Остров Хокайдо отдавна е сред най-важните земеделски региони на Япония – но днес страната инвестира милиарди, за да го превърне в място за производство на най-напредналите чипове в световен мащаб.

Повече от половината млечни продукти на Япония идват именно от Хокайдо, най-северният от големите острови на страната. През зимата той е известен с впечатляващите си ски курорти и фестивали с ледени скулптури, а през лятото полетата са изпълнени с лавандула, макове и слънчогледи.

Но сега пейзажът се променя – кранове се издигат по цялата територия на острова и строят заводи, научни центрове и технологични кампуси. Това е част от най-смелата индустриална стратегия на Япония от цяло поколение насам: опит за възраждане на собственото ѝ производство на чипове и за промяна на икономическата траектория на страната, разказва BBC.

Местните казват, че извън земеделието и индустрията на туризма на острова отдавна липсва трети стълб. Дори съществува изразът, че хората отиват в Хокайдо само за да си тръгнат от него.

Но ако правителството успее да го превърне в японския прочит на Силициевата долина – „Hokkaido Valley“ – страната може да се върне в глобалната надпревара за производство на чипове, оценявана на над 600 млрд. долара.

В центъра на този огромен план стои компанията Rapidus – сравнително непозната за широката публика, но подкрепена от японското правителство и технологични гиганти като Toyota, Softbank и Sony. Създадена чрез партньорство с IBM, Rapidus събира милиарди долари за изграждането на първия японски завод за най-модерни чипове от десетилетия насам

Правителството инвестира 12 млрд. долара, за да бъде построен масивен полупроводников завод в малкия град Читосе.

Изборът на тази локация не е случаен. Според главния изпълнителен директор на Rapidus Ацуйоши Коике, Читосе предлага надеждна инфраструктура, чиста вода и природна среда, която компанията планира да запази – новият завод ще бъде изцяло покрит с тревни площи, така че да се вписва в пейзажа.

Местните власти подчертават и по-ниския сеизмичен риск спрямо други части на страната.

САЩ настояват за по-строги ограничения върху износа на оборудване за чипове към Китай

Ключовият напредък идва с доставката на EUV литографска система от нидерландската ASML – компанията, която е световният монополист в тази технология и единствената способна да произвежда машини за най-напредналите полупроводници. Именно тази система позволява на Rapidus да изработи прототип на чип, базиран на 2nm производствен процес.

Тези ултратънки чипове са сред най-напредналите в света и правят устройствата по-бързи и по-енергийно ефективни. Досега подобен пробив са постигнали само Samsung и TSMC, а Intel прескача този етап и се концентрира върху разработката на 1.8 nm производствен процес.

„Успяхме да произведем 2nm прототип – първи в Япония и то с безпрецедентно темпо“, казва Коике. Той подчертава, че пробивът е резултат от партньорството с IBM и от глобалните сътрудничества, които осигуряват критичната технологична експертиза, необходима за разработването на подобни чипове.

От Rapidus са на мнение, че ще започнат масово производство на 2nm чипове до 2027 г. Реалното изпитание обаче е постигането на нужните обеми и качество – области, в които Тайван и Южна Корея доминират.

Производството на чипове от най-висок клас е скъпо, технически сложно и изисква огромни инвестиции.

Мъск начерта бъдещето на AI: Масивна и ефективна изчислителна мощност, комбинирана с най-модерните модели

Според анализ на Asean+3 Macroeconomic Research Office, дори с държавна помощ Rapidus все още е далеч от необходимите 5 трилиона йени (31,8 млрд. долара), нужни за старт на масово производство.

Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) също отбелязва, че Rapidus няма опит в подобно производство – и не е ясно дали ще успее да получи реални производствени технологии от компании като TSMC или Samsung.

Друг проблем е пазарът: TSMC и Samsung работят с глобални клиенти от години, което прави навлизането на Rapidus изключително трудно.

За да промени посоката, Япония инвестира мащабно: 27 млрд. долара между 2020 и началото на 2024 г. – относително повече спрямо БВП, отколкото американският CHIPS Act.

В края на 2024 г. Токио обявява нов пакет от 65 млрд. долара за изкуствен интелект и полупроводници, който допълнително може да ускори експанзията на Rapidus.

Това идва след десетилетия на спад. Преди 40 години Япония е произвеждала повече от половината чипове в света. Днес дялът ѝ е малко над 10%.

Мнозина обвиняват търговските конфликти със САЩ през 80-те и спада в субсидиите, които позволяват на Тайван и Южна Корея да дръпнат напред.

„Тогава Япония просто изгуби технологичната битка“, казва проф. Наоюки Йошино от университета Кейо.

Но според Коике тази ера вече е в миналото: „Правителството на национално и местно ниво е обединено в целта да възроди индустрията.“

60 скоростни години: Как Шинкансен промени Япония и света

Недостиг на инженери – и големи амбиции

Пред Япония стоят и структурни предизвикателства: застаряващо население, свиваща се работна сила и ограничен бюджет за образование и наука.

Според оценки страната ще има нужда от около 40 000 инженери в сектора на полупроводниците през следващите години. Rapidus вече обучава нови кадри чрез партньорства с Университета в Хокайдо, но разчита и на чуждестранни специалисти – труден ход, предвид ниската обществена подкрепа за трудова миграция.

И всичко това ражда нова екосистема

Технологичният подем в Япония вече привлича глобални лидери. TSMC произвежда 12–28nm чипове в Кумамото на остров Кюшу – проект, който трансформира местната икономика.

Компанията строи и втори завод, който трябва да бъде отворен до 2027 г. Междувременно компании като Kioxia и Toshiba получават финансиране от държавата за разширяване на фабриките си, а ROHM е официално определена като производител на ключови компоненти за националната сигурност.

Американската Micron ще получи 3.63 млрд. долара за разширяване на съоръженията си в Хирошима, а Samsung строи R&D център в Йокохама.

В самото Хокайдо компании като ASML и Tokyo Electron откриват офиси в Читосе, привлечени от мащаба на Rapidus.

„Това ще създаде глобална екосистема“, казва Коике. „Ще произвеждаме заедно чипове, които имат стойност за света.“

Коике подчертава, че Rapidus няма да се конкурира директно с TSMC или Samsung, а ще предлага бърза разработка на персонализирани чипове.

„TSMC води света, Intel и Samsung са след тях. Нашето предимство е скоростта – можем да произвеждаме и доставяме чипове три до четири пъти по-бързо. Това е силата ни“, казва той.

Baidu представя ново поколение AI чипове и суперкомпютърни продукти за китайския пазар

Големият залог за Япония

Глобалното търсене на чипове расте паралелно с бума на изкуствения интелект. Японските автомобилостроители – след тежките недостизи по време на пандемията – настояват за по-надеждно, регионално производство на всички нива – от суровини до готови полупроводници.

Сигурността на доставките вече се разглежда като национален приоритет. Геополитическото напрежение между Тайван и Китай само засилва тази нужда.

„Искаме отново да предоставяме продукти, произведени в Япония – мощни, иновативни, с висока стойност“, казва Коике.

За Токио инвестицията в Rapidus е високорисков, но стратегически ход за възраждане на местния полупроводников сектор и укрепване на технологичната мощ на страната.

Според анализатори това може да е най-сериозната възможност от десетилетия насам Япония да изгради устойчива, конкурентоспособна екосистема за производство на най-сложните чипове – и да се върне сред водещите сили в индустрията.