Животът на доктор Шигеаки Хинохара е изключителен по много причини. Като за начало японският експерт по дълголетие доживява до 105 г.

Когато умира през 2017 г., Хинохара е почетен председател на Международния университет Сейнт Люк и на болницата Сейнт Люк в Токио.

Той вероятно е най-известен с книгата си “Да живееш дълго, да живееш добре,” в която предлага съвети, които помагат на Япония да се превърне в световен лидер по отношение на дълголетието.

Някои от неговите насоки са доста интуитивни, докато други не са толкова очевидни.

1. Не се пенсионирайте. Ако обаче ви се налага, го направете доста след 65-годишна възраст

Средната възраст за пенсиониране е около 65 години.

Хинохара обаче гледал малко по-различно на нещата. “Няма необходимост човек да се пенсионира въобще, но ако се налага, това трябва да е доста след 65 години,” казва той през 2009 г. в интервю за The Japan Times.

“Настоящата възраст за пенсиониране беше определена на 65 г. преди половин век, когато средната продължителност на живота в Япония е била 68 г., а в страната е имало едва 125 столетници.”

Днес, обяснява той, хората живеят много по-дълго. Продължителността на живота в САЩ през 2020 г., например, е 78.93 години, или с 0.08% повече, в сравнение с 2019 г. По тази причина би трябвало и да се пенсионираме доста по-дълго.

Хинохара определено правел това, което проповядва. Той продължава да приема пациенти няколко месеца преди смъртта си, имал календар за пет години напред и работел по 18 часа на ден.

2. Качвайте се по стълбите (и контролирайте теглото си)

Хинохара набляга на важността от редовната физическа дейност. “Аз качвам по две стъпала наведнъж, за да раздвижвам мускулите си,” казва той.

Освен това, Хинохара носел сам багажа си и изнасял по 150 лекции годишни с продължителност между 60 и 90 минути, като стоял прав през цялото време, “за да запази силата си.”

Той също така посочва, че хората, които живеят изключително дълго, имат една общо нещо: те не са с наднормено тегло. Всъщност, наднорменото тегло е считано за един от най-важните рискови фактори за повишена заболеваемост и смъртност.

Пет съвета за храненето, за да сте здрави, активни и енергичниЖивотът на съвременния човек е станал по-дълъг и по-комфортен, той има повече време за пътешествия, самообразоване и хобита

Хинохара също така се хранел спартански: “За закуска пия кафе, чаша мляко и малко портокалов сок с лъжица зехтин в него.” (Проучвания показват, че зехтинът носи редица здравни ползи, като това, че поддържа артериите чисти и понижава риска от сърдечни заболявания.)

“За обяд мляко и няколко бисквити или нищо, ако съм прекалено зает, за да обядвам,” продължава той. “Никога не огладнявам, защото се концентрирам върху работата си. На вечеря се храня със зеленчуци, малко риба и ориз и два пъти в седмица по 100 грама чисто месо.”

3. Намерете си цел, която запълва времето ви

Според Хинохара, ако денят ви не е запълнен, това е сигурен начин да остареете по-бързо и да умрете по-рано. Важно е обаче да сте заети не само заради самата заетост, но да бъдете заети с дейности, които обслужват някаква цел. (Логиката е, че човек може да бъде зает, но въпреки това да се чувства празен отвътре.)

Хинохара намира своята цел в живота отрано, след като живота на неговата майка е спасен от техния семеен лекар. “Чудесно е човек да живее дълго,” казва Хинохара в интервюто.

“Докато човек навърши 60 години, е лесно да работи за семейството и за постигането на собствените си цели. В по-късните години обаче ние трябва да допринасяме към обществото. След 65-годишна възраст помагам като доброволец. Въпреки това работя по 18 часа седем дни в седмицата и обожавам всяка минута.”

4. Правилата са стресиращи; опитайте да ги облекчите

Хинохара изтъква физическата дейност и правилното хранене като пътя към по-здравословен живот, но той също така твърди, че не трябва да се вманиачаваме в ограничаването на нашето поведение.

“Всички си спомняме как като деца, докато се забавлявахме, сме забравяли да се храним или да спим,” казва Хинохара. “Смятам, че можем да поддържаме тази нагласа и като възрастни — най-добре е да не изморяваме тялото с прекалено много правила.”

Ричард Овертън един от най-дълголетните ветерани на САЩ от Втората световна война, вероятно щеше да се съгласи с него. До смъртта си на 112-годишна възраст Овертън пуши пури, пие уиски и консумира пържена храна и сладолед ежедневно.

Хинохара може би нямаше да одобри хранителните навици на Овертън, но ако трябва да сме честни, той отдава дълголетието си на това, че “живее без стрес и постоянно си намира нещо, с което да се занимава.”

5. Не забравяйте, че лекарите не могат да излекуват всичко

Хинохара предупреждава хората, че не винаги трябва да следват съветите на лекарите. Когато се препоръчват изследвания или операция, “попитайте лекаря дали би препоръчал същото на своята съпруга или съпруг или деца”, казва Хинохара.

Той твърди, че науката, сама по себе си, не може да помогне на хората. Тя “ни слага под общ знаменател, но заболяванията са индивидуални. Всеки човек е уникален, а болестите са свързани със сърцата на хората,” казва той.

“За да познаваме заболяването и да помагаме на хората, ние имаме нужда от либерални и визуални изкуства, а не само от медицински.”

Хинохара прави така, че болница Сейнт Люк задоволява една основна нужда на пациентите: “да се забавляват.” От болницата предоставяли музика, терапия с животни и курсове по изкуство.

“Болката е мистериозна, а най-добрият начин да бъде забравена е като човек се забавлява,” казва той. “Ако едно дете го боли зъб и започнете да играете заедно на някаква игра, то веднага забравя за болката.”

6. Намирайте вдъхновение, радост и мир в изкуството

Според New York Times към края на живота си Хинохара не можел да се храни, но отказал да приема храна през тръба. Той е изписан от болницата и умира няколко месеца след това в своя дом.

Вместо да се опитва да се бори със смъртта, Хинохара открива мир в състоянието, в което се намира чрез изкуството. Той отдава задоволството и възгледите си за живота на стихотворение на Робърт Браунинг на име Abt Vogler.

“Баща ми ми го четеше,” спомня си Хинохара. “То ни насърчава да правим голямо изкуство, а не малки драсканици. В него се казва да се опитаме да направим кръг, който е толкова голям, че не можем да го завършим, докато сме живи. Всичко, което виждаме, е арка; останалото е извън нашия поглед, но e някъде там в далечина.”