Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Преди около пет години неврологът от Йейлския медицински факултет д-р Звонимир Вреля и колегите му шокират научната общност с новаторски експеримент. Те изваждат мозъка на прасе от кланица и го лишават от кислород при стайна температура за четири часа. След това го включили към реанимационен апарат и го съживили - до известна степен.

Съдовата система на живия мозък, или мрежата от кръвоносни съдове, пренася богата на кислород и хранителни вещества кръв към мозъка чрез артерии и капиляри. Така че изследователите използват своята машина, наречена BrainEx, за да вкарат в мъртвия мозък на прасето смес от консервиращи агенти и лекарства, насочени към пътища, които са увредени поради загуба на кислород. Сместа съдържала заместител на кръвта, съставен от молекули, които балансират нивата на рН в клетките, съставки, които предотвратяват прекомерния имунен отговор, и антибиотици, разказва Popular Mechanics.

Случват се няколко забележителни неща - сивата мозъчна кора почервенява в розово. Мозъчните клетки възобновяват производството на протеини. Невроните започват да проявяват признаци на метаболитна активност, точно както правят живите клетки. Мозъкът отново изпълнява основни клетъчни функции, но не е съзнателен - изследователите не очакват нещо толкова екстремно - органът не може точно да се нарече „жив“.

Все пак учените, наблюдаващи този процес, казват, че мозъкът вече не изглежда мъртъв.

Замразяване за безсмъртие. Как се прави бизнес от жаждата за вечен живот

Този резултат „противоречи на всичко, което си мислехме, че знаем за смъртта“, казва през ноември д-р Ланс Бекер, експерт по реанимация, сърдечен арест и критични грижи, пред New Scientist.

„Намираме се в истински момент на промяна на парадигмата, тъй като предефинираме какво е живот и какво е смърт“, продължава Бекер, който е и изследовател в Института за медицински изследвания „Файнщайн“ в Ню Йорк.

След като тестват върху прасета, Вреля и колегите му вече изследват донорски човешки мозъци с машината си BrainEx. Това е по-деликатна операция от експериментите с животните и води до сериозни етични последици. За свинския вариант на експеримента изследователите се уверяват, че не се наблюдава мозъчна активност, свързана с възприятието. Те включили във формулата си успокоителни, които предотвратили електрическата активност, и прекратили експеримента след шест часа, според тяхната статия, публикувана през 2019 г. в Nature.

„Трябваше да разработим нови методи, за да се уверим, че не се появява електрическа активност по организиран начин, която би могла да отразява някакъв вид съзнание“, отбелязва Вреля пред New Scientist.

Мишка има два вида ДНК. Единият от тях предшества появата на животните

При работа с човешки мозък предотвратяването на възприятието би изисквало още повече внимание. Ако мозъкът на човек се доближи до съзнанието при такъв експеримент, последствията ще бъдат трудни, според Ханк Грийли, експерт по биомедицинско право в Станфордския университет в Калифорния.

„Това е много сложно от етична, правна и научна гледна точка“, казва той.

Вселя пояснява пред New Scientist, че той и колегите му „нямат намерение да включват когото и да било в момента на смъртта в своята машина BrainEx“. Но това, което са постигнали досега, е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени.

Междувременно изследователите са постигнали известен успех в поддържането на мозъка „клетъчно активен до 24 часа“, за да могат да тестват лечения на неврологични заболявания. Те се надяват да помогнат и на пациенти с болести като Алцхаймер и Паркинсон.