Да си ултрамилиардер не гарантира, че ще водиш спокоен и безоблачен начин на живот.

Оказва се, че богатството води до нетрадиционни проблеми - като например да ти откажат автомобил Ferrari от лимитирана серия или да унищожиш защитени коралови рифове с 300-метровата си яхта.

Това обаче не са единствените неприятности за хората с огромни суми в банковите си сметки.

Професионални терапевти обясняват пред CNBC, че супербогатите по-често се борят с чувство на изолация, депресия и параноя - спектър от емоции, които много други хора са склонни да споделят.

"Повечето хора не могат да разберат как богатите могат да имат проблеми. Те отхвърлят проблемите свързани с психичното им здраве като незначителни", обяснява Пол Хокмейър, клиничен психотерапевт на ултрабогати пациенти.

1. Чувство на изолация

Основният проблем, от който страдат пациентите на психотерапевта, е хроничната изолация.

"Те живеят на такова изтънчено място от горния 1%, че има ограничен брой хора, които споделят реалностите на техния свят", казва той и допълва, че супербогатите често не са напълно сигурни дали хората ги харесват заради това, което са, или заради това, което имат.

"Хората ги възприемат като късметлии и щастливци - нито едното, нито другото може да е напълно вярно", казва Аманда Фалксън, психотерапевт, който се занимава с консултации за богатството в Psychotherapy City.

Тя отбелязва, че и богатите се сблъскват с редица емоции като скръб, травми, загуби и трудни взаимоотношения. Но в допълнение към това и натиск как да се харчат парите им и на кого да се доверят.

"Богатството може да бъде доста изолиращо... понякога всички погледи са насочени към вас, за да видят какво правите с парите си", допълва експертът.

Някои ултрамилиардери са под натиск как се надяват да бъдат запомнени и къде трябва да отидат парите им - дали ще бъдат инвестиции, благотворителност или фондове за наследство.

2. Параноя и недоверие

Наличието на огромно финансово състояние може да накара лицата от обкръжението на свръхбогатите да ги възприемат като обекти.

Богатите обикновено са с по-висок социален статус, а представителите на по-нисшия социален слой често са привлечени от тях. Те могат да виждат в богатите хора трамплин, който да ги издигне на по-могъщи позиции в обществото например.

Психотерапевтите обясняват, че богатите често са бомбардирани от безкраен поток молби. Отношенията им се определят по-скоро заради това, което могат да предоставят на другите, отколкото заради това, което са сами по себе си.

На този фон свръхбогатите са склонни да стават по-подозрителни към мотивите на хората, които се свързват с тях. В резултат може да се окаже трудно да се калибрира динамиката на взаимоотношенията на богатите, чиито партньори нямат сходни доходи. Често например съпруг, който е по-заможен, може да почувства, че е "използван" заради парите си, а партньорът с по-малка финансова мощ да бъде стереотипизиран като "златотърсач" или приеман негативно.

3. Изкривена амбиция

Съществува и разлика между тези, спечелили богатството си със собствени усилия и тези, които са го наследили или внезапно са се сдобили с голяма сума пари.

Хората, които са станали богати в резултат на собствените си постижения, имат така наречения силен вътрешен контрол. Те се чувстват отговорни за траекторията на живота си и са уверени в способността си да спечелят отново пари, ако ги загубят.

И обратното, за тези, които внезапно придобият богатство – било чрез наследство или продажба на бизнес, може да е по-трудно да се приспособят към новата си покупателна способност, статус и обстоятелства. Освен това те са по-малко уверени, че могат да се справят с богатството си и да го задържат.

Внезапният приток на пари води и до екзистенциални предизвикателства, свързани с идентичността, както и напрежение във взаимоотношенията, допълва Фалксън.

"Когато няма нужда да работите, откъде получавате усещане за смисъл, цел и структура? Превръщате ли се в ходещ доларов знак? Къде да се впиша в обществото, след като вече не съм част от стария си свят?" обяснява тя, изразявайки някои от опасенията на пациентите си.

"Богатството не отнема човешките ни нужди. А да имаш смисъл и цел в живота са много важни потребности.", допълва още психологът.