На всеки се е случвало да обърка име. Ако сгрешилият е обикновен човек, обичайно гафът се оправя с елементарно извинение. Ако обаче е президентът на САЩ, тогава целият свят автоматично може да го обяви за тежко болен и негоден за длъжността. Както се случи с Джо Байдън, когато нарече украинския президент Володимир Зеленски „Путин“.

Естествено, републиканците бяха доволни от този гаф. Може би съвсем умишлено забравяйки, че и Доналд Тръмп не е чужд на подобни обърквания. Преди време той нарече Нанси Пелоси (виден представител на Демократическата партия) Ники Хейли (бивш губернатор от собствената му Републиканска партия).

Едно объркано име може да е повод за страхотен развой на сюжет. Спомнете си например онзи епизод на „Приятели“, в който Рос трябваше да се ожени за Емили, но пред олтара я нарече „Рейчъл“. И сериалът тръгна в съвсем друга посока.

Но има ли обяснение защо хората толкова често бъркат имена? Всъщност на мозъка му е трудно да ги запомня, казва пред The Wall Street Journal Саманта Дефлър, психолог в колежа Йорк в Пенсилвания. Повечето хора далеч по-лесно помнят лица, както и други подробности за човека отсреща.

Това е доказано и с един фундаментален експеримент от 80-те години на миналия век. Негов автор е британската психоложка Джилиан Коен. Нейното откритие е останало в историята с името „Парадоксът на пекаря“ или „Baker/baker paradox“.

На участниците в изследването са показани снимки на непознати хора. След това им е поставена задача да запомнят някои детайли за тях – като например името и професията. Снимките са им показани още веднъж и са помолени да кажат името. Експериментът установява, че ако за непознатия е обяснено, че е пекар (baker) е много вероятно участникът да каже, че името му е Бейкър (Mr. Baker). Същите са резултатите и при друга професия – готвач (cook). Човекът от снимката веднага е кръстен Кук (Mr. Cook). Така е доказано, че човешкият мозък помни много по-добре образа от снимката, но не и името. Склонен е да запомня подробности за същия човек, които го идентифицират по някакъв начин и след това да извежда името му от тях.

„Мозъкът помни информация като свързва новите данни с вече съществуващи такива, които са в контекст. Собствените имена са почти безсмислена информация“, казва психологът и изследовател на паметта Нийл Мълиган от Университета на Северна Каролина в град Чапъл Хил.

Тя може да бъде използвана както от хора със слаба памет, така и от страдащи от болестта на Паркинсон и Алцхаймер

„Протеза на паметта“ – нова технология помага да помним повече

Макар че запомнянето отнема няколко мига, процесът по припомняне всъщност се състои от няколко етапа. Например забравена на дивана детска раница дава сигнал за търсене на името на собственика ѝ. Паметта предлага няколко варианта, от които се отхвърлят всички неправилни отговори, за да се избере един. Именно изборът на правилния отговор става все по-труден с напредване на годините и затова възрастните хора доста по-често бъркат имена, казва Мълиган.

Само по себе си това не е знак за мозъчно заболяване, подчертава неврологът и преподавател в университета в Падуа д-р Карло Семенца. Често пъти хората, които забравят определени подробности за други, се притесняват, че имат здравословен пролбем. Това обаче не е задължително

Забравянето е универсално човешко състояние, но то може да бъде контролирано, твърди невролог

4 начина да подобрите паметта си

Псилхоложката от Пенсилвания Дефлър си спомня, че когато е била малка, майка ѝ много често бъркала името ѝ с тези на братята и сестрите ѝ и дори на кучето им. Като учен тя се опитва да разбере причините за това явление. Дефлър проведжда експерименти с участието на над 1700 души на възраст от 17 до 74. И установява, че те често бъркат имена на близки хора или на такива, които познават от години.

Според Дефлър при объркването на имена има определен модел. Тя казва, че хората не бъркат сходно звучащи имена, а грешката идва от характеристиките, които мозъкът е придал на съответния човек. Иначе казано – много по-веротяно е да се объркат имената на деца, колеги или роднини, понеже за паметта те попадат в една категория, отколкото ако имената им са близки по произношение.

Дефлър казва, че затова грешката на Байдън, който обърка имената на двама президенти, пасват на този модел.

„Това е широко разпространено явление. Аз го правя с децата си“, казва тя.