Подобно на компютърна система с вградена памет, проучване разкрива, че мозъкът използва три различни набора неврони, за да съхрани един спомен. Това откритие може един ден да помогне за смекчаване на болезнените спомени при хора, които са претърпели травма.

Чрез визуализиране на мозъците на мишки изследователите от Биоцентъра на Университета в Базел успяват да наблюдават какво се случва при формирането на нов спомен. Те откриват, че мозъкът на гризачите задейства три различни групи неврони, за да запише момента.

Първите са определени като ранни неврони и се развиват по време на растежа на плода. В другия край на спектъра са къснородените неврони, които се появяват в края на ембрионалното развитие. Между тях са невроните, които се формират някъде по средата на растежа в утробата, посочва New Atlas.

Изследването на изображенията разкрива, че когато новата памет се съхранява в ранните неврони, първоначално тя е трудна за възстановяване, но с течение на времето става по-силна.

Изследователи твърдят, че процедурата - наречена DBS - би могла да помогне на близо 3 милиона души с депресия, която не се поддава на друго лечение

Имплантиране на надежда: Пейсмейкър за мозъка е новият лек срещу депресията

Спомените, съхранени в къснородените неврони, от друга страна, са много ярки в началото, но с течение на времето избледняват до такава степен, че накрая стават недостъпни. В средния неврон записът на паметта показва по-висока степен на стабилност, отколкото при която и да е от другите групи.

„Предизвикателството, пред което е изправен мозъкът в областта на паметта, е доста впечатляващо“, казва пред New Atlas Флавио Донато, който е ръководител на изследователската група в Biozentrum. „От една страна, той трябва да помни какво се е случило в миналото, за да ни помогне да разберем света, в който живеем. От друга страна, трябва да се адаптира към промените, които се случват около нас, както и нашите спомени, за да ни помогне да направим подходящ избор за нашето бъдеще.“

Благодарение на новото откритие изследователите успяват да разгледат по-задълбочено начина, по който се формират спомените. Тук е важно да се отбележи, че макар изследването да е проведено върху мишки, техните мозъци често се използват в невронауката като заместител на нашите, тъй като те имат 75 различни типа клетки в кората на главния мозък, което е същото като при хората. Все пак резултатите на този етап са специфични за гризачите.

Научно лечение, което помага на аксолотлите да възстановят изгубените си крайници, вече се тества върху хора

Нова терапия срещу стареенето удължава живота на мишките с 25%

Въпреки това изследователите смятат, че работата им може да има значение за лечението на хора, които са били увредени от травматично събитие. Това е така, защото те казват, че проучванията им демонстрират как би могло да се модифицира паметта. Например, ако споменът е пресен, което означава, че къснородените неврони са активирани, той все още може да бъде променен, преди да бъде предаден за съхранение на средно и ранородените неврони. След като обаче къснородените неврони се активират и споменът се съхрани там, става все по-трудно да бъде променен. Противоположно на очакванията, експериментът заключава че колкото по-дълго един спомен е съхраняван в мозъка, толкова по-трудно е да се промени.

„Това, колко динамично се съхраняват спомените в мозъка, е доказателство за пластичността, която е в основата на неговия огромен капацитет на паметта“, казва първият автор на изследването Вилде Квейм.

Разбирането на тази пластичност чрез работата, извършена от Квейм и неговия екип, би могло един ден да помогне на учените да разберат как да помогнат на хората да получат достъп до спомените, които са смятали за завинаги изгубени, или да успокоят болезнените моменти, които се натрапват в ежедневието по патологичен начин.