През август малък мозъчен имплант успява да разкодира вътрешната реч на пациенти с парализа, а през октомври очен имплант връща зрението на хора, изгубили способността си да виждат. 2025 година изглежда е отлична за развитието на невротехнологиите – ако изключим от уравнението хората, които ги финансират.

Експертите твърдят, че напредъкът би бил още по-мащабен, ако най-популярните инвеститори в областта – като Илон Мъск и Сам Алтман – не бяха до такава степен погълнати от идеята да „качим“ съзнанието си в компютър и да се слеем с изкуствения интелект.

„Това до голяма степен изкривява дебата“, казва Марчело Йенка, професор по невроетика в Техническия университет в Мюнхен. „Проблемът идва от наратива, който тези хора налагат за бъдещето.“

Майкъл Хендрикс, професор по невробиология в университета „Макгил“, казва пред The Guardian: „Богаташи, обсебени от тези наивни трансхуманистични фантазии, пречат на обществото да разбере какъв е реалният потенциал на невротехнологиите.“ Той добавя, че Neuralink прави реален научен прогрес, но след това Мъск започва да говори за телепатия и други подобни идеи.

През последните години компаниите от Силициевата долина значително увеличават инвестициите в невротехнологиите. През август Сам Алтман, заедно с неврохирурга Бенджамин Рапапорт, основава Merge Labs – конкурент на Neuralink. Apple и Meta работят върху носими устройства, които използват мозъчната активност: гривна при Meta и слушалки с ЕЕГ сензори при Apple.

OpenAI ще инвестира в компанията за мозъчно-компютърен интерфейс Merge Labs, която е пряк конкурент на Neuralink на Илон Мъск

Алтман хвърля ръкавицата на Мъск и при мозъчните импланти

Според Йенка почти всички големи технологични компании в САЩ вече имат отделни програми за невротехнологии – например проектът на Google за картографиране на мозъка или придобиването на Ctrl Labs от Meta. „Невротехнологиите постепенно навлизат в широко приложение“, казва той.

Тези технологии притежават реален потенциал да лекуват заболявания като АЛС, Паркинсон и различни форми на парализа. Проблемът е, че не винаги изглежда, че инвеститорите ги развиват с тази цел.

Мъск твърди, че мозъчно-компютърните интерфейси като Neuralink може един ден да позволят на хората да „качват спомените си“ и да ги „свалят“ в ново тяло или робот. Алтман също е говорил за „сливане“ между хора и машини – чрез генно инженерство или чрез електрод в мозъка. (През 2018 г. Алтман инвестира в Nectome – стартъп, който обещаваше да „съхранява мозъка“ чрез химическа консервация с идеята един ден съзнанието да може да бъде възстановено в компютър. Процедурата е 100% фатална, тъй като изисква мозъкът да бъде консервиран, докато човекът е жив – по същество форма на асистирана смърт.)

Технологии като „съхраняване на мозъка“ все още са далеч от реализация и вероятно са невъзможни, според Йенка и Хендрикс. „Биологичните системи не са компютри“, обяснява Хендрикс.

Индустрията на дигиталното безсмъртие вече не е научна фантастика – от Neuralink до аниматронния Уолт Дисни, технологиите все по-често заменят хора в името на памет, печалба и прогрес

„Бягство от смъртта“: Как трансхуманизмът се превърна в бизнес модел за киното и технологиите

Някои експерти се тревожат, че подобни фантазии могат значително да забавят реалните медицински открития – например като предизвикат свръхстроги регулации, основани на страх, а не на факти.

Кристин Матюс, юрист по правни въпроси, свързани с невротехнологии и защита на данни, казва: „Цялата тази научна фантастика може да доведе до законодателство, което да блокира технологии, които реално биха могли да помогнат на хората.“

Херве Шнeюис, невролог, който председателства експертна група към ЮНЕСКО, допълва: „Тези фантазии отвличат вниманието от реалните въпроси.“

Инвеститори, сред които Питър Тийл и Сам Алтман, залагат милиарди върху посоката, в която се развива науката за дълголетието

Милиардерите срещу времето - кой с колко финансира надпреварата за вечен живот

Границата на невротехнологиите може да се раздели на три категории:

  1. Медицински устройства – импланти, които подпомагат възстановяването на реч, зрение и двигателни функции.

  1. Носими устройства за потребители – ЕЕГ слушалки, смарт гривни, очила за проследяване на погледа.

  1. Научна фантастика – „качване на цялото съзнание“, контрол на компютри с мисъл при здрави хора и др.

Първата категория носи реалния потенциал за лечение на заболявания, но развитието е силно регулирано и далеч по-бавно, отколкото често се представя в медиите.

Втората категория – потребителските устройства – е по-противоречива. Има много шум около тях, но доказателствата, че реално работят или могат да служат за наблюдение на мозъчната активност, са ограничени.

Третата категория – трансхуманистичните идеи – вероятно ще остане в сферата на фантазията. Дори ако някога стане възможна, почти никой здрав човек не би си поставил инвазивен мозъчен имплант без медицинска причина.

Хендрикс заключава: „Някои хора смятат, че мозъкът е като компютър и мисленето е софтуер. Ако това беше реалност, бихме могли просто да се „копираме“. Но дълбоко в себе си всички усещаме, че нещата не работят по този начин.“