Жан-Мари Робин не би се впечатлил от вашата баба столетница, колкото и да е жизнена за възрастта си.

Робин е демограф и изследовател на дълголетието и само в родната му страна Франция има 30 000 столетници – 30 пъти повече, отколкото преди половин век. Добавете всички столетници по целия свят и ще стигнете до 570 000.

Да имаш торта за рожден ден със 100 свещи е хубаво, но в днешно време не е нищо особено.

За да събудите наистина интереса на Робин, трябва малко да повишите разбирането за дълголетие. Той е експерт по свръхстолетниците: хора, които живеят до 110 и повече. През 90-те години Робин помага да се потвърди възрастта на най-стария човек, живял някога. Родена през 1875 г., Жана Калман преживява 20 френски президенти, преди да почине през 1997 г. на 122 години, пет месеца и 15 дни, разказва Wired.

Оттогава Робин се е превърнал в колекционер на супер дълголетници, помагайки за управлението на една от най-големите и най-подробни бази данни за изключително стари хора.

„Все още има много неща, които не знаем. И това не ни харесва“, отговаря Робин на въпроса има ли горна граница на продължителността на човешкия живот?

Има още по-фундаментален въпрос, който подкопава цялото поле на изследване на дълголетието. Какво ще стане, ако – в стремежа си да надхвърлим границите на човешкия живот – търсим отговорите на грешните места?

Предприемачът, който плаща милиони, за да остане вечно младВ момента Брайън Джонсън е на 46 г. Не му личат, както бихме казали у нас

Ако някога сте чели интервю със суперстолетник, има един въпрос, който неизбежно изниква: „Каква е тайната?“

Изберете си: Тайната е в добротата. Да нямате деца. Да имате много деца. Да сте свързвани с природата. Да пушите по 3 цигари на ден. Да не пушите по 30 цигари на ден. Да пиете два пръста уиски. Пълен отказ от алкохол...

Да копаем в живота на суперстарите за съвети как трябва да живеем нашия собствен е грешният начин да се подходи към въпроса, казва Робин.

Неговият подход е да проучва колко суперстолетници е имало и да разбере кога са живели и умрели. Границите на човешкото дълголетие няма да бъдат открити като разглеждаме отделни хора, смята той, а чрез колективно изследване на свръхдълголетните хора. Това е статистически пъзел: за да го разгадаете, трябва да знаете колко точно хора са починали на 111, 112, 113 и т.н., изчислявайки вероятността суперстолетник да не доживее до следващия си рожден ден.

Колко е важно да се чувствате младиХората, които очакват с напредването на възрастта да продължат да се учат и развиват, живеят с около 13 години по-дълго от примирилите се със старостта

През 1825 г. британският математик Бенджамин Гомперц публикува един от първите опити за изчисляване на границите на човешкото дълголетие, следвайки този подход. Въоръжен с документи за раждане и смъртни актове, Гомперц изчислява как рискът от смърт се променя при даден човек с напредване на възрастта. Той установява, че след като човек достигне края на двайсетте си години, рискът да почине през следващата година продължава да нараства, година след година. Но на 92 години се случва нещо любопитно. Шансът за смърт се застопорява на 25% на година. Това странно откритие подсказва на Гомперц, че може да няма горна граница на човешкото стареене. Теоретично, размишлява той, в неговите данни няма нищо, което да предполага, че хората не могат да живеят много, много векове.

Но статистиката е жестока наука и Гомперц знае това. Според неговите данни рискът от смърт на 92-годишна възраст е бил толкова висок, че ще са ви необходими немислимо голям брой хора, за да достигнете тази възраст, преди да намерите само един човек, който е живял до 192. Три трилиона души, за да бъдем точни - 30 пъти повече отколкото някога са се раждали.

Гомперц се оказа възпрепятстван от своя набор от данни. Толкова малко хора са надхвърлили 90-годишна възраст, че му е трудно да разбере какви са нивата на смъртност в много по-напреднала възраст. Дали неговите резултати сочат към някаква непреодолима граница на продължителността на човешкия живот или просто временно ограничение, което може да бъде премахнато с напредъка в медицината?

Научен пробив ни доближава до вечната младостУчени съобщават, че могат както да състаряват, така и да подмладяват мишки по ускорен график

Съвременните демографи са продължили от там, където Гомперц е спрял, понякога с изненадващи резултати. През 2016 г. Ян Вийг и колегите му от Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк стигат до заключението, че смъртността след 100-годишна възраст започва да нараства бързо, поставяйки таван на продължителността на човешкия живот от около 125 години.

Две години по-късно друга група демографи, този път ръководена от Елизабета Барби от университета Сапиенца в Рим, стига до обратното заключение. Тя твърди, че смъртността при хората нараства експоненциално до 80-годишна възраст, след което намалява и след това се стабилизира след 105-годишна възраст. Изследванията на Барби повдигат въпроса дали изобщо има горна граница на продължителността на човешкия живот, точно както се е чудел Гомперц.

