Когато става дума за дълголетие, много хора поставят качеството на живота пред неговата продължителност. Човек се фокусира не върху това дали ще живее до 100 години, а как ще се чувства в късните си години. Почти всеки би приел по-кратък живот, но изживян с напълно запазени умствени способности – особено що се отнася до мисленето, паметта и общуването с другите. В продължение на десетилетия аптеките и магазините за природни продукти предлагат всякакви добавки за „мозъчно здраве“. Ефективността на много от тях обаче не е научно доказана.

В скорошното си есе „Против стареенето на мозъка“ д-р Жорди Олокеки – специалист по клетъчна биология – анализира ресурсите, с които всеки разполага, за да се грижи за този ценен и незаменим орган. Според него трябва да сме предпазливи към „чудодейните“ лекове:

 „Разбирането как можем да увеличим „златните години“, които животът ни предлага, се превърна в приоритет. За съжаление това доведе и до разцвет на гурута и шарлатани, които, възползвайки се от човешката ни уязвимост, продават фалшива надежда.“

Отвъд дезинформацията и празните обещания експертът очертава шест области, в които всеки може да положи усилия, пише El Pais.

Клиничният психолог Стефани Фицджералд говори за начини, по които да се чувстваме по-добре през студените месеци

Как да преодолеем зимната тъга – научни съвети за по-добро психично здраве

Сънят защитава мозъка

Хиляди изследвания потвърждават възстановителната роля на нощния сън и то не само по отношение на консолидирането на паметта. Сънят под седем или над девет часа (прекомерният сън също е вреден) улеснява натрупването на токсични молекули, тъй като глимфатичната система, „почистващият механизъм“ на мозъка, е до 60% по-активна по време на дълбок сън. Когато спим твърде малко или некачествено, тези отпадъци се натрупват и увеличават риска от невродегенеративни заболявания.

Тренираш ли тялото, тонизираш ума

Популярният израз „здрав дух, здраво тяло“ не е просто щастливо хрумване на римския поет Ювенал. Изследователят посочва, че физическата активност стимулира активността на ензима теломераза, който пряко възстановява теломерите (краищата на хромозомите). При професионалните спортисти в зряла възраст се забелязва, че тренировките увеличават нивата на въпросните протеини.

Тук обаче умереността играе решаваща роля. Възрастните хора, които натоварват организма си до краен предел и допускат чести контузии, всъщност ускоряват физическото износване. По този начин те постигат обратен ефект и скъсяват потенциалната продължителност на живота си.

Учи и играй

Любопитството и ученето са най-близкото до еликсир за вечна младост. Всяка дейност, която предизвиква ума – усвояване на език, музикален инструмент или друго умение – поддържа когнитивните способности остри. Гледането на телевизия и безкрайното скролване са пасивни занимания, които ни правят вяли. За разлика от тях, хобитата, изискващи памет и внимание, увеличават обема на сивото вещество в ключови зони като хипокампа.

Хората от векове се опитват да разберат защо изпитването на страх може да носи удоволствие

Парадоксът на ужаса: Как страшните филми могат да успокоят тревожността

Японското правило

Учените смятат, че една от тайните на японското дълголетие е правилото за 80%. Според него човек не трябва да се храни до пълно засищане, а да спира малко по-рано.

От друга страна, затлъстяването се свързва с мозъчна атрофия и намаляване на сивото вещество във фронталните и темпоралните дялове. Тези физиологични промени увеличават риска от когнитивен упадък и развитие на болестта на Алцхаймер.

Избягвайте храните, които насърчават възпаленията

Д-р Олокеки определя ултрапреработената храна като „терорист за мозъка“, тъй като тя предизвиква хронични възпаления в организма. Този тип хранене подхранва явлението, известно като inflammaging (възпалително стареене). По думите му: „Това хронично възпаление уврежда невроните, нарушава синаптичните връзки и води директно до мозъчна атрофия и повишен риск от болестта на Алцхаймер.“

Общуването удължава младостта

Това показва и изследването Study of Adult Development на Харвардския университет, провеждано в продължение на 86 години. Самотата е ускорител на стареенето, съпоставим с тютюнопушенето, тъй като увеличава риска от когнитивен спад и дори деменция. Поддържането на кръг от приятели, а дори и контактът с животни, е мощен фактор срещу стареенето.

Инвеститори, сред които Питър Тийл и Сам Алтман, залагат милиарди върху посоката, в която се развива науката за дълголетието

Милиардерите срещу времето - кой с колко финансира надпреварата за вечен живот

Руската теория за най-възрастната жена

Според официалните данни най-възрастният човек в историята е французойката Жан Луиз Калман, починала на 122 години и 164 дни. Според хипотеза на група руски изследователи, ръководени от Николай Зак, този рекорд може да е фалшифициран. Твърди се, че Жан Луиз е починала на 99 години, а дъщеря ѝ Ивон е приела самоличността ѝ, за да избегне плащането на данъци.

Що се отнася до най-дълго живелия мъж, това е японецът Джироемон Кимура, който умира на 116 години и 54 дни – с близо шест години и половина по-малко от женския рекорд.