Някои хора постепенно губят централното си зрение - това, което позволява да виждат ясно букви, лица и детайли. Клетките, приемащи светлина в очите им, са се влошавали, замъглявайки останалото от зрението им.

Но след като получават експериментален очен имплант в рамките на клинично изпитване, някои от участниците в проучване вече виждат достатъчно добре, за да четат от книга, да играят карти и да попълват кръстословица, въпреки че се водят слепи.

На този фон американската компания за мозъчно-компютърен интерфейс Science Corporation, която разработва въпросния имплант, обяви предварителните резултати от изследването.

Когато Макс Ходак, главен изпълнителен директор на Science Corporation и бивш президент на Neuralink, за пръв път вижда видеоклип на сляп пациент, който чете, докато използва импланта, той е зашеметен. Това кара компанията му, която той основава през 2021 г., след като напуска Neuralink, да придобие технологията от Pixium Vision по-рано тази година, разказва Wired.

„Не мисля, че някой в тази област е виждал подобни видеоклипове преди“, казва той пред списанието.

Носещ името Prima, имплантът се състои от квадратен чип с размер 2 мм, който се поставя хирургически под ретината, най-задната част на окото, в рамките на 80-минутна процедура. Чифт очила с камера улавят визуална информация и излъчват модели от инфрачервена светлина върху чипа, който има 378 пиксела.

Подобно на малък слънчев панел, процесорът преобразува светлината в модел на електрическа стимулация и изпраща тези импулси към мозъка. След това мозъкът интерпретира сигналите като изображения, имитирайки процеса на естественото зрение.

В миналото е имало и други опити за възстановяване на зрението чрез електрическо стимулиране на ретината. Тези устройства са успели да създадат светлинни петна, наречени фосфени, в зрителното поле, подобни на проблясъци на радарния екран. Те са достатъчни, за да помогнат на пациентите да възприемат хора и предмети като отделни точки, но това е далеч от естественото зрение.

Един от проектите, наречен Argus II, е одобрен за търговска употреба в Европа през 2011 г. и в САЩ през 2013 г. Този имплант включва по-големи електроди, които се поставят в горната част на ретината. Неговият производител, Second Sight, спря производството през 2020 г. поради финансови затруднения.

Междувременно Neuralink и други иновативни стартъпи се стремят да заобиколят напълно окото и вместо това да стимулират зрителната кора на мозъка.

Ходак казва, че Prima се различава от другите ретинални импланти по способността си да осигурява „виждане на формата“, или възприемане на моделите и други визуални елементи на обектите.

Това, което потребителите виждат, обаче не е „нормално“ зрение. От една страна, те не виждат цветно. Пред тях се появява по-скоро обработено изображение с жълтеникав оттенък.

В проучването са включени хора с географска атрофия - напреднала форма на свързаната с възрастта макулна дегенерация, която води до постепенна загуба на централното зрение. Хората с това заболяване все още разполагат с периферно зрение, но имат слепи петна в централното поле, което затруднява четенето, разпознаването на лица или виждането като цяло.

При тази диагноза с течение на времето се увреждат специализирани клетки, наречени фоторецептори. Разположени в задната част на ретината, те преобразуват светлината в сигнали, които се изпращат до мозъка.

„Фоторецепторите са загубени, но ретината е запазена до голяма степен. При нашия подход имплантът заема мястото на фоторецепторите“, казва пред Wired Даниел Паланкер, професор по офталмология в Станфордския университет, който е изобретил импланта Prima.

В проучването на компанията са включени първоначално 38 участници на възраст 60 и повече години в Обединеното кралство и Европа. За да измерят подобрението на зрението - яснотата или остротата - изследователите са използвали класическа очна карта.

В началото доброволците са имали средна острота на зрението 20/450. За нормално ниво на зрителна острота се счита 20/20, а в САЩ за слепота се счита 20/200 или повече.

След една година 32-мата души, които останали в проучването, можели да прочетат почти пет реда повече от зрителната карта, или средно 23 букви, в сравнение с преди. Това е било достатъчно, за да се подобри зрението им до средно 20/160.

Паланкер казва, че някои участници дори са успели да виждат с острота 20/63, като са използвали вградената в импланта функция за увеличение и приближаване. Въпреки че повечето от пациентите са отбелязали значително подобрение след една година, петима от тях изобщо не са видели полза.

„Резултатите са много впечатляващи“, казва Джеймс Уейланд, биомедицински инженер и офталмолог в Мичиганския университет.

Той обаче отбелязва, че предварителните данни не включват информация дали участниците са използвали функцията за увеличение, докато са изпълнявали задачите за зрение в проучването. Според него, това е от голямо значение, тъй като включването на функцията за мащабиране е нещо, което потребителят трябва да направи ръчно, което прави процеса на виждане с импланта по-малко естествен.

„Със сигурност това е стъпка напред за ретиналните протези. Но има някои детайли, които не знаем и които биха могли да ни подскажат какво точно постижение е това“, казва Уейланд.

Говорител на Science Corporation oтбелязва, че участниците имат възможност да използват функцията за увеличаване при необходимост, но не предоставя подробности за това каква роля е играла през периода на проучването.

Над 20 милиона души в Европа имат някаква форма на макулна дегенерация. Очаква се броят на хората по света, засегнати от това заболяване, да нарасне значително през следващите 20 години. На този фон, компании като Science Corporation отразяват нарастващата необходимост от иновации в тази насока.