Може ли мозъкът да „деформира“ времето и да забави стареенето?

Помните ли Interstellar? Сюжетът на този фантастичен филм разказваше за пътуване до далечна планета. След завръщането си героите с изненада откриха, че в са се намирали в различно измерение, докато на Земята времето е минавало с друга скорост. Те разбраха, че всъщност са минали 23 години от заминаването им, а докато са били в космоса, близките им са остарели.

Такова „изкривяване“ или забавяне на времето изглежда съвсем на място във фантастичен филм. Но какво би се случило, ако хората наистина можеха променят времето? А може би могат, поне в собствените си мисли.

Подобен феномен се нарича „невронна теория на относителността“, казва д-р Дейвид Ингълмън, преподавател в катедрата по психология и поведенчески науки в университета „Станфорд“, пише popularmechanics.com. Според него по този начин хората могат да променят възприятията си за хода на времето. И така човек може да контролира как му се отразяват годините.

От теорията на относителността на Айнщайн се знае, че времето тече с различна скорост в зависимост от това къде се намира човек или с каква скорост се движи. Стъпвайки на тези заключения Ингълмън прави паралел с възпримането на изтичането на времето.

„При различни обстоятелства изглежда това се случва с различна скорост“, казва ученият.

По думите му усещането за продължителен изминал период се определя от спомените. Колкото по-добре човек си спомня някакво събитие, толкова повече му се струва, че то е продължило по-дълго.

Изпреварване на старостта: Теория, в която смъртта идва като опция или инцидент

За да докаже своята теория, през 2007 г. Ингълмън провежда експеримент. Участниците в него скачат от висока кула в предпазна мрежа. Ученият измерва възприятията им с електронна гривна. И установява, че мозъците на падащите хора регистрират много детайли от полета. Това ги плаши, но спомените им са много ярки, а след преживяването казват, че им се е сторило, че падането е било доста по-дълго от реалното. От друга страна обаче същите хора не могат да запомнят детайли за един обикновен уикенд и им се струва, че почивните дни са минали много бързо.

„Ето защо е нормално да си спомняте по-добре летата от детството си, отколкото тези като възрастни. С годините животът става предсказуем и мозъкът постепенно свиква да не създава нови спомени. Това става, само ако сме активни и търсим новото“, казва Ингълмън.

Фанатикът на тема вечна младост хвали 80-годишния Лари Елисън за усилията му срещу стареенето

Иначе казано – невронната теория на относителността обяснява защо се случва така, че едно преживяване изглежда по-продължително от друго. Дали обаче наистина човек може да промени своята представа за времето, а оттам и реалността?

„Със сигурност можем да кажем, че времето се забавя или ускорява в зависимост от нашето възприятие. Ние обаче не можем да променим истинската скорост, с която остаряваме“, казва ученият.

Това обаче не означава, че не може да се промени самото възприятие за старостта. Според проучване, публикувано в специализираното издание Frontiers in Aging Neuroscience, ключови за това усещане са нивата на допамин, които се променят с годините. Придобиването на нови умения също е много важно за поддържане на мозъка в добро състояние, за да се забави остаряването.

Продължителността на живота може би е достигнала своя таван, според ново проучване

Идеята, че възприятията могат да повлияят на остаряването не е нова. Още през 1979 г. психологът от „Харвард“ Елън Лангер провежда т.нар. изследване на обърнатата часовникова стрелка. В експеримента участват осем мъже на 70 години, които живеят в продължение на седмица в обстановка, която копира живота от 20 години по-рано. Само за седем дни те демонстрират значително подобрение във физическото си състояние като например по-остро зрение и повече сила. Учените отбелязват, че тези мъже изглеждат по-млади. Изследването показва, че макар да няма реална промяна в условията на живот, възприятието може да влияе върху начина, по който се чувства човек.

„За това има научно обяснение. Като поставя хората в среда, която имитира тази от младостта им, експериментът на Лангер предизвиква усещане за нещо ново, но и за нещо познато. Така се стимулира отделянето на допамин, от който зависи дали човек изпитва удоволствие“, казва психиатърът д-р Райън Солтан от научния център „Ървинг“ в Колумбийския университет.

Според него така се влияе върху стареенето, тъй като възприятието е свързано с физиологични процеси като отделяне на хормони и нива на стрес.

Ако днес сте под 50, възможно ли е да доживеете до 150 години? Ето отговорът на науката

Тези изводи очертават примамлива перспектива – начинът, по който се възприема времето, би могъл да го забави. Въпреки че липсват категорични доказателства, Солтан е сред учените, които смятат, че това е възможно.

„Изследването на Лангер не доказва теорията напълно, но то е провокативно и интересно“, казва той.

Провеждането на повече такива експерименти би могло да отхвърли или потвърди сегашните подозрения. Проучванията не са лесна задача, но съдейки по интереса към темата, такива със сигурност ще има.

„Опитите да се проучи тази материя са все повече. Възможностите за финансиране също са по-големи. Милиардери като Брайън Джоунс, Джеф Безос и Питър Тийл сериозно се интересуват от темата“, казва Солтан.

Дълголетието вече има материална цена: $40 000 годишно, според Equinox

В резултат се повявяват все повече компании и учени, които не жалят усилия, за да докажат всякакви щури идеи в тази насока чрез проучвания. Някои дори твърдят, че в следващите десет години хората ще могат да намаляват биологичната си възраст.

Дори и хората да не успеят да забавят стареенето чрез промяна във възприятията си за времето, те все пак могат да контролират отношението си към отминаването на годините и да научат някои уроци.

„При някои видове психотерапия пациентите говорят за усещане за безвремие. Чрез тези техники биха могли да се симулират процеси на подмладяване“, казва Солтан.

„Може ли решаването на кръстословица и судоку да се счита за такава техника и да помогне на мозъка?“

Този въпрос често е задаван на Ингълмън.

„Да, но само докато не станеш добър в решаването. Когато тези задачи се превърнат е нещо лесно, е време да се търси ново предизвикателство“, отговаря той.