На 10 юни 1926 г. Антони Гауди, архитектурният визионер, проектирал впечатляващата и все още недовършена базилика „Саграда Фамилия“ в Барселона, умира, след като е блъснат от трамвай.

Век по-късно един от архитектите, които се опитват да завършат строежа ѝ, се страхува да не бъде прегазен от велосипедните куриери в града.

„Те са по-страшни“, казва пред The New York Times Маурисио Кортес, архитект, работил по новозавършената централна кула на базиликата, която папа Лъв XIV ще благослови в Барселона в сряда.

Лъв, третият папа, който посещава църквата, ще пристигне, за да открие кулата и да отдаде почит на Гауди, ревностен римокатолик, наричан някога „архитектът на Бога“. Увенчана с кръст от стъкло и керамика, висок колкото пететажна сграда, кулата превърна „Саграда Фамилия“ в най-високата църква в света.

Присъствието на папата временно ще превърне сградата и кипящите квартали около нея в център, около който се завърта католическият свят.

Но когато папата си тръгне, „Саграда Фамилия“ и околните улици отново ще се превърнат в гръмоотвод за далеч по-делнични тревоги около душата на Барселона, пише NYT.

Жителите се оплакват от град, задръстен не само от твърде много куриери, но и от твърде много туристи, които заемат твърде много апартаменти, докато остава все по-малко място за хората, израснали тук.

„Саграда Фамилия“ е в центъра на тези тревоги. Тя привлича туристи, които тласкат цените нагоре, и в същото време заплашва да измести живеещите наблизо, чиито домове може да бъдат разрушени, за да продължи строежът на базиликата.

Така църквата се оказва на пресечната точка между националната партийна политика, въпросите за регионалната идентичност и местните страхове от свръхтуризъм, жилищен недостиг и принудително изселване - теми, които стигат много по-дълбоко от опасенията за сблъсък с велосипедни куриери.

„Положението тук е ужасно“, казва пред NYT Салвадор Баросо, представител на Асоциацията на засегнатите от „Саграда Фамилия“.

Той живее в сграда срещу църквата, която може да бъде разрушена, за да се освободи място за евентуалното разширяване на комплекса. По думите му много от съседите му планират да окачат черни ленти на прозорците си по време на посещението на папата в сряда, за да протестират срещу „несправедливостта“ на изселването в град с рязко поскъпващи наеми и все по-ограничен жилищен фонд.

„Не виждам как един добър християнин би могъл да приеме това“, казва Баросо.

Фондацията „Саграда Фамилия“, която притежава и управлява църквата и получава приходите от билетите, твърди, че Гауди е планирал алея, която да свързва все още недовършената „Фасада на славата“, бъдещият главен вход на базиликата, с улицата няколко метра по-долу. Възможно е за проекта да се наложи разчистването на цели градски карета, което би принудило стотици семейства да се преместят.

Естев Кампс, ръководител на строителния съвет на фондацията, заявява, че църквата „няма да отстъпи от този план“, като добавя:

„Следваме плана на Гауди буквално.“

Жителите обаче казват, че няма доказателства Гауди да е планирал такова стълбище. Оригиналните му модели и чертежи са унищожени от анархисти по време на Испанската гражданска война. Те посочват и изявление на испанското правителство в този смисъл, направено при изграждането на сградите през 70-те години.

В крайна сметка Общинският съвет на Барселона ще реши дали разширяването да продължи. Градските власти вече заявиха, че фондацията ще трябва да поеме разходите за евентуалното преместване на живеещите там.

Местни медии съобщиха, че този месец градската управа и кварталната асоциация са се срещнали, за да обсъдят възможното изселване. Фондацията „Саграда Фамилия“ не е присъствала, защото води двустранни преговори с града.

По-общо казано, градските власти говорят с ентусиазъм за „Саграда Фамилия“ като за глобална дестинация, която си представят като европейския Тадж Махал.

Но за Баросо и неговите съседи над петте милиона посетители на църквата годишно, заедно с уличните музиканти и магазините за сувенири, които привличат, вече са съсипали квартала.

В навечерието на посещението на папата върху сградата срещу фасадата има плакат, на който сгради са стъпкани от ботуш във формата на „Саграда Фамилия“, разказва NYT.

Жена, купила апартамента си там през 1980 г. и отгледала децата си в тази сграда, разказва, че помни времето, когато на строежа е имало само шепа работници и се е чувал един-единствен чук по камъка. Но след Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., които ускориха възраждането на града, по думите ѝ „Саграда Фамилия“ постепенно се е превърнала във все по-шумен съсед.

„Могат да ни изгонят заради въпросите около „Саграда Фамилия“, разказва 39-годишният Педро Деане, готвач от Аржентина, който живее под наем в застрашената сграда. По думите му в договора му има клауза, според която може да бъде изведен от жилището с четиримесечно предизвестие заради строежа на църквата.

Но той приема ситуацията спокойно:

„Църквата е тук по-отдавна от сградата. Понякога е по-лесно просто да се оставиш на течението.“

Скоро едва ли ще има почивка от строителството. Според архитекта Кортес кулите над фасадата може да отнемат още десетилетие. Той отбелязва, че работи по проекта от 20 години, в сравнение с 40-те години на Гауди.

„На половината път съм“, казва той.

„Саграда Фамилия“ по същество се строи вече 144 години и се е превърнала в „църква, която никога не свършва“, пише NYT.

Тя е и безкрайна сцена за испанската политика. По време на Испанската гражданска война строителството се забавя, а църквата е вандализирана от леви подпалвачи.

Педро Санчес, левият министър-председател на Испания, обеща да присъства на литургията, която Лъв ще отслужи в базиликата, въпреки че сам се определя като атеист и често се е дистанцирал от Католическата църква.

Десните му опоненти го осмяха за това и обвиниха Санчес, чиито съюзници са замесени в корупционни скандали, застрашаващи политическото му оцеляване, че се опитва да подобри образа си, като покаже близост с популярния папа.

Когато литургията започне по-късно днес, всички поляризирани сили в страната ще трябва да седнат заедно на едни и същи пейки.

Папа Лъв ще отслужи литургия, заобиколен от пищни фасади, които приличат на коралов риф от библейски фигури, алегорични сцени, ангелски музиканти, каменни рози, броеници и римски войници, един от които има шест пръста на крака.

Вътре многоцветна светлина нахлува през витражите и хвърля призми върху каменни колони, приличащи на дървета, чиито стволове се разклоняват в арки под балдахин от геометрични звезди.

От другата страна на улицата обаче Баросо все още се надява, че папата, който често подчертава икономическата несправедливост, може да види всички черни ленти по пътя си към църквата и да се запита:

„За какво става дума?“