Имаше момент, когато 32-часовата работна седмица срещу стандартно заплащане за 40 часа изглеждаше напълно постижима. Подобно на манията по квас и месенето на домашен хляб от периода на пандемията, идеята за тридневен уикенд изглеждаше все по-малко като мираж и все повече като следващата логична стъпка на корпоративния свят.

Реалността обаче пое в друга посока. Наемането на хора се забавя, главните изпълнителни директори искат служителите да се „стегнат“, а миймовете за работна култура от типа 9-9-6 (от 9 до 21 ч., шест дни в седмицата) отново заливат социалните мрежи.

И изглежда, че средата на работа постепенно изстива, а заедно с нея можем да се сбогуваме и с илюзиите за масово въвеждане на седмица с четири работни дни.

Според икономиста Джулиет Шор от Boston College, която от години изследва по-кратките работни модели, днес се наблюдава ясно изразен „обратен натиск от ръководствата срещу придобивките, които служителите извоюваха по време на пандемията“.

Идеята все пак не е напълно мъртва. Просто внедряването ѝ може да отнеме повече време от очакваното, казват нейни привърженици пред Business Insider, особено в ера на завръщане към работата от офисите и маниакален фокус върху изкуствения интелект.

Гъвкавостта на регулирането на работното време ясно демонстрира, че от либерализация на трудовото законодателство има само позитиви, особено от гледна точка на работниците

Четиридневна работна седмица – защо не и в България?

Защо ентусиазмът стихна?

Част от проблема е свързан с културните разбирания: четиридневната работна седмица не се вписва в момента, в който най-добрите мениджъри говорят за „повече работа и по-малко глезотии“.

„Модели като 9-9-6 са реакция именно срещу идеята за по-кратка седмица“, обяснява Шор.

Всичко това се случва въпреки доказателствата от пилотни програми за по-кратка работна седмица, проведени в Обединеното кралство, Нова Зеландия и други държави, които показват, че служителите са по-малко прегорели, по-щастливи и също толкова продуктивни, когато работят по-малко часове.

Но докато изпълнителните директори се надпреварват да демонстрират по-строги мерки към служителите си, идеята губи популярност. Според Вишал Реди, изпълнителен директор на WorkFour, част от това е „театрално представление“ за инвеститорите – послание, че служителите ще работят повече, а не по-малко.

Друг проблем е, че идеята вече не е иновативна. Тя не носи PR ефекта, който имаше през 2020–2021 г., когато работодателите се бореха за таланти.

Нов доклад установява, че законите за заетостта в Южна Корея принуждават милиони хора да се пенсионират на 60 години, като намаляват заплатите им на половина през предходните години чрез системата за „максимално възнаграждение“

„Те наказват служителите си за това, че остаряват“: Как пенсионната система на Южна Корея обрича милиони на бедност

Къде все пак има шанс за четиридневна работна седмица?

Реди посочва, че в САЩ вече съществува законодателна инициатива за пилотни проекти в щати като Ню Йорк и Мейн, което е знак, че политическата воля все още е налице.

Освен това някои компании, които вече са внедрили четиридневна седмица, не се връщат към стария модел. „Веднъж минат ли на 32 часа, почти никой не прави крачка назад“, казва Реди пред Business Insider.

Каква позиция заема AI в това уравнение?

За да бъде възможно работодателите да плащат еднакви заплати за по-малко часове работа, производителността трябва съществено да нарасне. Според Павел Шинкаренко, главен изпълнителен директор на платформата Mellow, това означава икономически растеж от висок едноцифрен или двуцифрен порядък.

AI може да бъде факторът, който отключва промяната.

Новият премиер обаче дава противоположен пример – със заседание на кабинета в 3 ч през нощта

Токио се бори със „смърт от преумора“, надеждата е 4-дневна работна седмица

Ако изкуственият интелект успее да увеличи продуктивността достатъчно, четиридневната седмица се превръща в реалистичен сценарий. Според Шинкаренко тя може да се превърне и в механизъм за предотвратяване на масова безработица, като разпредели работните часове между повече хора.

„AI може да направи така, че в бъдеще дори четиридневната седмица да изглежда прекалено дълга. Може да минем на двудневна“, казва той. Но това е далеч във времето и няма да стане бързо.

Дотогава работодателите няма да отварят сериозна дискусия, защото разходният натиск е твърде висок. В силно конкурентни индустрии като технологичната по-кратката седмица може дори да се тълкува като слабост.

Не винаги е добре да сте себе си на работа, нито пък смисълът на кариерата е да се изкачите в йерархията

6 банални корпоративни съвета, които просто трябва да забравите

„Вината“, че работиш по-малко

Дори икономиката да беше готова за четиридневната седмица, има още един човешки фактор – вътрешното чувство за вина.

Според Дейл Уилехан, доцент по системна психология и бивш CEO на 4 Day Week Global, някои служители се чувстват засрамени или „недостатъчно пълноценни“, когато преминат към по-кратко работно време.

„Има дълбоко вкоренен у хората вътрешен натиск да работят повече“, казва той.

И въпреки това той е категоричен: ползите за служителите и компаниите са толкова значими, че разговорът за четиридневната седмица няма да изчезне.

„Временно е потиснат, но ще се върне още по-силен“, заключва той.