„За децата от поколението Алфа училищният двор и Discord сървърът са еднакво реални пространства“, отбелязва Деница Петрова, старши специалист по анализ и управление на данни в Publicis Groupe България. Наблюдението е част от качествено проучване за най-младите сред нас, представено в рамките на специално събитие на Starcom.

Изследването, представено от Петрова и Светлана Тачева – ръководител „Анализ и стратегии, базирани на данни“ в агенцията, предлага поглед към поколението, което не просто е израснало с технологии, а е оформено от тях. Алфа децата – тези, родени след 2010 г., съставляват близо 15 % от населението на България, или около един милион души. Те никога не са живели в свят без интернет, екрани и умни устройства, но това не ги прави по-малко любопитни, емоционални или социални.

„Всъщност твърдението, че стоят само пред екраните, е истински стереотип – те обичат да излизат, да играят с приятели, да се разхождат в парка“, посочва Тачева. 

Проучването демонстрира именно особената и крайно интересна същност на представителите на това поколение. За тях границата между дигиталното и реалното е безкрайно размита, като самите те съществуват в еднаква сила и в двете пространства.

История за брат ми, една игра и големите въпроси на най-малките сред нас

Поколението Алфа, което продължава историята и след точката

 Методология 

За да разберат по-добре тази динамика, а и цялостните характеристики на „алфите“ екипът провежда серия от дълбочинни интервюта с деца на възраст между 7 и 15 години от София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин и Разград. Работата им е реализирана съвместно с агенцията Pragmatica, която осигурява родителско съгласие и неутрална теренна среда. Събраните данни са анализирани заедно с количествени резултати от регионален проект на Publicis и Web Index за Централна и Източна Европа, така че българската картина да се види в по-широк контекст.

Ежедневие, платформи и ChatGPT

Откритията се групират в четири основни извода, които засягат ежедневната рутина на децата, възприятията им за света и предпочитанията им като потребители.

В повечето категории се наблюдават известни разлики между по-малките (7-10 г.) и по-големите (11-15 г.) от поколението Алфа. Ежедневието на първите например е структурирано и следва почти една и съща рутина – събуждане, закуска, улилище, домашни, свободно време (евентуално) и сън. Разчупването на този цикъл с допълнителен час игра на Roblox или вкусен сладолед им носи истинска наслада. По-големите, от друга страна, търсят баланса между задължения и забавления. За тях преживяванията са най-важни.

Интересен акцент в проучването е идеята за „споделеното дигитално пространство“ – среда, в която децата съществуват едновременно физически и онлайн. Събират се заедно, но всеки със своето устройство – гледат видеа, играят различни игри, общуват помежду си и с хора, които никога не са срещали на живо. Това не е бягство, а нова форма на общуване – хибриден свят, в който емоджито и усмивката имат еднаква тежест.

Разбира се, те се сблъскват с различни технологии и платформи още от съвсем малки. Особено важен за тях е YouTube. Използват Instagram като основно приложение за комуникация с приятели, съученици. Viber и Messenger се възприемат донякъде като „древни“ платформи, където обикновено комуникират с по-възрастните – родители, близки, учители и треньори.  

Представителите на поколението Алфа често се обръщат към ChatGPT. „Не едно от децата, с които говорихме, ни спомена, че всъщност в ChatGPT намира едно безопасно пространство, където може да сподели мислите си, чувствата си, среща разбиране, а не упреци. Споделиха ни също така, че са се допитвали до изкуствения интелект за различни теми, свързани не само с училище, но и с живота като цяло.“

Езикът на най-младото дигитално поколение се променя толкова бързо, че алгоритмите не успяват да го настигнат, а възрастните често не подозират за смисъла зад някои привидно невинни фрази

AI реално се проваля: Защо изкуственият интелект и родителите не разбират поколението Алфа

Социална ангажираност

Поколението Алфа расте заобиколено от безкраен поток от информация, като демонстрира зряла чувствителност към  редица сериозни теми. В интервютата с екипа на Publicis Groupe децата говорят за несправедливост, агресия и насилие в училище.

 „Едно дете на девет години, момче, буквално каза: Не искам в училище да се бият и да се обиждат. Не искам по улицата хората да се нагрубяват и си пожелавам да няма война“, разказва Тачева.

Много от тях споменават и природата – тревожат се за замърсяването и климатичните промени, за животните. „Много от тях по един или друг начин отбелязват, че не харесват пушенето“, допълва тя. „Може би това ще е поколението, което пуши най-малко.“

Тази естествена емпатия, съчетана с достъпа до информация, ги прави поколение, което има ясно чувство за социална отговорност. Те не използват думата „активизъм“, но реагират инстинктивно срещу неправдата – било тя в училище, в мрежата или в света. За тях съпричастието е норма, не изключение.

Всички тези данни илюстрират поколение, което мисли различно, общува по нов начин и очаква повече смисъл в това, което потребява. Разбирането му е ключът към следващата стъпка – както за медиите, така и за всички, които общуват с него.