Възможно ли е безсмъртието? Отговаря носителят на Нобелова награда Венкатраман Рамакришнан

Откакто свят светува човекът прави всевъзможни неща, за да остане вечно млад и безсмъртен. С все по-сериозното усъвършенстване на технологиите и медицината може би е редно да се запитаме дали днес сме по-близо до този момент, пише CNN.

Възможно ли е безсмъртието или то ще си остане един непостижим човешки блян?

А ако е възможно, искаме ли наистина вечен живот?

В новата си книга Why We Die: The New Science of Aging and The Quest For Immortality биологът и носител на Нобелова награда за химия през 2009 г. Венкатраман Рамакришнан изследва подробно изгубили актуалността си теории за безмсъртието и обяснява ограниченията на дълголетието.

Днес хората живеят два пъти по-дълго от преди 150 години. Основната причина е напредъкът на медицината и все по-доброто разбиране на определен тип болести.

Означава ли това, че науката може да утрои живота ни? А може ли да се спре процесът на остаряването и да се стигне до безсмъртие?

Първият и най-важен въпрос е какво точно е остаряването. Рамакришнан отговаря така:

„Това е увреждане на клетките, което се пренася в тъканите, а от там и в целия организъм. Ние започваме да стареем още докато сме в майчината утроба. В онзи момент обаче растем по-бързо, отколкото клетките се увреждат. Стареенето започва от самото начало на живота“.

Наистина ли искаме да живеем вечно?

Човешкият организъм има механизми за „корекция“ на уврежданията, свързани с възрастта. Те обаче са ефективни за определен период от време. Когато пораженията станат твърде много и организмът не може да ги превъзмогне, се появяват проблемите.

Човешкото тяло е съвкупност от системи. Ако една от тях излезе от строя, може да се стигне до смърт. Това обаче не означава, че останалите са безнадеждно увредени. Затова са възможни трансплантациите.

Програмиран ли е човек да умре?

Биолозите не вярват, че смъртта е предварително заложена на всеки жив организъм, обяснява Рамакришнан. Продължителността на живота е по-скоро опит за „оптимизация на уравнението“ от страна на еволюцията, така че ресурсите да стигнат за всички. Той обяснява, че природата е избрала „бърз растеж и бързо съзряване“ в името на възпроизводството на гените.

Според биолога максималната продължителност на човешкия живот може да е около 120 години. Може да бъде удължена, но не е оптимистично да се вярва, че такава намеса би била ефективна в масовия случай. Най-дълго живелият човек е французойката Жана Калман, която умира през 1997 г. на 122 години. През почти целия си живот тя пуши и яде по два килограма шоколад седмично.

„С изключение на шоколада не бих препоръчал някакви стратегии за дълголетие“, казва Рамакришнан.

Дали човешкото дълголетие изобщо има граница?

Биолгът, чийто баща е на 98 години, отговаря и на въпроса доколко дълголетието се определя от гените. Според него има връзка между продължителността на живота на родителите и децата, но тя не е задължителна.

„Проучване на 2700 датски близнаци показа, че генетичната наследственост е около 25% от причината за дълголетието. Наред с това обаче имаме данни, че мутацията на само един ген може да удължи двойно живота на определен вид червей. Така че е ясно, че генетичният компонент го има. Не е ясно обаче каква е ефективността му“.

Изследователят на причините за остаряването шеговито заявява за себе си, че му „изтекъл срокът на годност“. А на въпроса дали научната му работа влияе върху собствения му начина на живот Рамакришнан казва, че човечеството всъщност от векове знае какво да прави, за да живее по-дълго:

Знаем го от бабите си. Не преяждай, спортувай, избягвай стреса, наспи се добре. Науката ни помага да разберем големите ползи от тези съвети.

Рамакришнан прави и една мрачна, но не много изненадваща прогноза. Ако бъде намерен начин за вечен живот, от него ще се възползват първо богатите.

„И в момента онези 10% с най-високи доходи живеят едно десетилетие повече от онези, които печелят 10% по-малко. А ако се смята броят на годините здравословен живот, неравенството е още по-голямо. По-бедните живеят по-кратко и са по-болни. Много хора наливат огромни суми пари в научни изследвания с надеждата, че ще бъде разработена технология, която да спре стареенето. Ако това се случи, ще се възползват първо богатите хора и богатите държави. Така че в световен мащаб това само ще увеличи неравенствата“, казва ученият.

Живей до 100. Каква е диетата в „сините зони“ според хитов сериал в Netflix

И накрая, на големия въпрос – може ли да бъде избегната смъртта благодарение на науката - Рамакришнан казва:

Повечето от нас не искат да остаряват и умират, но трябва да приемем, че това е част от играта. Мисля, че търсенето на безсмъртие е мираж. Преди 150 години продължителността на човешкия живот е била около 40 години, а днес е около 80, което си е още един живот. Но ние сме все така обсебени от мисълта за смъртта. Дори да живеем до 150 години, ще започнем да се питаме защо не живеем до 200 или до 300 години.