Възможно ли е да се постигне безсмъртие чрез трансплантация на органи? Това е неочакваната тема на разговора между китайския президент Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин, когато двамата лидери се срещат на военния парад в Пекин, пише BBC. 

Преводач, говорещ на мандарин от името на Путин, разказва на Си как човешките органи могат да бъдат трансплантирани многократно, „така че човек да става все по-млад“ въпреки възрастта си, и дори да може да отложи старостта „за неопределено време“.

„Прогнозира се, че през този век може да стане възможна продължителност на живота до 150 години“, добави той.

Усмивките и смехът им подсказват, че разговорът малко или много е шега. Възможно ли е обаче в твърденията им да има истина? 

Трансплантациите на органи със сигурност спасяват животи – във Великобритания над 100 000 души са спасени през последните 30 години, според NHS Blood and Transplant.

Дипломация „за душата“: Путин каза на Си, че трансплантациите на органи могат да донесат безсмъртие

А напредъкът на медицината и технологиите означава, че трансплантираните органи траят много по-дълго в човешкото тяло. Има данни за пациенти с трансплантирани бъбреци, които са функционирали нормално повече от 50 години. 

Продължителността на живота на един орган зависи от това колко здрави са донорът и реципиентът, както и от това колко грижи се полагат за здравето на тялото. 

Например бъбрек от жив донор може да функционира 20 до 25 години. Ако органът е от починал донор, тази продължителност спада до 15-20 години.

От значение е и какъв точно орган се трансплантира. Черният дроб може да издържи около 20 години, сърцето – 15 години, а белите дробове – почти 10 години, според проучвания.

Билет за вечен живот?

Путин и Си може би говорят за трансплантация на няколко органа и то многократно.

Операцията обаче е свързана със значителни рискове. В момента хората, които получават нов орган, трябва да приемат имуносупресанти до края на живота си. Това са силни лекарства, предотвратяващи отхвърлянето на органа. Те могат да имат странични ефекти, като високо кръвно налягане, и да увеличат риска от инфекции.

Отхвърлянето настъпва, когато имунната система започне да атакува трансплантирания орган, защото го разпознава като чуждо тяло – понякога може да се случи дори при прием на лекарствата си.

Китайски лекари извършиха първата в света трансплантация на бял дроб от прасе на човек

Органи, създадени по поръчка

Учените работят върху създаването на органи, които не се отхвърлят. За целта използват генетично модифицирани прасета като донори. Използват инструмент за редактиране на гени, известен като CRISPR, за да премахнат някои от гените на прасето и да добавят определени човешки гени. 

Технологията е все още в експериментална фаза, но вече има извършени трансплантации на сърце и бъбрек. Пациентите, съгласили се да получат генномодифицирани органи от прасе, не са оцелели, но случаите са допринесли за напредъка на ксенотрансплантацията – трансплантирането на живи клетки, тъкани или органи от един вид на друг.

Друга възможност, която се проучва, е отглеждането на изцяло нови органи, използвайки нашите собствени човешки клетки. Стволовите клетки имат способността да се развиват във всеки тип клетки или тъкани в тялото.

Все още нито една изследователска група не е успяла да създаде напълно функционални и годни за трансплантация човешки органи, но учените се приближават към целта.

През декември 2020 г. британските изследователи от UCL и Института „Франсис Крик“ възстановиха човешки тимус – важен орган в имунната система, с помощта на стволови клетки и биоинженерна структура. Когато е трансплантиран на мишки, той изглеждаше функционира нормално, отбелязва BBC. 

А учените от болницата Great Ormond Street в Лондон казват, че са отгледали човешки чревни присадки, използвайки стволови клетки от пациенти. Един ден това може да доведе до персонализирани трансплантации за деца с чревна недостатъчност.

Но тези медицински постижения са за лечение на заболявания, а не за удължаване на живота до 150 години.

Междувременно технологичният предприемач Брайън Джонсън харчи милиони годишно, опитвайки се да намали биологичната си възраст.

Доколкото е известно, той все още не си е правил трансплантации, но си е вливал плазма от 17-годишния си син. След като не е видял полза от това и е бил подложен на засилен медицински контрол от организации като Агенцията по храните и лекарствата, той е спрял да го прави.

Учени създадоха генно модифицирани клетки в революционна процедура

Д-р Джулиан Мутц от Кингс Колидж Лондон казва пред BBC, че освен трансплантацията на органи се проучват и подходи като замяната на плазма, но те все още са в експериментална фаза.

„Дали такива стратегии ще имат значително влияние върху продължителността на живота, особено върху максималната продължителност на човешкия живот, остава несигурно, въпреки че това е област от значителен научен интерес.“

Проф. Нийл Мабот, експерт по имунопатология в Института „Рослин“ към Университета в Единбург, предполага, че 125 години може да е горната граница на продължителността на живота.

„Най-възрастният човек е французойката Жан Калман, която е живяла 122 години, между 1875 и 1997 г.“, коментира той пред BBC News.

И докато увредените и заболели органи могат да бъдат заменени чрез трансплантации, с напредването на възрастта тялото ни става много по-малко устойчиво и способно да се справя с физическите стресови фактори.

„Започваме да реагираме по-малко ефективно на инфекциите, а телата ни стават по-крехки, по-податливи на наранявания и по-малко способни да се възстановяват и регенерират.

Стресът, травмата и въздействието от трансплантационната операция, заедно с продължителната употреба на имуносупресивни лекарства, необходими за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантираните органи, биха били прекалено тежки за пациенти на такава напреднала възраст.“

Според него вместо да се фокусираме върху удължаването на продължителността на живота, трябва да се стремим към здравословни години.

Проф. Мабот допълва: „Да живея много по-дълго, но да страдам от множествени заболявания, които могат да съпътстват стареенето, и да влизам и излизам от болницата за поредната трансплантация на тъкан, не ми се струва привлекателен начин да прекарам пенсионирането си!“