Да наречеш някого „човекът на смъртта“ звучи доста зловещо, но в случая на Венкатраман Рамакришнан това е признание.

Нобелов лауреат, прецизен учен в областта на структурната биология, както и един от най-големите авторитети по темите за стареенето и клетъчните процеси, които водят до края на живота ни, той посвещава кариерата си на най-голямата мистерия в човешкото съществуване – а именно смъртта.

Рамакришнан е световно известен още от 2009 г., когато получава Нобеловата награда за химия за разгадаването на структурата на рибозомата – клетъчна „машина“, без която животът, такъв какъвто го познаваме, не би бил възможен.

А през последните години той печели и читателската аудитория с книгите си. След успеха на автобиографичната The Gene Machine, Рамакришнан се завръща с Why We Die – научно-популярно изследване на темата, която всички избягваме, но никой не може да пренебрегне.

В интервю за WIRED, Рамакришнан споделя какво всъщност представлява смъртта от научна гледна точка.

„Когато говорим за смърт, имаме предвид необратимата загуба на способността тялото да функционира като едно цяло“, обяснява Рамакришнан.

„Това обикновено се случва при отказ на жизненоважна система – мозък, сърце, бели дробове или бъбреци. Но има и един парадокс – когато сме живи, милиони клетки в тялото ни умират всеки ден, без изобщо да го забелязваме.“

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Също така той добавя, че когато настъпи биологичната смърт, повечето клетки и органи още функционират и дори могат да бъдат използвани за трансплантации. 

Просто тялото вече не може да действа като едно цяло.

В книгата си той се опитва да отговори не само на въпроса „Какво е смъртта?“, но и защо остаряваме.

По време на проучванията си дори самият той се изненадва от някои открития.

„Може би най-изненадващото беше, че смъртта не е предварително програмирана от гените ни, както често се смята“, споделя ученият.

„Еволюцията не се интересува колко дълго живеем – важното е да предадем гените си нататък. Затова природата избира характеристики, които ни помагат да оцеляваме и да се размножаваме, но същите тези характеристики по-късно могат да ускорят стареенето.“

Безсмъртният ритъм: Мозъчните вълни на Алвин Лусиер създават нова музикална реалност

Също така се оказва, че стареенето не е просто „износване“ на организма, както дълго време се е вярвало.

„Всички живи същества се износват – това е неизбежно. Но продължителността на живота е резултат от сложен баланс – между енергията, която организмът отделя за растеж и размножаване, и тази, която използва за възстановяване и поддръжка. Именно този баланс определя колко точно ще живеем.“

Защо не можем (и не трябва) да живеем вечно?

Един от най-големите митове, които се въртят около темата за стареенето, по мнение на Рамакришнан, е вярата, че съществува шанс да живеем вечно – стига само да открием правилната „анти-ейджинг“ формула.

„Макар че на теория няма физически закони, които да ни забраняват да живеем много по-дълго от сега, вечната младост все още е изключително далеч от реалността“, казва той.

Възможно ли е безсмъртието? Отговаря носителят на Нобелова награда Венкатраман Рамакришнан

Пречките пред драстичното увеличаване на максималната продължителност на живота ни са не просто технически, а фундаментални.

Изглежда, че още по-опасна е индустрията, изградена около обещанията за „обратен процес на стареене“. Според учения, тук често се използва език, който звучи научно, но зад който не стоят реални доказателства.

„За съжаление всички се страхуваме от остаряването и смъртта, затова ставаме уязвими към всякакви обещания, че можем да ги избегнем.“

Да живееш с чип в мозъка: Реалност за Ноланд Арбо, който повярва на Neuralink

Да се учиш от червеите (с уговорката, че ти не си червей)

В книгата си Why We Die Рамакришнан посвещава цяла глава на уроците, които можем да научим от един скромен организъм – червея.

И да, звучи странно, но не е шега. Дори ни припомня сцена от култовия филм Франкенщайн Джуниър, където професорът казва на студента си: „Червеят, с малки изключения, не е човек.“ Въпреки това – точно чрез тези малки организми науката е открила много.

„Моделните организми като червеи, плодови мушици, дори дрожди и бактерии, са в основата на съвременната биология“, обяснява ученият.

Те са лесни за наблюдение, размножават се бързо и често имат гени, сходни с човешките. Но трябва да внимаваме как тълкуваме тези данни.

„При хората мутациите, които правят червеите дълголетни, могат да доведат до сериозни проблеми – например дефекти в растежа.“

Готови ли сме да изтрием част от себе си, ако това ще ни освободи от негативните емоции

Да искаш да живееш по-дълго е напълно човешко. Но дали винаги е добре – за нас и за обществото ни?

„Още от момента, в който осъзнаваме, че сме смъртни, се опитваме да победим старостта и смъртта“, казва Рамакришнан. Но това желание може да влезе в конфликт с интересите на обществото като цяло.

Той предупреждава, че свят, в който хората живеят много дълго, а раждаемостта е ниска, ще бъде свят със слаба динамика, бавна смяна на поколенията и липса на иновации.

Тук ученият цитира и нобелиста Марио Варгас Льоса:

„Старостта ни ужасява, но когато тревогата ни завладее, нека си припомним колко ужасен би бил животът, ако беше вечен. Ако имахме гарантирана вечност, всички подбуди и илюзии на живота щяха да изчезнат. Тази мисъл може да ни помогне да приемем старостта по-леко.“