В северозападните Съединени щати, между щата Вашингтон и остров Ванкувър, се намира архипелагът Сан Хуан – дом на едва 74 останали представители на южната популация косатки. В тези води, осеяни с мъгла и тихи рибарски лодки, животът на китовете се превръща в ежедневна борба за оцеляване – и в полето на най-иновативните експерименти по морска екология.

На борда на изследователски катер, управляван от д-р Дебора Джайлс от организацията SeaDoc Society, стои необичаен партньор – кафяво-бяло куче на име Еба. Някога изоставено кученце по улиците на Сакраменто, днес Еба е спасител с изключително обоняние: тя открива следи от изпражнения на косатки във водата, без да се доближава до тях.

„Искахме да използваме Еба, защото тя ни позволява да стоим далеч от китовете и да не ги стресираме“, обяснява Джайлс.

Фекалните проби, които кучето открива, крият огромно количество информация – от нивата на хормони и диета до токсини, бременност и микропластмаса в системата. Именно чрез тези данни учените разбират как гладът, замърсяването и шумът от корабите пречат на популацията да оцелява.

„Косатките са индикатор за състоянието на екосистемата. Всичко, което причинява техния упадък, е по наша вина – следователно е и наша отговорност да им помогнем да се възстановят“, казва Джайлс.

Profit.bg

Майките косатки отдават целия си живот на синовете си

Когато Еба работи, на нашийника ѝ има малък зелен и черен ремък – парче от неопренов костюм, принадлежал на Токитей, южна косатка, пленена през 1970 г. и държана 53 години в аквариума в Маями, където умира през 2023 г.

Известна и като Лолита, или Sk’aliCh’elh-tenaut сред племето Лъми, тя се превръща в символ на борбата за връщане на пленените китове в океана. След смъртта ѝ нейният треньор подарява парчето костюм на Джайлс.

Преди години наблюдението на китове включва болезнени и рисковани методи – биопсични копия, които се забиваха в перките, или сателитни тагове. Днес новото поколение изследователи, сред които Джеймс Шепард от San Diego Zoo Wildlife Alliance и инженерът Чарли Уелч, използват дронове с прикрепени петриеви съдове, за да събират проби от въздуха, който косатките издишват.

„Получаваме моментна снимка на случващото се вътре в организма им“, обяснява Шепард. Данните разкриват репродуктивни хормони, болести и температура на тялото чрез инфрачервени сензори.

Техните дронове летят под изключителен контрол – без сблъсъци и при стриктни федерални правила. „Повечето пъти китовете просто ги игнорират. Ако ги забележат, се обръщат и продължават напред“, казва Шепард.

Историята в Reef Builders проследява възстановяването на едни от най-застрашените екосистеми на планетата и силата на сътрудничеството между науката и местните общности

От консерва с котешка храна до екологична кауза: Как Sheba възстановява кораловите рифове

За племената от региона, като суиномишите, тези животни са възприемани като част от семейството. „Ние разглеждаме косатките като част от цялостната мрежа, която ни свързва с живота на Земята“, казва Стив Едуардс, председател на Swinomish Indian Tribal Community.

В местните общности всяко новородено или загинало животно е повод за дебат. През януари една майка отново е видяна да носи мъртвото си новородено – втори подобен случай след трагичната 2018 г., когато друга косатка носи своето бебе в продължение на над 1000 мили в траур.

При сегашното ниво на глобално затопляне, 99% от кораловите рифове ще загинат до 2050 г.

„Като горски пожари под вода“: Най-тихото лято в историята на Големия бариерен риф

Днес южните косатки са най-застрашената група от своя вид в източната част на Тихия океан. Докато други популации – като северните и хранещите се с бозайници Bigg’s killer whales – се увеличават, техните роднини в Салишко море са намалели с близо 20% от края на 90-те години.

Причината е ясна: изчезването на сьомгата чинук – основният им хранителен източник, токсичното замърсяване и непрестанният шум от корабите.

За Джайлс, Шепард и техните екипи спасението на тези китове се е превърнало в морален дълг. „Трябва да сме застъпници за промяна“, казва Шепард.

И така, сред студените вълни на Салишко море, един екип от учени, инженери и едно спасено от смъртта куче доказват, че технологиите – когато се използват по правилния начин – могат да бъдат инструмент не за контрол, а за съпричастност.