Доналд Тръмп изглежда окончателно е загубил търпение към Владимир Путин. След като опита всички дипломатически пътища за преговори, американският президент прибягна до най-традиционното оръжие – санкциите – насочени този път към руските петролни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“.

Но, както отбелязва Сергей Вакуленко, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center и бивш директор „Стратегия и иновации“ в „Газпром нефт“, ефектът от тези нови мерки е далеч по-слаб от очакваното.

„След четири години на пълномащабни санкции срещу Русия, техният ефект е изчерпан. Енергийните пазари са се фрагментирали, а Москва и нейните партньори вече имат достатъчно механизми за заобикаляне“, пише Вакуленко в анализ за Financial Times.

С новите рестрикции около 80% от руското производство на петрол – близо 8% от световното – вече е официално под санкции. Но пазарите почти не реагираха. Няма повторение на ценовия шок от пролетта на 2022 г., защото, както подчертава анализаторът, „инвеститорите вече са калкулирали адаптивността на Русия“.

Ще причинят ли санкциите на САЩ глобална криза за търговците на петролни продукти от руския енергиен гигант

Колко, къде и какви са международните активи на „Лукойл“

„Наказание с отложен ефект“

Тръмп демонстрира твърдост, отказвайки на швейцарската Gunvor да придобие международните активи на „Лукойл“. В същото време обаче направи изключение за унгарския премиер Виктор Орбан – позволявайки на MOL да продължи да купува руски петрол, докато публично критикува останалите европейски държави за вноса на руски LNG.

„Заплахата от санкции може да е тактически инструмент, но когато не действа, особено срещу опонент, закален от години ограничения, ефектът е бавен и ограничен“, отбелязва Вакуленко.

Той припомня, че преди две десетилетия страхът от американски санкции сам по себе си беше достатъчен стимул за промяна на поведението. Днес обаче международната система е различна: Русия е изградена паралелна мрежа от финансови посредници и транспортни компании, които ѝ позволяват да търгува, извън доларовата инфраструктура. Юанът се превърна във водеща валута за разплащания, а стейбълкойните - в инструмент за по-малки играчи.

Вакуленко обръща внимание, че новите мерки на Тръмп идват след години, в които руските компании вече са се научили да заобикалят ограниченията.

„Руският петрол няма да изчезне от световните пазари. Компаниите ще търсят всяка възможност да избегнат санкциите“, прогнозира той.

Искаме дерогация от тези санкции за продължаване на функционирането на рафинерията. И съм напълно сигурен, че ще я получим, каза Петър Дилов

Министърът на икономиката: САЩ ще ни освободят от санкциите срещу „Лукойл“

Това ще зависи най-вече от готовността на Индия, Китай и Турция да продължат покупките си. Засега има противоречиви сигнали – едни дни заявяват готовност да се съобразят със санкциите, а на следващия ден се появяват новини за държавни рафинерии, които продължават да купуват руски суров петрол.

Американската машина за санкции губи сила

Освен руската устойчивост, проблемите вече са и от американска страна. Огромният брой ограничения през последните години е претоварил OFAC – звеното на Министерството на финансите на САЩ, което отговаря за санкциите.

„Вторият мандат на Тръмп и текущото спиране на работата на правителството допълнително парализираха администрацията. Трудно е санкциите да се прилагат с нужната строгост, а това отслабва посланието към Путин“, пише Вакуленко.

Заключението му е скептично:

„След почти четири години живот с т.нар. санкции от ада, Русия е намерила начин да се адаптира – с разходи, но без катастрофа. За да повярва, че този път е различно, Путин трябва да почувства натиск, какъвто още не е усетил.“

Според Вакуленко санкциите вече не плашат, а просто забавят, и дори новият курс на Тръмп трудно ще промени поведението на Кремъл в краткосрочен план.