника, правилната „рецепта“ – и всичко това в точния момент.

Засега обаче не разбираме напълно как да „тренираме“ мозъка на всеки човек по най-ефективния начин, всеки ден.

Войтек казва, че когато студенти идват при него с проблеми с концентрацията или неспособност да изпълняват задачи, той никога не препоръчва мозъчни тренировки.

„Бих препоръчал сън“, признава той.