В началото на 20-ти век средностатистическият човек в Америка е очаквал да доживее възраст до 47 години.

Медицинските постижения като ваксините, антибиотиците и инициативите в областта на общественото здраве с днешна дата са увеличили продължителността на живота в САЩ до 77 години, а в световен мащаб – до 73.

Въпреки че здравословното състояние и системните бариери като социално-икономическите неравенства и условията на околната среда играят роля за това колко дълго живеете, учените откриват, че чрез индивидуални промени в начина на живот и прецизна медицина има начин да се противодейства на механизмите, които стоят зад стареенето, за да се помогне на хората да живеят още по-дълго и по-здравословно.

„Медицината на здравословното дълголетие вече не е научна фантастика“, обяснява пред Fortune д-р Андреа Майер, професор по медицина и функционално стареене в Националния университет на Сингапур и президент на Обществото за медицина на здравословното дълголетие. „Ние разбираме защо остаряваме и разбираме, особено чрез интервенциите в живота, как трябва да се намесим“.

Идеята, че играем роля за това колко добре остаряваме, доведе до увеличаване на биохакерите и оптимистите по отношение на дълголетието, които са уверени, че ще доживеят до 150 години – а защо не и повече, тъй като са готови да експериментират с най-новите интервенции за оптимизиране на здравето.

Кайла Барнс, главен изпълнителен директор на LYV Wellness, клиника за дълголетие в Лос Анджелис, заяви пред Fortune, че се надява да доживее 150 години в добро здраве заедно със съпруга си.

В същото време предприемачът биохакер Брайън Джонсън няма целева възраст, но проповядва мотото „Не умирай“ възможно най-дълго.

Колко дълго ще може да живеете?

Хората на възраст под 50 години, които ще имат най-много време да се възползват от новите изследвания, терапии и интервенции, вероятно могат да очакват да живеят до 100 години, смята д-р Евелин Бишоф, лекар по вътрешни болести, онколог и вицепрезидент на Медицинското общество за здравословно дълголетие.

Алина Су, изследовател на стареенето в лабораторията Конбой в Калифорнийския университет в Бъркли и докторант по биомедицина в Харвард, е още по-обнадеждена.

„Животът над 100 години – потенциално до 120 или повече не е просто мечта. Той може да бъде реалност за тези, които сериозно се стремят да оптимизират здравето си“, казва Су, която е и съосновател на Generation Lab, компания за прецизна медицина.

„С бързия темп на иновациите в изследванията за борба със стареенето ставаме свидетели на нови терапии, редактиране на гени, персонализирана медицина и други неща, които ще разширят границата на продължителност на човешкия живот.“

Водещият генетик в света д-р Нир Барзилай, който е директор на Института за изследване на стареенето към Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“, коментира пред Fortune, че макар да не може да предвиди потенциалната продължителност на живота, максималната днес е около 115 години. Барзилай казва, че това колко по-дълго ще живеем зависи от ефективността на развиващите се изследвания, които ще се появят през следващите няколко десетилетия.

„Стареенето стимулира свързаните с възрастта заболявания. Затова искаме да го спрем и да прекарваме времето си в лечение на здравето, а не в лечение на болести“, казва Барзилай, който е член на борда на Американската федерация за изследване на стареенето (AFAR) и изследовател на семейното проучване AFAR SuperAgers.

Той подчертава, че образоването на обществеността относно начините за намеса ще има значение за значителното удължаване на живота.

За да живеем над 100 години, според Барзилай е необходимо да спазваме основни насоки за физическите упражнения, храненето и справянето със стреса, като същевременно следим за следващата граница на науката за дълголетието – която е комбинация от прецизна медицина, интервенции с изкуствен интелект и геротерапевтични средства или лекарства, насочени към основните процеси на стареене.

Все пак Барзилай, Бишоф и Майер, които работят за създаване на стандарти в областта на медицината на дълголетието, казват, че е много по-важно колко добре живееш, от това колко дълго.

„Въпросът е дали хората ще доживеят до 100 години в добро здраве, или последните обикновено 20% ще отчетат значителен спад във функциите“, допълва Бишоф. Именно преодоляването на разликата между продължителността на живота и здравето е най-наложително.

Оптимизиране на здравето

Хората, които значително ще удължат живота си и ще намалят разликата между продължителността му и здравето си, ще се отнасят към тялото си като към „топ спорт“, казва Майер.

„Смятам, че не трябва да се отнасяме към тялото си като към моментна снимка, а като към история, а тя може да бъде написана само ако разполагате с повече думи, което означава, че трябва да тествате тялото си непрекъснато“, допълва тя, изтъквайки разрастващата се област на прецизната геромедицина (терапии за справяне със стареенето в зависимост от биомаркерите и генетичния състав на организма), която изисква тестване и проследяване, за да се повлияе на навиците.

Най-често срещаните видове проследяване включват носене на глюкомер, устройство за проследяване на съня и монитор за активност. В момента участието в манията за удължаване на живота е запазено за тези, които имат време и финансови ресурси за допълнителни тестове, носими устройства и абонаменти в клиники за дълголетие.

„За днешното население под 50-годишна възраст ключът се крие в това колко са готови да инвестират в здравето си сега. Колкото по-активни са, толкова повече е вероятно да добавят към живота си“, казва Су.

„По същество навлизаме в епоха, в която личният избор на здраве може да доведе до драматично различни резултати. Решението да оптимизираме здравето си днес може да означава разликата между стандартна продължителност на живота и жизнен живот далеч след стогодишна възраст.“

Д-р Матю Пайуъл, основател на Медицинската академия Apex, която обучава специалисти в превантивното здравеопазване и здравословното стареене, казва, че макар да знаем, че е възможно да достигнем границата от 120 години, въпросът ще бъде как да осигурим интервенции за дълголетие на масите, а не само на 1% от населението.

Тези, които са в челните редици по отношение на дълголетието, се стремят да въведат иновациите за здравословно стареене в системите за здравеопазване и да посрещнат хората там, където се намират – въпреки че е ясно, че има дълъг път, за да се гарантира, че медицината на дълголетието няма да задълбочи неравенствата.

„Съществуват много частни клиники. Но разбираме, че трябва да обучаваме не само лекарите, но и всички останали здравни специалисти. Трябва да образоваме неспециалисти и след това да въведем този нов модел на медицина в клиничната помощ, за да променим здравната траектория на повече хора“, допълва Майер.