Учени от Станфорд разработват експериментален мозъчен имплант, който може да превръща мислите ни в текст – технология, която един ден може да промени живота на хората, изгубили способността да говорят.

В ранни тестове екипът използва мозъчно-компютърен интерфейс (BCI), за да разчита изречения, които участниците си представят, без да ги изричат на глас. Устройството постига точност до 74%.

BCI технологиите свързват нервната система на човека с външни устройства, които „разчитат“ активността на мозъка и я превръщат в действие – било то работа с компютър или движение на протеза. Именно по тази причина те се разглеждат като шанс за хора с увреждания да възвърнат част от независимостта си, пише Euronews.

Най-известният проект от този тип до момента със сигурност е Neuralink на Илон Мъск, който вече тества безопасността и функционалността на своя имплант в ранни клинични изпитания.

Новото изследване, публикувано в списание Cell, обаче отива една стъпка по-далеч. „Това е първият път, когато успяваме да разберем как наистина изглежда мозъчната активност, когато човек просто мисли за говорене“, казва Ерин Кунц, съавтор на проучването и изследовател в Станфорд.

Екипът имплантира микроелектроди в моторната кора – зоната на мозъка, която контролира речта – на четирима участници. Те са помолени или да се опитат да произнесат някои определени думи, или само да си ги представят. И в двата случая мозъчната активност е сходна, което позволява на учените да обучат AI да разпознава и „превежда“ мислени думи в текст.

В демонстрация системата успява да декодира цели изречения с точност до 74%. В друг експеримент изследователите добавят своеобразна „парола“, за да предотвратят неконтролирано разчитане на вътрешната реч. Кодът – „Chitty chitty bang bang“ – е разпознат с около 99% точност.

Към момента обаче технологията е далеч от това да чете мисли без ограничения. Но авторите смятат, че бъдещи, по-усъвършенствани модели ще могат да се използват безопасно и по-прецизно.

„Тази работа дава реална надежда, че един ден речевите BCI устройства ще могат да възстановят комуникацията толкова свободно, естествено и по-удобно, колкото нормалния разговор“, казва Франк Уилет, съавтор и доцент по неврохирургия в Станфорд.

Така изследванията в областта на мозъчно-компютърните интерфейси очертават нов хоризонт – не само за технологиите, но и за човешката способност да изразява мисли отвъд границите на гласа.