Единствените две неща, от които няма как да избягаме в живота си като човешки същества, изглежда са смъртта и данъците. Ако попитате водещите футуристи в света, тази отчайващо кратка и дори банална максима може съвсем скоро да изгуби едната си половина.

И не, не става въпрос за данъците.

Концепцията за т.нар. „longevity escape velocity“, или скорост на бягство от стареенето, набира скорост сред визионерите на бъдещето. Звучи като научна фантастика, но всъщност описва хипотетичен момент, в който технологиите за удължаване на живота ще се развиват по-бързо, отколкото остаряваме.

Казано по-прост начин – ако остаряваме с една година, но медицината в същото време добавя година и два месеца към очакваната ни продължителност на живот, то на практика печелим два месеца „обратно“, пише Popular Mechanics.

Това е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

В началото на миналата година един от най-известните футуристи – Рей Курцвайл, бивш инженер в Google и влиятелна фигура в света на изкуствения интелект, заявява пред няколко медии, че според него човечеството ще достигне до тази граница още през 2029 г.

„Възможно е още от 2030 г. нататък да си връщаме повече от година живот, докато остаряваме с година. Това е моментът, в който започва обратното броене“, обяснява той в интервю за Bessemer Venture Partners.

Аргументите му са базирани на темповете, с които медицината се развива. „Ваксината срещу COVID е готова за десет месеца. Но самата ѝ разработка отне едва два дни – защото компютрите могат да симулират милиарди варианти на mRNA в рамките на няколко часа. Това е само началото. Биосимулациите вече навлизат масово и ще продължат да ускоряват прогреса през следващите пет години“, прогнозира Курцвайл.

Никой не спори, че напредъкът в медицината спасява животи и удължава средната продължителност на живота – особено в развитите държави. Но именно тук се появява една важна разлика: очакваната продължителност на живота не е равна на безсмъртие.

„Достигането на скорост на бягство от стареенето не означава, че ще живееш вечно“, казва Курцвайл.

„Може да имаш 10-годишно дете с прогноза за дълъг живот, но то пак може да загине утре.“

Причината е очевидна – животът е непредвидим.

Болести като рак, дефинирани от произволни мутации, няма как да бъдат елиминирани напълно в краткосрочен план. А и злополуките изглежда ще останат част от ежедневието ни, въпреки че футуристът вярва, че технологии като автономни автомобили ще намалят и този риск.

Приложенията за съвети и утеха след тежка загуба внасят нов аспект в дебата кои преживявания могат и трябва да бъдат опосредствани от технологиите

Скръбта е човешко чувство. Но колко етично е да пренасяме смъртта в приложение

Курцвайл има сериозен авторитет, когато става въпрос за подобни предвиждания. Още в края на 90-те години той предсказва възхода на мобилните устройства, облачните услуги и дори че компютър ще победи световен шампион по шах до 1998 г. (което се случва още през 1997). Но въпреки впечатляващия му рекорд, сам признава, че, естествено, не е безгрешен – бъдещето не може да бъде предсказано със сигурност.

Дори и да приемем, че подобен пробив е възможен, той ще бъде постижим само за ограничена част от човечеството.

Технологиите не се разпространяват равномерно по целия свят. За да има реален ефект, всеки човек би трябвало да има достъп до най-съвременната медицинска помощ – нещо трудно постижимо в рамките само на няколко години.

Пример за тази неравнопоставеност е туберкулозата – болест, която медицината умее да лекува и предотвратява от десетилетия, но все още е водеща причина за смърт от инфекциозно заболяване в глобален мащаб (с изключение на пандемията от COVID-19). Самият факт, че наличието на лечение не гарантира масова приложимост, говори достатъчно.

Да, медицината напредва. Да, технологиите продължават да удължават човешкия живот. Но идеята, че ще „заличим“ смъртта от уравнението – поне към момента – си остава само спекулация.