От една тъмна зала на Художествената галерия на Западна Австралия се носи странна симфония от шумове, вибрации и пулсации.

Звучи като оркестър, появил се от паралелна реалност, който загрява, преди да се изправи пред пълната зала. Музиканти обаче няма, пише The Guardian.

Ако се вгледате внимателно, ще видите… мозък.

Или по-точно, две миниатюрни мозъчни сфери, поставени под лупа върху пиедестал. На пръв поглед изглеждат като двойка прозрачни медузи, но това не е биологичен експеримент – това е концерт.

Създателят на музиката е Алвин Лусиер, легендата на експерименталната сцена, който умира през 2021 г.

Днес обаче той отново „композира“ – с помощта на екип от учени и артисти, които са създали нещо невиждано до момента: „възроден“ композитор чрез култивирани мозъчни клетки, способни да реагират и създават звук в реално време.

Това е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Проектът носи името Revivification и е дело на артистично-научен квартет, който се самоопределя като „четириглава лабораторна хидра“ и се състои от артистите Нейтън Томпсън, Гай Бен-Ари и Мат Гинголд, заедно с невролога Стюарт Ходжетс.

„Когато надникнеш в централния пиедестал, прекрачваш праг“, казва Томпсън пред The Guardian. „Поглеждаш в нещо живо. Само че то не е живо по начина, по който си ти.“

Въпреки че звучи и изглежда като научна фантастика, това е реалност. Екипът работи с Лусиер още от 2018 г., като последните му години живот са прекарани в Zoom разговори с тях – често с помощта на асистент заради напредналия му Паркинсон.

През 2020 г. композиторът решава да дари кръв за проекта. Белите му кръвни телца са превърнати в стволови клетки, които след това са модифицирани в церебрални органоиди – нещо като „мини-мозъци“, които имитират невронна активност.

Изследователи от Харвард и Принстънския университет са все по-уверени в неизбежната доминация на изкуствения интелект над човешкия мозък от "плът и кръв"

Земя срещу Вселена – изкуственият интелект като конкурент на човечеството

Интересното е, че това не е напълно непозната територия за Лусиер. През 1965 г. той се превръща в първия артист, който използва мозъчни вълни, за да създаде звук на живо в произведението Music for Solo Performer. Това прави идеята за „завръщане към невроните“ не само уважителна, но и символична.

„Той имаше способността да отстранява всичко излишно и да стига до същността на визията си“, казва Томпсън.

Първоначално Лусиер предлага някои налудничави идеи – включително „изпращане на звук до Луната“. Но с времето проектът се фокусира върху същността на творчеството му – връзката между сигнал, пространство и възприятие.

Какво означава това за бъдещето на изкуството? Може ли нещо, създадено от един „мозък в буркан“, да се нарече композиция? И ако невроните „създават“ звук, кой изобщо е авторът – Лусиер, учените или самата биология?

Органоидите на Лусиер не просто излъчват звук – те също така го чуват.

Микрофони, поставени в залата, улавят всичко – човешки гласове, ехо от металните плочи, шумове от средата. Тези звуци се преобразуват в електрически сигнали и се връщат обратно към мозъчните клетки.

„Много ни вълнува въпросът дали органоидът ще претърпи промяна с времето, дали ще се учи“, казва съавторът на проекта Гай Бен-Ари.

Цялата система е изработена по поръчка. Клетките са отгледани върху фина решетка с 64 електрода, разработена съвместно с немски биоинженери. Така се улавят сигнали от различни „слоеве“ на мозъка – точно както в развиваща се централна нервна система.

След години на бездействие, големите компании отново инвестират в терапии за психични заболявания, докато биотехнологичните стартъпи си проправят път към нови решения

Фармацевтичният бизнес се завръща към психиатрията: кой ще води следващата вълна иновации

Мат Гинголд, един от артистите, адаптира отворена софтуерна платформа, която превръща невронната активност в звук – превръщайки мозъка на Лусиер в интерактивен „изпълнител“ с реакции.

„Къде стои творчеството обаче?“ пита Нейтън Томпсън. „Може ли то да съществува извън човешкото тяло? И етично ли е въобще да правим всичко това?“

Според екипа Revivification е на първо място изкуство и наука – чак след това.

Въпросите за авторство, изкуствения интелект и границите на биологията са само фон, на който се рисува една много по-дълбока картина.

„Когато се занимаваме с подобни големи артистични теми, можем да изпреварим дори науката. Тя още не е стигнала до това ниво на въпросите“, казва Гинголд.

Ново изследване показва, че можем да „обучим“ мозъка си да омаловажава лошите спомени, ако ги асоциираме с нещо положително

Готови ли сме да изтрием част от себе си, ако това ще ни освободи от негативните емоции

А бъдещето изглежда още по-фантастично.

Екипът мечтае мозъчният „аватар“ на Лусиер да живее дълго – и да създава нови истории, както и нови спомени.

Обмислят се варианти за изнасяне на системата в отдалечени, екстремни среди – като Антарктида. А защо не и в космоса?

Към момента обаче, в тъмната зала на Пърт, мозъкът на Алвин Лусиер продължава да композира. Без тяло. Без ръце. Само с пулс от електрически импулси и спомен за човек, който отказва да бъде забравен след смъртта си.

„Когато казах на дъщеря му Аманда за проекта, тя се засмя“, разказва Бен-Ари. „Каза: ‘Това е толкова типично за баща ми. Той така и не си тръгна. Просто уреди да свири завинаги.’“