Ако нивата на смъртност наистина достигат плато в определен период от човешкия живот, тогава екстремното дълголетие е просто игра на числа, казва Робин.

Да кажем, че имате 10 души, достигнали 110-годишна възраст и рискът някой от тях да умре всяка следваща година е достигнал 50%. Тогава бихте очаквали пет от тях да достигнат 111 години, двама или трима да достигнат 112, един или двама от тях да достигнат 113, само един - до 114 и никой да не стигне до 115.
За да има шанс някой да достигне 115 години, трябва да удвоите броя на хората, които достигат до 110 години и т.н.

Кой иска да е вечно млад? Учените вече знаят какОткритието има потенциал за терапевтична употреба при заболявания като рак и деменция

С други думи, горната граница на продължителността на живота е просто фактор за това колко хора са оцелели през предходната година. Всички тези числа обаче зависят точно от това какво и къде е платото на смъртността. Проблемът е, че наличните данни за изчисляване на това не са много подробни.

Най-добрата глобална база данни е тази за човешката смъртност, но тя обединява всички на възраст над 110 години в една група.

Има и Международна база данни за дълголетието (IDL), включваща живи и мъртви хора, достигнали 105-годишна възраст и повече, в чието създаване Робин помага през 2010 г. В своя пик IDL има данни от 15 държави, но все по-строгите разпоредби за поверителност пречат на обновяването им. Някои държави оттеглят частично това, което вече са подали към IDL.

Япония, например, има повече столетници на глава от населението, отколкото където и да било по света, но през 2007 г. нейното Министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи намали количеството на публично достъпните данни за своите столетници.

В страните, които предоставят добри данни, процесът на валидиране и проследяване на актовете за раждане, датиращи от началото на 19 век, все още е трудоемък и разочароващ.

IDL има данни за около 19 000 лица, живи и мъртви, от 13 държави. Но за Робин е жизненоважно да събира още повече.

Пет научни пробива от 2022 разкриват нова ера в медицинатаОт генна терапия до базово редактиране – тази година беше силна за научните изследвания в сферата на медицината

Джей Олшански, епидемиолог от Университета на Илинойс в Чикаго, има различно мнение по въпроса. „Вероятно е напълно без значение дали нивата на смъртност остават плато или продължават да растат“, казва той. Според него фактът, че има толкова малко свръхстолетници, ни казва, че вече сме достигнали горната граница на човешкото дълголетие. Като единственият човек, живял някога над 120 години, Жана Калман е просто статистическа разлика, казва Олшански. Други хора може да счупят нейния рекорд с няколко години, но това не означава, че продължителността на човешкия живот се увеличава все повече и повече.

Олшански смята, че нашата мания за ултра дълголетие хора е грешен подход. „Да изучаваш столетници е като да изучаваш Юсейн Болт, когато става дума за бягане, казвайки си наивно, че щом един човек може да бяга толкова бързо, значи всички хора по принцип могат“, коментира той.

Според Олшански трябва да насочим вниманието си към това да помагаме на хората да живеят по-здравословен живот, вместо просто да се фокусираме върху общата продължителност на живота.

Нова година, ново гориво за мозъка: Как добрата храна ни прави по-щастливиПодобно на скъп автомобил, човешкият мозък функционира най-добре, когато получава само първокласно гориво

Юлия Юлхава, главен изследовател в Karolinska Institutet в Швеция и учен по данни в MedEngine, добавя, че вместо да търсим ключа в здравословното състояние на ултра-старите хора, всъщност трябва да разгледаме кога и защо по-младите хора започват да влошават здравето си.

Разбира се, животът на свръхстолетниците ни дава някои сигнали за това какво е необходимо, за да живеем много дълъг живот. Знаем например, че съществуват генетични двигатели на дълголетието както при животните, така и при хората.

По-рано тази година френска монахиня на име Люсил Рандон почина на 118 години и 340 дни. Робин разглежда родословието ѝ, за да разбере дали е имала предци, които са живели изключително дълъг живот. В крайна сметка обаче дори хора с изключително добри гени, които достигат до 110 или повече години, все още са крайни статистически отклонения.

Тъй като бейби бумърите ще достигнат стогодишнината си около средата на 21-ви век и броят на хората в напреднала възраст нараства, можем да очакваме числото на много старите хора в развития свят да се увеличи. Но подобна тенденция далеч не е гаранция, че някой ще надмине 122-те години на Жана Калман.

Дори много от нас да са благословени с добри гени и да водят здравословен начин на живот, това не означава, че трябва да очакваме рекордите за дълголетие да се сринат. Може би това е истинската тайна на суперстолетниците – някаква част от продължителността на живота им наистина е извън нашия контрол.