Хроничната болка влошава живота на повече от 600 милиона души по целия свят. Един на всеки пет възрастни се бори с нея. Причината за появата ѝ обаче често остава загадка. Преобладаващата хипотеза е, че след травма нещо се обърква с рецепторите за болка в тялото.

Своеобразната “алармена система”, която изпраща сигнали за болка към мозъка, продължава да звучи дълго след като тялото е завършило възстановяването си. Дори когато има ясна основна причина, като артрит или увреждане на нервите, не е известно точно как тези състояния предизвикват болка. Затова леченията често носят малко облекчение, отбелязва The Economist. 

В статия, публикувана в британското научно списание Nature миналата седмица, учени съобщават за откритие, което може да промени нещата. Те за първи път идентифицират нова генетична връзка с болката, определят структурата на молекулния транспортер, кодиран от този ген, и свързват неговата функция с продължаващата болка. Лекарства, насочени към този протеин, или дори изключването на определени храни, които взаимодействат с неговата функция, биха могли да се превърнат в нови лечения.

Британски учени откриват, че планариите реагират на психиатрични лекарства по сходен начин с бозайниците, което може да намали нуждата от експерименти с мишки и плъхове

Малки водни червеи могат да помогнат за откриването на нови терапии срещу шизофрения

Учените, ръководени от Дейвид Бенет от Оксфордския университет, започват с претърсване на геномни данни в UK Biobank – хранилище на здравни досиета и биологични проби от над 500 000 души. От предишни проучвания върху близнаци изследователите знаят, че генетиката изглежда играе роля в около една трета от случаите на хронична болка. Затова те предполагат, че може да има вариант на ген, който се среща по-често при хора, страдащи от хронична болка, отколкото в общата популация.

От биобанката се забелязват няколко генетични сигнали. Един от тях идва от вариант на ген, наречен SLC45A4. Този ген привлича вниманието на изследователите, защото неговата ДНК последователност предполага, че той регулира активността на „транспортните“ молекули – протеини, които пренасят йони, малки молекули и лекарства между клетките и между различните отделения в клетката. За учените, които търсят биологичен път, откриването на транспортерна молекула често е първата и решаваща следа.

Още по-обещаващо е, че транспортерът, регулиран от гена, се оказа свързан с пренасянето на полиамини – група молекули, за които се подозира, че контролират болката. (Това подозрение се основава на факта, че хората с артрит имат по-високи нива на полиамини в кръвта и тъканите си.)

За да проверят предположението си, че този ген може да пречи на транспорта на полиамини и следователно на болката, изследователите отгледаха мишки, в които напълно деактивираха гена SLC45A4. Това потвърди, че са открили нов път за регулиране на болката: животните проявяваха по-ниска чувствителност към болка в сравнение с тези с непокътнати гени.

Станфордски учени разработват експериментален мозъчен имплант, който в ранни тестове превежда мислени изречения в текст с точност до 74%

Извън границите на съзнанието: Нова технология може да прочете мислите ни

Необходими са много повече изследвания, подчертава д-р Бенет. Генният вариант, подчертан в проучването, е често срещан – открит е при 45% от хората във Великобритания. Поради тази причина е малко вероятно да е единственият фактор, влияещ върху хроничната болка, и може да се окаже по-важен при някои хора, отколкото при други.

Въпреки това новото откритие представлява обещаваща нова цел, и то не само за лекарства. Много фактори могат да променят нивата на полиамини в организма, пояснява д-р Бенет. Някои храни съдържат по-високи нива на полиамини; те се произвеждат и от чревните микроби. Въпреки че не е ясно как точно нивата на полиамини в организма влияят върху хроничната болка, е възможно изключването на определени храни от менюто да стане основа за лечение в бъдеще. С малко късмет ни очаква по-комфортно бъдеще.